Решение № 1518 от 13.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на дирекция ОДОП гр. София срещу решение 711/09.02.2021 г. постановено по адм.д.5652 по описа на Административен съд София град за 2020 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт Р-22221319003498-091-001/03.01.2020 издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, мълчаливо потвърден от директор на дирекция ОДОП гр. София, с който е ангажирана отговорност на М. Вокев по реда на чл.19, ал.1 ДОПК за задължения на Респект БГ ЕООД в размер на 1 700 000 лв. и лихви в размер на 454 786.38 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че не са налице поне два от елементите на фактическия състав за реализиране на отговорност по чл.19, ал.1 ДОПК укриване на факти и обстоятелства и причинно следствена връзка между поведението на М. Вокев и несъбирането на задълженията. Според касаторът макар фактите по делото да са установени правилно от първоинстанционния съд, да няма спор по тях между страните, съдът ги е интерпретирал неправилно и в нарушение на материалния закон не е приел за обосновани изводите на органите по приходите. Задължението на Респект БГ ЕООД е за ДДС за м.04.2017 г. Данъкът е деклариран от дружеството със справка декларация за ДДС вх.22021575908/15.05.2017 г. Съгласно служебната справка изх.С180022-134-0000648/29.03.2018 г. в хода на ревизията е прието, че дългът на дружеството е несъбираем. Тази констатация не е оборена пред съда и не се опровергава от изслушаната по делото ССЕ. Безспорно е установено, че за периода от 15.02.2017 г. до 05.01.2018 г. М. Вокев е бил управител на дружеството Респект БГ ЕООД, а то от своя страна е задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и т.2 ДОПК. За дружеството не е подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.92 ЗКПО и не е публикувало годишният му финансов отчет за 2017 г. в Търговския регистър. Касатоът възразява, че безспорно е установено, че задълженията не могат да бъдат събрани от имуществото на дружеството. По сметките на Респект БГ ЕООД не са правени преводи и не са налични постъпления. Няма доказателства за притежавани активи. Неправилно АССГ не е преценил, че поведението на М. Вокев осъществява хипотезата на чл.19, ал.1 ДОПК. Лицето в качеството му на управител на търговското дружество недобросъвестно и умишлено е декларирало неверни данни за дейността на дружеството със СД за ДДС относно м.04.2017 г., като е включен в дневник за продажби фактура 1 от 24.04.2017 г., с получател Италкомерс 2017 ЕООД, която не е документирана като реално осъществена доставка, с цел ползване на данъчно предимство под формата на данъчен кредит от соченото дружество за получател по същата и знаейки , че посоченият в нея данък в размер на 1 700 000 лв. ще бъде дължим на основание чл.85 ЗДДС. Описаното представлява умишлено укриване на факти и обстоятелства от ревизираното лице за дейността Респект БГ ЕООД от приходната администрация. Допълнително като аргумент за недобросъвестно поведение от страна на управителя може да се приеме обстоятелството, че не е предприел действия за събиране на вземанията на дружеството от Италкомерс 2017 ЕООД. Не е осъществил контрол върху дейността му. Като е игнорирал тези факти и обстоятелства и е отменил ревизионния акт, АССГ е приложил неправилно материалния закон, а решението му подлежи на отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Вокев чрез адв.Койкова в приложени по делото писмени бележки оспорва подадената касационна жалба, а по същество намира същата за неоснователна. От събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства се обосновава изводът до който е достигнал решаващият състав на АССГ, че не са налице предпоставките по чл.19 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за задълженията на Респект БГ ЕООД. Само участието на М. Вокев при сключването на сделката не може да доведе до ангажиране на отговорността му по чл.19, ал.1 ДОПК. Задълженията са в резултат на коректно декларирани данни. Изпълнението на поетите задължения не може да бъде прието като основание за ангажиране отговорността на управителя. Не е установено умишлено, виновно поведение на лицето. По тези съображения моли решението да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Постановеното решение на АССГ е неправилно и подлежи на отмяна. При формиране на изводите си, първоинстанционният съд е допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано. Жалбата срещу ревизионния акт е следвало да бъде отхвърлена, тъй като със същият законосъобразно е ангажирана отговорността на М. Вокев в качеството му на управител на Респект БГ ЕООД. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване е бил ревизионен акт Р-22221319003498-091-001/03.01.2020 издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, мълчаливо потвърден от директор на дирекция ОДОП гр. София, с който е ангажирана отговорност на М. Вокев по реда на чл.19, ал.1 ДОПК за задължения на Респект БГ ЕООД в размер на 1 700 000 лв. и лихви в размер на 454 786.38 лв. При извършената проверка на акта , съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл.113 и съдържа всеки един от реквизитите по чл.120 ДОПК. За да се произнесе по същество на спора съдът е приел следното: М. Вокев е бил управител на Респект БГ ЕООД за периода от 15.02.2017 г. до 11.06.2018 г. Съгласно договор за продажба на дружествени дялове от 05.01.2018 г. ревизираното лице продава на М. Николов собствените си два дружествени дяла на обща стойност два лева. Купувача е изплатил задълженията си напълно и в брой. М. Вокев, в дадените обяснения пред органите по приходите сочи, че в качеството си на управител е подписвал договори, търговска документация, както и документация касаеща отчетност на дружеството. Използвал е ел. подпис на дружеството и е нареждал финансови трансакции. Предал е на новият управител цялата налична и търговска документация на Респект БГ ЕООД, за което е съставен и приложил в ревизионната преписка приемо-предавателен протокол. Дружеството не е открито и не е представило каквито и да било търговски и счетоводни документи в хода на ревизията. Това обстоятелство препятства ревизиращия екип да извърши какъвто и да било анализ на финансовото състояние на Респект БГ ЕООД. Издадена е една единствена фактура 1/24.04.2017 г. на стойност 8 500 000 лв. и ДДС 1 700 000 лв. с предмет доставка по договор. Липсва плащане по тази фактурата. За 2017 г. не е публикуван годишен финансов отчет и няма подадени декларации по чл.92 ЗКПО. АССГ е посочил хипотезите, при които следва да бъде ангажирана отговорност от управителя на юридическото лице за неговите задължения по реда на чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК. Посочил е ,че за установяването на всички предпоставки доказателствената тежест е на данъчната администрация. Отговорността на ревизираното лице е ангажирана по чл.19, ал.1 ДОПК , като фактическият състав на нормата включва следните предпоставки: ревизираното лице да е било управител или член на орган на управление; установено задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК; укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител; причинно-следствена връзка между укриването на факти и обстоятелства от една страна и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; невъзможност да бъде събрано вземането. Съдът е приел, че е налице безспорно само първата от посочените предпоставки, а именно: безспорно е установено, че за процесния период, в който е издадена фактурата М. Вокев е бил управител на дружеството. Доставката по тази фактура е приета за нереална от органите по приходите. Констатациите обаче за това са направени в ревизия на получателя по доставката Италкомерс 2017 ЕООД. Издаденият на това дружество ревизионен акт и направените в него констатации не могат да бъдат противопоставени в ревизия по чл.19, ал.1 ДОПК на управителя на доставчика, тъй като двете отговорности имат различен произход и произтичат от различни факти и обстоятелства. Вярно според първоинстанционният съд е и твърдението на органите по приходите, че Респект БГ ЕООД попада в кръга на лицата по чл.14, т.2 ДОПК. Останалите предпоставки за ангажиране отговорността на М. Вокев не са установени от събраните по делото доказателства и тези, които са част от ревизионната преписка. От така описаните доказателства не се установяват действия по укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителя е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се прием, че действието следва да бъде преднамерено, т.е. необходимо е виновно поведение. Подаването на СД по ЗДДС и ГДД с неверни данни, за които в ревизионното производство е установено, че са декларирани получени приходи и не е начислен ДДС, не представлява укриване на факти от страна на управителя по чл.19, ал.1 ДОПК. Недоказано остава намерението на управителя на Респект БГ ЕООД да издаде процесната фактура с цел получателят по нея Итлкомерс 2017 ЕООД да ползва неправомерно данъчен кредит. За отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК е релевантна връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в СД по ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване е относимо към дължимостта на данъци от дружеството , но не и към събирането им. Ето защо не е налице и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на управителя причинно следствена връзка. Не е доказано от органите по приходите, че в следствие на това укриване не могат да бъдат събирани задължения за данъци и/или осигурителни вноски. Не е споделена тезата, че при подаване на СД са укрити факти и обстоятелства. По чл.125, ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период се подава СД. Не се доказва причинна връзка между действията на М. Вокев, в качеството му на управител и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания. От значение за случая е обстоятелството, че задължението за процесния ДДС е установено като дължимо от Италкомерс 2017 ЕООД. Отговорността на доставчика по фактурата Респект БГ ЕООД може да бъде ангажирана само с нарочен ревизионен акт, какъвто не е издаден. Не е изследвано счетоводството на дружеството и не е установено дали разполага със собствено имущество. Не е проверявано наличието на вземания на дружеството на трети лица и наличието на движими вещи. Въз основа на горното е прието, че обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен поради допуснато при издаването му нарушение на материалния закон отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че атакувания съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като не са анализирани представените по делото доказателства. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички относими материално правни норми, както и твърденията на страните по делото, като е достигнал до обосновани изводи по делото. Пред АССГ е установено, че между Респект БГ ЕООД и Италкомерс 2017 ЕООД е извършена доставка на стоки. Издадена е фактура в която Респект БГ ЕООД е вписан като доставчик. Фактурата е отразена в счетоводството на дружеството, но по нея не е осъществено плащане. Подадена е справка декларация по чл.125 ЗДДС, но не е внесен дължимият ДДС. Според посоченото в РА създаването и подаването на справка декларация по ЗДДС с неверни данни, която е подадена лично от управителя на дружеството М. Вокев представлява безспорно укриване на факти и обстоятелства, които по силата на закона следва точно и вярно да бъдат отразени. Фиктивното отчитане на получени и/или извършени доставки, представлява съзнателно и целенасочено действие от страна на управителя във вреда на дружеството. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че макар лицето да е било управител на Респект БГ ЕООД за процесния период и дружеството да е задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и т.2 ДОПК, не са установени другите предпоставки за ангажиране отговорност по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК. Разминаването между декларираното и действителното е укриване, както правилно е установил съдът, съобразно и възприетото в практиката на ВАС. Доколкото жалбоподателят е бил вписан като управител и на двете дружества за процесните периоди, е бил задължен, по силата на закона чл. 125 ЗДДС, като представляващ дружеството регистрирано по ЗДДС лице, да подава декларации по данъчните закони, вкл. и ежемесечни по чл. 125 ЗДДС. Правилна е преценката на съда, че подаването на справка декларация не може да бъде квалифицирано като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК. Справката декларация е подадена от лицето в изпълнение на задължението му по чл.125 ЗДДС. При извършване на доставка, наличните документи, които я съпътстват следва да бъдат отразени в счетоводството на дружеството. Това е направено. Подадена е и справка-декларация от доставчика. Твърденията, че единствената цел на управителя издавайки фактурата и подавайки справката декларация са свързани с осигуряване на данъчно предимство в полза на Италкомерс 2017 ЕООД не са доказани. Реалността на доставката не е призната в последствие въз основа на ревизионен акт издаден на получателя по доставката - "Италкомерс 2017" ЕООД. Не е доказана и пряка причинна връзка между укриването на фактите и обстоятелствата и несъбираемостта на задълженията на "Респект БГ" ЕООД. Такива конкретни мотиви липсват и в РД, и в РА и в решението на органа по чл.152, ал.2 ДОПК. Обстоятелството, което се изтъква, че с издаването на фактурата на Италкомерс 2017 ЕООД е осигурено данъчно предимство не е пряко свързано с невъзможността за събиране на вземанията от доставчика. Действията по фактуриране на нереални доставки може да са предпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. От съдържанието на издадените актове в хода на ревизионното производство не се установява ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на "Фабрика Плюс" ЕООД през ревизираните периоди и как действията конкретно на управителя са рефлектирали върху последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. Мотивите на първоинстанционният съд относно липсата на доказателства за невъзможността да се съберат публичните вземания от длъжника "Респект БГ" ЕООД, не се споделят от настоящата инстанция, но това не променя крайният извод за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на М. Вокев по реда на чл.19, ал.1 ДОПК. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноските в полза на ответника по касационната жалба и същите следва да бъдат възложени в тежест на НАП, съгласно §1, т.6 от ДР на АПК. Размерът им се определя с оглед представените доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение