Решение № 269 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2836/2008 г.

Решение № 269 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2836/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. К. Г. срещу решение от 9.08.2007 г., по гр. д. № 3805/2006 г., на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 16.08.2005 г., по гр. д. № 6055/1997 г. на Софийски районен съд, за извършването на делба чрез публична продан между Е. К. Т. и Д. К. Г. на апартамент № 58, находящ се в гр. С., ж. к. "М", бл. 23, вх. 6, етаж 1, с площ от 76,16 кв. м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и съответните 0,858 % идеални части от общите части на сградата върху държавна земя, на основание чл. 288, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.). Ответникът по касационната жалба Е. К. Т., не е депозирала писмен отговор, но в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Л е оспорила доводите на касатора с твърдения за необоснованост и искане да се потвърди обжалваното решение. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици на апартамент в София, при квоти 1/4 идеална част за Д. К. Г. и 3/4 идеални части за Е. К. Т. Съобразявайки заключението на вещо лице, решаващият състав е обосновал крайните изводи на своето решение, че жилището предмет на делбата е неподеляемо, направеното от едната страна искане за възлагане е оттеглено, а другата не е направила искането в срок, поради което делбата следва да се извърши чрез изнасяне на апартамента на публична продан. Касационната жалба на Д. К. Г. срещу решението по гр. д. № 3805/2006 г. на Софийски градски съд съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, тъй като не е присъствал в съдебно заседание заради заболяване. Поддържа искането си за възлагане на допуснатия до делба апартамент. Жалбата е неоснователна. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила въззивният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. С влязлото в сила съдебно решение за допускане на делбата са установени правата на съделителите върху общия апартамент. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 64/1999 г.), възлагане в дял на неподеляемо жилище придобито чрез наследяване е допустимо, но ако е направено при поискване от страната в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.), т. е. най-късно в първото съдебно заседание след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.). Първото по делото публично заседание след допускане на делбата е от 22.03.2006 г., а Д. К. Г. е редовно уведомен на 28.01.2006 г., не се е явил в заседанието, без да посочи уважителна причина, поради което по-късно направеното от него искане е без правни последици и правилно не е било взето предвид от съда. Предмет на делбата е неподеляемо жилище, по отношение на което няма валидно заявено искане за възлагане, с оглед на което законосъобразно въззивният съд е преценил, че следва да извърши съдебната делба чрез изнасяне на апартамента на публична продан, в която съделителите участват съобразно правата си в съсобствеността. Доводите на касатора, че е имал извинителна причина за неявяването си в публично заседание, поради заболяване правилно са отхвърлени като необосновани, тъй като от данните по делото не се установява такова заболяване, още повече, че страната не се е явила и не представила доказателства в тази насока и пред въззивната инстанция. Предмет на делбата е неподеляемо жилище, което Д. К. Г. не е поискал да му бъде възложено в дял, в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.), поради което правилно решаващия състав на съда не е обсъждал дали са налице другите изисквания на закона за възлагане. При тези безспорно установени обстоятелства, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение