Решение № 4234 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2022 г.

Решение № 4234 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2022 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от община - Кърджали чрез адв. С. Мехмед срещу решение № 229 от 29.11.2021 г., постановено по адм. д. № 269/2021 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа и противоречие на съдебното решение с целта на закона. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ЗАНН, както и че не били разграничени понятията водоем и язовир. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Ответникът - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АС-Кърджали е отхвърлил жалбата на община Кърджали против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ПАМ - 5 от 12.06.2019 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с която на основание чл. 199б от Закона за водите е наредено водохранилището на язовир "Мургово", намиращ се в землището на с. Мургово, община Кърджали, собственост на община - Кърджали, да бъде изпразнено напълно от община Кърджали в качеството й на собственик и по този начин временно да се изведат от експлоатация язовирната стена и съоръженията към нея до привеждането им в изправно състояние, отговарящо на техническите норми. В мотивите на заповедта, които от своя страна се основават на съществуващите по преписката констативни актове, е описано актуалното състояние на язовира - че короната е обрасла с храстовидна растителност, въздушният и водният откос са с храстовидна растителност и не може да бъде направен подробен оглед, видимо на места по дължината на стената има подуване по каменната броня на водния откос на ниво - кота преливен ръб, преливникът е с бетонов ръб, на който е нарушена целостта му вследствие на напукване на бетона, нарушена е и целостта на бетонните стени на проводящия участък, откъм десния скат има свличане на земни маси, бързотокът е с нарушен напречен профил вследствие на изравяне, изкъртване и свличане на земни маси по стените и дъното му, до шахтата на основния изпускател няма достъп, поради храстовидна растителност и няма данни за неговата изправност, скатовата канавка за отвеждане на дъждовните води в левия край на стената е запълнена със земни маси; че няма изградена контролно-измервателна система /КИС/ и не се извършва метеорологичен, хидрологичен и технически мониторинг при експлоатацията на язовирната стена и съоръженията към нея, съгласно глава Втора от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им състояние, няма налична информация за оценка на сигурността на язовирната стена и на съоръженията към нея в експлоатация и възможност своевременно да се идентифицират потенциалните опасности. Посочени са и потенциално застрашените обекти, в случай на авария и разрушаване на язовирната стена. В съответствие с дадените указания при предходно разглеждане на делото, съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 199б, ал. 1 от ЗВ и чл. 4, ал. 2 от Устройствен правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (Загл. изм. - ДВ, бр. 40 от 2006 г.). - заместник-председател на ДАМТН, заместващ председателя на Агенцията, за периода: 10.06.2019 г. -14.06.2019 г., на основание Заповед № А-361/07.06.2019 г. Административният съд е приел, че административният акт е законосъобразен и не страда от нито един от пороците, визирани в чл. 146 от АПК - същият е издаден от компетентен по закон административен орган в рамките на материалната му компетентност, отговаря на всички изисквания за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, при постановяването му не са допуснати каквито и да било нарушения на административнопроизводствените правила, налице са всички материалноправни изисквания за налагане на ПАМ "временно извеждане от експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея до привеждането им в изправно състояние, отговарящо на техническите норми" по см. на чл. 199б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за водите и същата съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност и пропорционалност, прогласен в чл. 6 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 199б, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ прилагането на принудителна административна мярка/временно извеждане от експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, до привеждането им в състояние, отговарящо на техническите норми/ се извършва в случай на възникване на непосредствена опасност от загуба на човешки живот, увреждане или погиване на имущество и/или на околна среда, когато опасността е резултат от действие или бездействие на собственик, оператор, концесионер или наемател на язовир. В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на Община Кърджали, в качеството и на собственик на язовира, с оглед на констатираното лошо техническо състояние на язовирната стена и значително намалената пропускателна способност на облекчителните съоръжения, което създава реална опасност от авария, което ще доведе до неконтролируемо изпускане на вода от водохранилището и увреждане и погиване на имущество и околна среда. Касационната инстанция намира, че по делото са доказани предпоставките на чл. 199б, ал. 2 от Закона за водите. Съдът е констатирал правилно, че заповедта съдържа подробни фактически и правни мотиви, а описаните в нея факти са доказани със съставените констативни протоколи. Последните представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Обектът представлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 (нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г., изм., бр. 55 от 2018 г.) от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, тъй като представлява водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени". Обстоятелството, че процесният поземлен имот е описан в скицата от КККР като "водоем", за какъвто ЗВ не съдържа легална дефиниция, не променя извода, че същият има характеристиките на "язовир" като водностопанска система по смисъла на цитираната по-горе норма. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение