Решение № 13936 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2020 г.

ВАСVI отделение11.11.2020 г.докладчик т Росен Василев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 79 от 29.07.2020 г. по адм. дело № 55/2020 г. на Административен съд Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Петков, ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] срещу Експертно решение № 0033/003 от 08.01.2020 г. на Национална експертна лекарска комисия - специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, с което е потвърдено ЕР № 2337 от 09.11.2018 г. на ТЕЛК – Общи заболявания при МБАЛ "Свети Иван Рилски- Разград" АД. ОСЪЖДА И. Петков, ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Национална експертна лекарска комисия -гр. София разноски по делото в размер на 300, 00/триста/лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13936 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/, подадена чрез юрисконсулт Е. Александрова срещу решение № 79 от 29.07.2020 г. по адм. дело № 55/2020 г. на Административен съд-Разград. Изложени са доводи за нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК отмяната на подзаконов нормативен акт има действие за напред, т. е. от деня на влизане в сила на съдебното решение. Счита, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на цитираните решение на Конституционният съд, тъй като т. 3 от "Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на ТНР/ВСУ в проценти" не е обявена за противоконституционна, не прогласена за нищожна, а е отменена. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира разноски- 200, 00 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът– И. Петков не е изразил становище по касационната жалба. Останалите ответници също не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 79 от 29.07.2020 г. по адм. дело № 55/2020 г. на Административен съд-Разград е отменено Експертно решение/ЕР/ № 0033/003 от 8.01.2020 г. на НЕЛК- специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, с което е потвърдено ЕР № 2337 от 9.11.2018 г. на ТЕЛК – Общи заболявания при МБАЛ "Свети Иван Рилски- Разград" АД, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е приел, че след като т. 3 от "Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на ТНР/ВСУ в проценти" от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредба за медицинските експертизи е отменена до приключване на производството, то следва да се отмени и ЕР на НЕЛК, което е съобразено с тази отменена разпоредба. Приел е, че по аналогия може да се позове на мотивите на решения № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. и № 4 от 14.05.2020 г. по к. д. № 9/2019 г. От друга страна съдът е изложил мотиви и по съществото на спора, като е приел за неоснователни наведените оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона на ЕР на НЕЛК. Решението е постановено нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Установено е от фактическа страна, че И. Петков е бил освидетелстван с ЕР № 0200/016 от 24.01.2015 г. от ТЕЛК към МБАЛ "Св. Иван Рилски – Разград "АД гр. Разград, като му е определена 52 % трайно намалена работоспособност със срок от 2 години с дата на инвалидност 13.08.2014 г. Преосвидетелстван е и с ЕР № 2561/207 от 5.12.2016 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Св. Иван Рилски– Разград" АД гр. Разград отново му е определена 52 % трайно намалена работоспособност със срок до 1.12.2018 год. Петков е бил преосвидетелстван от ТЕЛК и с ЕР № 2337/182 от 9.11.2018 год. на ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски-Разград" АД гр. Разград му е определена 30 % намалена работоспособност с водеща диагноза [диагноза]. Срокът на определения процент ТНР е 2 години и дата на инвалидност 13.08.2014 г. Решението е взето след преглед и приложение към решението – ЕКГ, ВЕТ, ЕхоКГ, консулт с кардиолог, ЕМГ на Д. К., очни дъна, консулт с офталмолог, консулт с невролог, ренгенографии на лумбални прешлени, параклинични изследвания, ксерокопие на Рецептурна книжка. В мотивите на решенето е посочено, че за хипертонична сърдечна болест III стадий, умерена степен, с придружаваща ИБС - Ангина пекторис I-II Ф. К., при проведен ВЕТ и достигнато стъпаловидно натоварване до 100 вата, лимитиран от типична стенокардна болка и задух, с индуцирани сигнификантни СТ - депресии във II, III и AVF до 4 мм. и ЕхоКГ данни /18.10.2018 г / за запазена сегментна кинетика при ФИ 60%, при лице от мъжки пол с рискови фактори; затлъстяване и дислипидемия, съгласно Част IV, Раздел VI, т. 3 във връзка с т. 2. 2, Част IV, Раздел VI от Приложение № 1 на Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ му се определя 30 % ТНР. За дегенеративните промени на гръбначния стълб с ограничени функционални нарушения, съгласно Част I, Раздел 1 IV, т. 4. 1, определя 10 % ТНР. За двустранната Л4- Л5 радикулопатия, съгласно част VII, т. 15. 1 определя 10 % ТНР. ТЕЛК е определила окончателна оценка 30 % ТНР, съгласно Методиката на Приложение № 2 към чл. 63, ал. З от Наредбата за Медицинската Експертиза от 2018 г. Решението е обжалвано от Петков пред НЕЛК. С Експертно решение № 0033/003 от 8.01.2020 г. Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ при НЕЛК е потвърдил изцяло/по всички поводи/ ЕР № 2337/182 от 9.11.2018 г. на ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски-Разград" АД гр. Разград, включително и определената с това решение 30 % трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице. Посочена водеща диагноза – [диагноза]. В мотивите на решението е посочено, че същото е взето по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, след обсъждане на предоставената медицинска и друга документация. В решението са вписани и заключенията от консултациите на специализираните състави на НЕЛК. На основание т. 2 и т. 3 от Методиката по приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза НЕЛК е определила общ процент на ТНР в размер на 30 % и е потвърдила ЕР на ТЕЛК по всички поводи. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която потвърждава изводите на НЕЛК. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че обжалваното решение на НЕЛК съответства на действалите към момента на издаването му материално правни норми. Решението е съобразено с Приложение № 1 и Методиката по Приложение № 2 от Наредбата за медицинската експертиза. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е постановено след проведено производство на административен контрол по отношение на ЕР № 2337/182 от 9.11.2018 г. на ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски-Разград" АД гр. Разград, в хода на което не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила. В хода на съдебното производство е постановено решение № 1632 по адм. дело № 10422/2018 г. на ВАС – осмо отделение, публикувано в ДВ, бр. 63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020 г., с което е отменена разпоредбата на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждането) в проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, изменена с ПМС № 152 от 26.07.2018 г., обн. ДВ, бр. 64 от 3.08.2018 г. Първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че това решение води до материална незаконосъобразност на решението на НЕЛК, тъй като последното се позовава и на отменената разпоредба. В тази връзка неправилно е позоваването и прилагането по аналогия на мотивите на решения на Конституционният съд на Република България- № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. и № 4 от 14.05.2020 г. по к. д. № 9/2019 г. Неправилно е приел е че след като цитираната подзаконова норма е отменена като незаконосъобразна от ВАС, то тя не следва да се прилага и по неприключили правоотношения, каквото е процесното. Няма спор, че по отношение на подзаконовите нормативни актове като особена категория административни волеизявления, установяващи трайно правила за поведение по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, отмяната от съда няма обратно действие - чл. 195, ал. 1 АПК. С оглед правната му природа източникът на правото поражда правни последици до влизане в сила на отменящото го съдебно решение. До момента на отричане на юридическата му сила в резултат на упражнен съдебен контрол, подзаконовият нормативен акт произвежда правно действие, регулирайки обществените отношения в определена сфера. Извън съмнение е, че съдебната отмяна не засяга възникналите при действието му правни последици, ефектът й не се разпростира върху издадените до този момент на това основание актове. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Според чл. 194 АПК това е денят на обнародването, в случая 17.07.2020 г. Следователно, отмяната на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждането) в проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, има действие за напред от 17.07.2020 г. Обжалваното ЕР на НЕЛК е постановено на 8.01.2020 г., т. е. преди произнасяне решението на ВАС. В случая не може да се приложат по аналогия цитираните решения на Конституционния съд, тъй като подзаконовата разпоредба нито е обявена за противоконституционна, нито е прогласена за нищожна. Към момента на постановяване ЕР на НЕЛК т. III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност, е действала и същата е правилно приложена от административния орган. С оглед на изложеното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите към обжалваното решение съображения относно незаконосъобразността на ЕР на НЕЛК. Същото следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което подадената жалба следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционният съд е обсъдил въпросът по същество и изложил подробни мотиви във връзка с правилността на обжалвания административен акт. Тези мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция. ЕР на НЕЛК съответства на действалите към момента на издаването му материално правни норми. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението съответства на целта на закона. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски. Същите следва да бъдат присъдени в общ размер от 300, 00/триста лева/, включващи заплатена държавна такса 200, 00 /двеста/лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1