Решение № 7512 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 690/2016 г.

Решение № 7512 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 690/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Зарева, против решение № 6642 от 2.11.2015 г. постановено по адм. дело № 12225/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. С решението е отменено Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/60 от 29.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по НР1 по заявление за подпомагане за кампания 2011 г. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяната му и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Р. Б. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 14746 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 4420/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него по касационна жалба на Р. Б. С. на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК е отменено изцяло решение № 522 от 30.01.2014 г. по адм. дело № 4871/2013 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания. С обжалваното в настоящето производство решение № 6642 от 2.11.2015 г. по адм. дело № 12225/2014 г., Административен съд С. - град, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 с изх. № 02-140-6500/60 от 29.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и ИЗПРАЩА административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган -изпълнителният директор на ДФЗ-РА, и в предвидената в чл. 59 от АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспорваното уведомителното писмо е издадено в нарушение на материалния закон. С оглед на заключението на вещите лица по извършената тройна съдебно-техническа експертиза, съгласно което се установява, че недопустимата площ по СЕПП и НР1 е в размер на 1.024 ха, съдът е приел, че административния орган неправилно е приложил чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и е отказал субсидиране на бенефициента и наложил санкции за бъдещ период. С оглед на това, административният съд е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа за произнасяне съобразно дадените в мотивите указания. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след изпълнение на задължителните указания дадени от Върховен административен съд с Решение № 14746 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 4420/2014 г., и обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Първоинстанционният съд е анализирал специализирания слой "Допустими за подпомагане площи" и правилно е преценил, че същият не освобождава административният орган от задължението му да извърши съответните проверки, включително и проверки на място, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Този слой е съставен от площите, за които се приема, че отговарят на изискванията за подпомагане и се променя чрез използване на сателитни или самолетни изображения, от които е изготвена цифровата ортофотокарта, както и след отразяване на резултатите от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. В конкретния случай базата данни за "Площите, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2011 г." не е задължителна, а се ползва с цел подпомагане на извършването на кръстосаните проверки, което не освобождава административният орган от задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да установи обективните факти. Като не е изпълнил това си задължение издателят на процесния отказ за подпомагане е допуснал значително отклонение от процесуалните правила. В този смисъл е и регламентираната процедурата в чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., с който е отменен Регламент (EO) № 726/2004 г. /съдържащ аналогичен текст чл. 24, ал. 2/. По силата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място. В настоящия случай очевидно при осъществената теренна проверка са открити нередности /непосочени в оспореното уведомително писмо/, поради което е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки за да се установят действителните факти, относими към декларираните от жалбоподателя площи в общото заявление за подпомагане за 2011 г. Правилно административния съд е кредитирал изготвената тройна съдебно-техническа експертиза, съгласно която допустимата за подпомагане площ на БЗС № 39387-11-2-2 е не 21.02 ха, а 1.024 ха. Обосновани са изводите на съда, че административния орган неправилно е приложил материалния закон, и неоснователно е отказал финансиране на бенефициента и е наложил санкции за бъдещ период, тъй като видно от събраните доказателства по делото се установява, че БЗС № 39387-11-2-2, почти изцяло попада в допустимия слой за кампания 2011, и същият неоснователно е бил изключен. Правнорелевантните обстоятелства, не са били изяснени от административния орган, което е в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. След законосъобразно постановената от съда отмяна на уведомителното писмо и връщане на преписката за ново разглеждане, административният орган следва да отстрани грешките при изчисляване на допустимата за подпомагане площ, което от своя страна ще доведе преизчисляване и на санкционираната площ и намаляването й в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административния съд се е позовал единствено на изводите на двете вещи лица. Съдът е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до обосновани изводи, че издаденият административен акт е незаконосъобразен. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение