Решение № 10736 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2011 г.

Решение № 10736 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Петър Атанасов Петров от гр. Бургас против решение № 116/1.02.2011 г. по адм. дело № 1648/2010 г. на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу община Созопол за заплащане на имуществени в размер на 400 лв., с искане да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - община Созопол, не взема отношение по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че исковата молба, с която е бил сезиран е допустима за разглеждане. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира отговорността на държавата, респ. общините, за вреди произтичащи от незаконосъобразната административна дейност, свързана с издаване на административни актове, извършване на фактически действия или бездействия, при вменено от закона задължително действие. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди наличие на имуществени вреди, произтичащи от заплащане на адвокатски хонорар във връзка с обжалване на наказателно постановление и последващата му отмяна. В правната теория няма спор, че наказателните постановления не са административни актове по определението, дадено в чл. 21 от АПК, а са актове, които налагат предвидено в закона наказание за извършено обществено опасно и противоправно деяние, което поради по-ниската степен на обществена опасност не е обявено за престъпление и се наказва по административен ред. Дейността по налагане на административно наказание, свързана с преценка за това дали е осъществен състав на административно нарушение не е административна, а наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, по тази причина, вредите произтичащи от отмяната им не могат да се претендират по реда на ЗОДОВ. По изложените съображения исковата молба е била недопустима за разглеждане и произнесеното решение по същество е недопустимо, поради което на това основание следва да се обезсили. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,