Решение № 8071 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2020 г.

Решение № 8071 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Казаков срещу решение № 104 от 07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2724/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) касаторът е осъден да заплати на Р. К. обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение със заповед № ЧР-01-93/14.02.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията при Министерство на правосъдието, за периода от 15.02.2018 г. до 15.08.2018 г., в размер на 13 800 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответницата К., чрез адв. Машев оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Административният съд е постановил решението си след изясняване на всички обстоятелства от значение за правния спор и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил правни изводи, за които е изложил подробни съображения. Обоснован и съответен на установените фактически обстоятелства е изводът на съда за наличието на изискуемите по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предпоставки за обезщетение, а именно - служебното правоотношение на ищцата е прекратено със заповед № ЧР-01-93/14.02.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписвания при Министерство на правосъдието и тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. Съгласно посочената разпоредба обезщетението следва да се определи в размер на основната заплата (2 300 лева) към момента на признаването на уволнението за незаконно, в случая влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение - 18.07.2019 година. Установено по делото е също, че през исковия период от 15.02.2018 до 15.08.2019 г. ищцата не е работила по трудово или служебно правоотношение. Ответникът в първоинстанционното съдебно производство и касационен жалбоподател в настоящото не е опровергал така направените фактически констатации. Установените по делото обстоятелства обуславят основателност на предявения иск, какъвто е и изводът на съда, като основателността на главния иск обосновава и основателност на претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата. Неправилно обаче е постановено, че обезщетението се дължи със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 28.02.2018 г. до окончателното му изплащане. Съдебният акт не е съобразен с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно която при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. Това в случая е датата 18.07.2019 година. Следователно при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на закона, съставляващо касационно основание за неговата отмяна. Решението следва да се отмени в частта за лихвата и да се постанови ново в тази му част, с което лихвата да се присъди от 18.07.2019 г. вместо от 28.02.2018 година. При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева от заявените 2000 лева (възражението за прекомерност при тази сума е неоснователно), а на Агенцията по вписвания да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,