Решение № 13088 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2017 г.

Решение № 13088 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Б., представлявана от директора Н. Х., срещу Решение № 1262 от 27.02.2017 г., постановено по адм. д. № 8374 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. - град. С решението ОД на МВР - Б. е осъдена да заплати на К. И. П. сума в размер на 250,00 лв., представляващо обезщетение за причинените и имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар във връзка с отменено наказателно постановление по нахд № 623/2015 г. на РС - Сандански. Наред с това, ОД на МВР - П. е осъдена да заплати на П. сума в размер на 188.00 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. В останалата си част искът е отхвърлен до претендирания размер от 550 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се становище, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателно постановление не са в пряка причинна връзка с отменения административен акт, каквото е изискването в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се съображения, че направените от П. разходи, представляващи заплатени разноски по обжалване на наказателното постановление не могат да бъдат квалифицирани като вреди от незаконосъобразен административен акт, нямат характер на вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, защото в това производство адвокатската защита не е задължителна и изцяло зависи от самото лице, те са последица от сключения договор между клиент и адвокат, което е по взаимно съгласие между страните. Предвид липсата на предпоставките за реализиране отговорността на ОД на МВР - Б. по ЗОДОВ се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на въпроса по същество, като предявеният от П. иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд страните по делото не се представляват. Постъпила е писмена защита от ответницата с която заявява, че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - С.- град е разгледал предявения от П., настояща ответница по касация иск срещу ОД на МВР - Б., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискала да и бъде заплатено обезщетение в размер на 550,00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 623/2015 г. по описа на Районен съд - Сандански. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че по силата на Наказателно постановление (НП) № 15-0339-000205 от 25.05.2015 г., издадено от началник група при ОД на МВР - Б. ищцата е била санкционирана по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Това наказателно постановление К. П. е обжалвала и с решение по реда на касационната проверка № 342 от 10.03. 2016 г. постановено от Административен съд - Б. наказателното постановление е отменено. За защитата си по делото П. е ангажирал адвокат Т., с когото е сключила Договор за правна защита и съдействие № 617472. Въз основа на този договор П. заплатила на адвоката сума в размер на 250,00 лв., което било отразено в него. Съдът приел за безспорно, че П. действително е била защитавана по адвокат видно от съдебния протокол по делото. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение № 342 на 10.03.2016 г. НП било отменено като незаконосъобразно по реда на касационната проверка от Административен съд - Б. Съдът е приел искът за допустим, а по подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер, и като такъв частично го е уважил до размер на 250 лева представляващи платено възнаграждение за ползването на адвокатска защита. В останалата част е приел иска за недоказан относно претендирани имуществени вреди за направени разноски за пътуване. Първоинстанционния съд в мотивите си не е възприел аргументите на ответника, че в случая отмененото НП не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и вредите, причинени от него, нямат характер на такива по смисъла на чл. 1,ЗОДОВ. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на АС - С.- град, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил е че още понятието "административна дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ така и в заглавието и - "Отговорност за дейност на администрацията". Позовал се и на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. С. е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни съображения. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от П. иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от П. сума в размер на 250,00 лв. на адв. Т.. Видно е от Договор за правна защита и съдействие, представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд - Сандански, образувано по предявената от П., чрез адв. Т. жалба срещу наказателното постановление, сумата е заплатена в брой при подписването на договора. Наред с това, установява се че адвоката действително е осъществил процесуално представителство и защита. Претендираните вреди са доказани частично по размер до 250 лева и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и липсата на направеното искане, от ответницата по касацията не се следва присъждането на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделени