Решение № 3736 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2012 г.

Решение № 3736 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"/, против Решение № 1876 от 16.07.2012 г. на Варненски административен съд адм. д. № 1390 по описа за 2012 г., с което по жалба на "БО - ЯН 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "Кракра" № 47, представлявано от Янко Недков Янев, е отменен ревизионен акт /РА/ № 031101342 от 14.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 48/15.03.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод, че не са доказани материално-правните предпоставки на чл. 133 ДОПК за издаване на РА по особен ред. Налице е било ново обстоятелство от съществено значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди, което не е могло да бъде известно на приходните органи при приключилата ревизия с влязъл в сила неоспорен по съдебен ред ревизионен акт на дружеството - ревизионен акт на прекия му доставчик "Континентал-М" ЕООД, с който била установена липса на реалност на доставките, с получател ревизираното лице, по които му бил признат данъчен кредит с акт за прихващане и възстановяване. Твърди се, че решението е неправилно и в частта за разноските, тъй като без основание не е уважено възражението за прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "БО - ЯН 1" ЕООД, чрез адв. Зарев, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следното: Установено е по делото, че с влезли в сила РА № 0302444 от 16.10.2007 г. за задължения за ДДС за период 01.01.2007 г. - 31.03.2007 г. и РА № 0302835 от 15.01.2008 г. за задължения за ДДС за период 01.04.2007 г. - 31.07.2007 г., на дружеството жалбоподател са определени задължения за ДДС. Правилно административният съд е приел, че законът допуска задължение за данъци, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, да бъде изменено по инициатива на орган по приходите, при наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за установяване на задълженията за данъци, които не са могли да бъдат известни на органа по приходите, издал ревизионния акт до издаването му, когато ревизионният акт не е бил обжалван - чл. 133, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1, б "а" от ДОПК. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, които са нови - т. е да не са били включени във фактическия материал на ревизионното производство, но те не трябва да са новосъздадени, т. е да са възникнали след издаването на ревизионния акт. На следващо място "новите писмени доказателства" биха могли да бъдат - новооткрити или новосъздадени, стига да се отнасят за факти, които са съществували до момента на издаването на ревизионния акт. Съществено условие за прилагане на разпоредбата, когато изменението на задълженията се предприема от органа по приходите, е тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства да не са могли да му бъдат известни до издаване на ревизионния акт. Граматическото и логическото тълкуване на нормата сочи, че незнанието следва да е резултат на обективна невъзможност обсъжданите новооткрити обстоятелства или нови доказателства да са били известни на органа по приходите, издал ревизионния акт, а не да е следствие на лошо водене на ревизионното производство. Незнанието на посочените обстоятелства, които са съществени за установяване на данъчните задължения не може да се дължи на неизпълнение на задължението за служебно събиране на доказателства. По отношение на установените данъчните задължения по ЗДДС за период 01.01.2007 г. - 31.07.2007 г. в резултат на ревизия, приключила с издаването на РА от 16.10.2007 г. нямало определени задължения за данък за внасяне, определен е ДДС за възстановяване от данъчен период м. 03.2007 г. в размер на 192 264.31 лв., който е възстановен на дружеството преди издаването на акта в условията на висящо ревизионно производство с АПВ № 12035 от 08.06.2007 г., но подлежащият на ефективно възстановяване ДДС по АПВ № 12025 от 08.06.2007 г. бил определен в нарушение на чл. 92, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС и чл. 128, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ДОПК, по следните съображения: В констативната част на АПВ № 12035 от 08.06.2007 г. било посочено, че декларираният в колона 81 на СД за ДП м. 03. 2007 г. данък в размер 192 264.31 лв. подлежи на възстановяване. От този подлежащ на възстановяване данък било извършено прихващане на неизплатени и изискуеми публични вземания, събирани от НАП, възникнали до датата на подаване на СД за дан. период м. 03. 2007 г. в размер на 387.83 лв. След извършване на прихващането, в АПВ № 12035/08.06.2007 г. органът по приходи е определил за ефективно възстановяване данък в размер 192 164,31 лв., вместо остатъка от данъка след извършване на прихващането, който е в размер 191 876,48 лв. Тези обстоятелства са били известни на органа издал РА от 16.10.2007 г. - АПВ № 12035 от 08.06.2007 г. е посочен в графата предходни проверки. В случая, основание за изменение на установени с влезлите в сила РА, необжалвани по съдебен ред данъчни задължения, според органите по приходите, са били представените ревизионен доклад и ревизионен акт на прекия доставчик. Обстоятелствата, за които се сочи, че са установени в хода на ревизионното производство на "Континентал М" ЕООД и съответно новите писмени доказателства са ревизионен доклад и ревизионен акт на "Континентал М" ЕООД, с които била установена липса на реалност на доставките, с получател ревизираното лице, по които му бил признат данъчен кредит с акта за прихващане и възстановяване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези обстоятелства са могли да станат известни на органите, издали влезлите в сила ревизионни актове на "БО - ЯН 1" ЕООД - щом са установени в хода на едно друго ревизионно производство и не е имало пречка от обективен характер да се установят в ревизионното производство на "БО- ЯН 1" ЕООД. Съответно на това разбиране новосъставените писмени доказателства, отнасящи се до факти, които са могли да бъдат известни на органите, издали ревизионните актове не могат да са основание за възлагане на ревизия по реда на чл. 133 от ДОПК именно защото се отнасят до факти, които е могло да бъдат установени в ревизионните производства, приключили с РА от 16.10.2007 г. и от 15.01.2008 г. Конкретно следва да се посочи, че в РА от 16.10.2007 г. са обсъдени резултатите от насрещната проверка на "Континентал - М" ЕООД, в частност са посочени неговите предходни доставчици "Пролет" ЕООД, "Есо комерс" ООД, "СК Къмпани" ООД и "Дайрекс" ЕООД, "Джи ЕМ пи Комерсиал" ЕООД, ЕТ "Сергей Димчев", "Белла" ООД. Не е ново обстоятелство по см. на чл. 133 от ДОПК фактът, че пряк доставчик на "Континентал - М" ЕООД - "ПХГ Динамик" ЕООД чрез кредитни известия анулира продажбите си за данъчен период март 2007 г. Визираните кредитни известия са издадени март 2007 г. и са декларирани със СД, подадена на 16.04.2007 г. и следователно също са могли да бъдат известни на органа, издал РА на 16.10.2007 г. На следващо място, изводът, че Цветанка Владова не е собственик на имот, тъй като не е подала декларация по ЗМДТ за него е необоснован, но дори да е верен, дали Цветанка Владова е собственик на имота или не, е можело да се установи и в рамките на ревизионното производство на "БО- ЯН 1" ЕООД, до издаване на ревизионния акт. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ревизията по чл. 133 от ДОПК не може да се използва за поправяне на пропуски в ревизионното производство, извършени от ревизиращите органи. Да се приеме противното би било равнозначно да се отрече стабилитета на влезлия в сила ревизионен акт, защото няма да има каквато и да било пречка да се предприеме изменение на установените данъчни задължения - всички несъбрани от ревизиращите органи доказателства в една ревизия относно съществуващи факти, които не са събрани поради небрежност, биха могли да се възприемат като основание за откриване на ново производство по реда на чл. 133 от ДОПК. Обоснован е изводът на съда, че процесното ревизионно производство е започнало без да са налице материално-правни основания за това. Липсват сочените основания по чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК, поради което оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен и правилно е бил отменен. Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението в частта за разноските. Присъдените разноски са определени съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата, предвид материалния интерес на спора. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 14 400 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение