Решение № 7389 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 721/2014 г.

Решение № 7389 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 721/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора против решение № 209/05.11.2013 г., постановено по адм. дело № 275/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 15732/17.12.2012г, издаден от орган по приходите при Община Стара Загора, потвърден с решение № 15732/13.05.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Стара Загора, с който на Петър Георгиев Стоянов са определени задължения за ТБО за периода 2008 - 2011 г. и за ДНИ за периода 2004-2005 г. и за периода 2010 - 2011 г. в следния размер: главница - 23.80 лева и лихва 9.24 лв. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Петър Георгиев Стоянов, в писмен отговор, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение като. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Стара Загора е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 15732/17.12.2012 г., с който на Петър Георгиев Стоянов са определени задължения за ТБО за периода 2008-2011 г. и за ДНИ за периода 2004-2005 г. и за периода 2008 - 2011 г. в следния размер: главница - 23.80 лева и лихва 9.24 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за 2004 и 2005 г., задължението за ДНИ се е погасило по давност, както и че в случая административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, тъй като видно от представените по делото платежни нареждания Стоянов изрично е посочил, че преведената сума е за ДНИ за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. По отношение на останалите задължения за ДНИ и ТБО съдът е приел, че след като са платени, макар и след издаването на АУЗД, но преди връчването му, то горестоящият административен орган е следвало да зачете това плащане и да отмени АУЗД като незаконосъобразен. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Правилен е изводът на АС- Стара Загора, че в случая е следвало да се отчете обстоятелството, че Стоянов е посочил изрично, че плащането на ДНИ се отнася само за периода 2008-2012 г. Началник отдел "МДТ" при община Стара Загора е следвало да приложи разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК и да уважи волята на длъжника относно посочения от него период за който са направени плащанията. В случая няма да намери приложение разпоредбата на ал. 4, защото към момента на плащането 31.01.2013 г. тя е била изменена и с нея се урежда въпроса за погасяване на публични задължения, установени от НАП, каквито настоящите задължения не са. С решение № 2 на КС на Република България, обн., в ДВ, бр. 14 от 2014 г. разпоредбата на ал. 4 е обявена за противоконституционна. Но тъй като решението на КС няма обратно действие, то към момента на извършените плащания разпоредбата на ал. 4 в редакцията и от 01.01.2013 г. е била действаща, а в случая и неотносима към конкретната хипотеза. Ето защо приложимата към конкретния случай разпоредба / предвид обстоятелството че плащането е извършено на 31.01.2013 г./ е разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК. Без значение е обстоятелството, че длъжникът не е направил възражение за изтекла погасителна давност пред административния орган. Такова възражение няма пречка да се направи и в съдебно заседание, както е направил и Стоянов. Предвид обстоятелството, че задълженията за 2004 и 2005 г. не са погасени чрез плащане, възражението за погасителна давност е направено своевременно и правилно е отчетено от първоинстанционния съд. С оглед изложените съображения, обжалванато решение, в частта, с която е отменен АУЗД за данък недвижими имоти за 2004 и 2005 г., е правилно и следва да се остави в сила. В останалата част обжалваният съдебен акт е неправилен. Неправилен е изводът на АС - Стара Загора за незаконосъобразност на АУЗД, поради обстоятелството, че задълженията са платени частично преди връчването на АУЗД на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 142 АПК законосъобразността на административният акт се преценява към момента на издаването му. Предвид цитираната разпоредба направеното плащане след издаването на обжалвания акт, макар и преди връчването му на страната, не води до незаконосъобразност на същия. Направеното частично плащане означава доброволно изпълнение на акта и ще бъде отчетено от съответния административен орган преди пристъпване към принудителното изпълнение на акта. В случая за Стоянов е останало неплатено задължение за ТБО - част от главница за 2011 г. и и лихвата за 2008-2011 г. Но дори и задължението за ТБО да беше заплатено изцяло след издаването на АУЗД и преди връчването му, това обстоятелство не би повлияло върху законосъобразността на акта. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Стара Загора, в частта, с която е отменен АУЗД относно ТБО за периода 2008-2011 г. и ДНИ за периода 2010 - 2011 г., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата против оспорения административен акт, в цитираната част - бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение