Решение № 12390 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2015 г.

Решение № 12390 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез упълномощен юрисконсулт и от А. С. В., срещу Решение № 3619 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 4925 по описа на Административен съд - С.-град, 36 състав (АССГ) за 2014 г. С обжалваното съдебно решение на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ДНСК е осъдена да заплати на В. сума в размер на 4500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.09.2006 г. до 17.07.2009 г., ведно със законната лихва от 17.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от отменен индивидуален административен акт - Заповед № РД-14-1371 от 21.09.2006 г., издадена от началника на ДНСК, като "исковата молба" в останалата част е отхвърлена и ДНСК е осъдена да заплати на В. сума в размер на 400,00 лв. - разноски по делото. С касационната жалба на ДНСК съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която ДНСК е осъдена да заплати на В. сума в размер на 4500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.09.2006 г. до 17.07.2009 г., ведно със законната лихва от 17.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от отменен индивидуален административен акт - Заповед № РД-14-1371 от 21.09.2006 г., издадена от началника на ДНСК. Релевират се касационни оплаквания за недопустимост на решението по чл. 209, т. 2 АПК и за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, В. неправилно е насочил иска си срещу ДНСК, поради което, като го е разгледал, съдът е постановил недопустимо решение. На следващо място, при безспорност досежно съществуването на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ДНСК на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменена по съдебен ред Заповед № РД-14-1371 от 21.09.2006 г., издадена от началника на ДНСК, съставът на АССГ неправилно е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на вещите лица се установява, че В. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и психологически страдания, които са пряка и непосредствена последица от отменената заповед. Съдът не е отбелязал в решението, че предмет на отменената заповед не е къща, а незаконно построена част към законна жилищна сграда и незаконен гараж. Нарушил е съдопроизводствените правила, като напълно е възприел дадените от свидетелите показания, в частност е нарушил и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тъй като не е съпоставил заключението на вещите лица с останалите писмени и гласни доказателства. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска обезсилване на обжалваното съдебно решение, а при условията на евентуалност - неговата отмяна в обжалваната част. Тази касационна жалба се оспорва от В. в съдебно заседание пред настоящия съд. С касационната жалба на А. С. В. Решение № 3619 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 4925 по описа на АССГ за 2014 г. се обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен до претендирания размер от 10000,00 лв. Иска се уважаване на иска в пълния му заявен размер. Позовава се на неосъществена в пълен обем правна защита от неговия процесуален представител в първата инстанция - адв. Х. Тази касационна жалба се оспорва от ДНСК, чрез упълномощен юрисконсулт, в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на ДНСК по причина завишения размер на присъденото обезщетение и неоснователност на касационната жалба на В. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Административен съд С. - град е приел за разглеждане искова молба, подадена от В., с която е предявен иск срещу ДНСК, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане, от отменена като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед № РД-14-1371 от 21.09.2006 г., издадена от началника на ДНСК с Решение от 13.10.2008 г., постановено по адм. д. № 04861 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с Решение № 9790 от 17.07.2009 г., постановено по адм. д. № 832 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. Според твърденията в исковата молба с отменената заповед било наредено премахването на единствения недвижим жилищен имот на лицето, на адреса, на който живее. Тя била "опит за убийство" на ищеца, скъсила живота му, години наред живял в нетърпимо психично-нервно напрежение. Затворил се в себе си, трудно комуникирал с околните, най-вече със семейството си, като в резултат се създало напрежение и неразбирателство в личния му живот. Притесненията, дискомфортът и уплахата, ходенето по съдебни инстанции и воденето на дела довели до болки и страдания, които не го убили, но му отключили нервно-психическо заболяване, което не могло да бъде изцяло излекувано, а само контролирано с лекарства. С допълнителна молба е уточнил, че периодът на исковата му претенция е 21.09.2006 г. - 17.07.2009 г. Първоинстанционният съд е приел иска за допустим като предявен срещу пасивно легитимиран ответник (юридическо лице) - ДНСК. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, при съобразяване на приетото и кредитирано от съда заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, съставът на АССГ е направил извод за частична основателност на предявения иск до размера на 4500,00 лв. Изложил е съображения, че на В. са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с издаден от началника на ДНСК незаконосъобразен административен акт (отменената заповед за премахване на незаконен строеж), но при определяне на техния размер съдът е отчел и обективното здравословно състояние на лицето преди нейното издаване. Така размерът на вредите е определил по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите на 4500,00 лв., която сума справедливо да обезщети В. за претърпените неимуществени вреди в резултат на отменения незаконосъобразен административен акт, а за разликата до предявения размер от 10000,00 лв. искът е приел за неоснователен и недоказан. Присъдил е законната лихва върху обезщетението считано от 17.07.2009 г. при съобразяване на Тълкувателно решение № 3/2004 г. от 22.04.2005 г., постановено по т. гр. д. № 3/2004 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е осъдил ДНСК да заплати на В. разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания на ДНСК за неговата недопустимост. Предявеният иск, в съответствие с разпоредбата на чл. 205 АПК, е насочен срещу ДНСК, която е юридическо лице съгласно чл. 221, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Отмененият индивидуален административен акт, от който се твърди от В., че са произтекли претендираните вреди, е издаден от началника на ДНСК и по правилата на чл. 205 АПК "Ответник по иска", искът е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите - ДНСК. Като го е разгледал, съдът е постановил допустимо решение. Не е налице касационно основание за неговото обезсилване по чл. 209, т. 2 АПК. Неоправдани са и възраженията на ДНСК за необоснованост на решението, предмет на проверка, поради неправилно възприемане на фактическата обстановка от съда. Без основание се твърди от този касационен жалбоподател, че съдът не посочил в мотивите си какъв е именно предметът на отменената заповед. Установява се, че на страница втора от съдебното решение, абзац трети е възпроизведено буквално съдържанието на заповедта в тази част, като е посочено, че с нея е наредено "... да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Двуетажна пристройка и надстройка и гараж" във и извън УПИ VI-342, кв. 45 по плана на вилна зона "Киноцентъра - I част - разширение", район "Витоша", СО, гр. С., извършен от А. С. В. - без предвиждане с ПУП и без изискващите се строителни книжа". Неоснователно е и позоваването на допуснато от състава на АССГ нарушение на съдопроизводствените правила, в частност на чл. 202 ГПК. В съответствие с предписанието на посочената разпоредба, за да постанови решението, съдът е кредитирал на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, като го е обсъдил ведно с останалите събрани по делото доказателства, в това число свидетелските показания. В резултат, като е извършил преценка на всички доказателства по делото, доводите на страните и е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обратно на твърдяното в касационната жалба, е достигнал до обосновани на доказателствата по делото изводи. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на касационния жалбоподател ДНСК относно липсата на убедителни доказателства, че вредите, за които на В. е присъдено обезщетение, са пряка и непосредствена последица от отменения акт. В тази насока съдът е събрал гласни доказателства, приел е писмени доказателства, както и заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, които е обсъдил поотделно и в съвкупност. Изводите на административния съд за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ДНСК и изводът му за частична основателност на иска, направен въз основа на тях, се споделят от настоящия състав. Приетото от съда е в съответствие с фактически установеното, при което правилно е приложен материалният закон. Обосновано е прието от съда, че налице е отменен акт, от който В. е претърпял вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба страдания, за които чрез допустими доказателства и заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза е установено по делото, че представляват пряка и непосредствена последица от този акт. Правилно е приетото от съда, че по делото безспорно е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ДНСК по реда на ЗОДОВ, като е отчетено, че вредите не са били причинени единствено от отменената заповед на началника на ДНСК, а и от обективното здравословно състояние на лицето преди издаване на заповедта, което от своя страна се е отразило на размера на присъденото обезщетение. Като е съобразил приобщените по делото доказателства, на основание чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд е определил размер на обезщетението, който според настоящия състав може да обезщети адекватно В. за претърпените болки, страдания и неприятни изживявания в резултат на отменения акт. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, от които се установява, че е взел предвид както продължителността на периода, през който са търпени вредите, така и техния интензитет, при съобразяване на съществуващия при В. към началото на този период неврологичен дефицит. При съобразяване на изложеното, неоснователни са оплакванията и на другия касационен жалбоподател В., основани на твърдения за неправилно определяне размера на присъденото обезщетение, което било свързано и с ненадлежното му представителство от адв. Х. пред първоинстанционния съд, станало причина да не са предявени и защитени неговите интереси. Във връзка с тези твърдения, при извършената проверка се констатира, че в първоинстанционното дело се съдържа пълномощно за адв. Х. от 29.10.2014 г. (л. 34 от делото), по силата на което същият е извършвал процесуално представителство на В. в рамките на предоставените му права. След уведомяването на първоинстанционния съд с молба от 18.02.2015 г. за отказ на В. от "правните услуги" на този адвокат, процесуалните действия на съда са съобразени само с изявленията на ищеца. Не се установява извършването на такива от адвокат Х. без представителна власт, поради което оплакванията на В. в тази насока са неоправдани. В отговор на искането на В. за обявяване нищожността на Заповед № 14-1371 от 21.09.2006 г. отменена по-рано по съдебен ред с Решение от 13.10.2008 г., постановено по адм. д. № 04861 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с Решение № 9790 от 17.07.2009 г., постановено по адм. д. № 832 по описа на Върховния административен съд за 2009 г., следва само да се посочи, че такова искане е недопустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение