Решение № 203 от 13.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 152/2009 г.

Решение № 203 от 13.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 152/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по жалба от защитата на подсъдимия К. П. К.- адвокат В адвокат Д. А. срещу въззивно решение № 154/02.2009 г. по внохд № 142/2008 г. на Военно апелативния съд на РБ, с което е потвърдена присъда № 128/24.09.2008 г. постановена по нохд № 128/2007 г. по описа на Софийския военен съд. С присъда № 128/24.09.2008 г. по нохд № 128/2007 г. на Софийския военен съд подсъдимия - главен инспектор от 02 РПУ-СДП К. П. К. е признат за виновен в това, че за периода от 29.03.2006 г. до 15.04.2006 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице - началник на ПУ "Сердика" при 02 РПУ-СДП, не е изпълнил задълженията си по служба, произтичащи от чл. 6, т. З и чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, като не е защитил правата и не е предприел мерки за опазване на имуществото на С. И. С., като е допуснал служители на "Б." ЗПДЕА - "Г. К." АД, без правно основание да навлязат в имота й находящ се в гр. С., в местността "Военна рампа-Изток", ул. &. № 5, парцел **** план осн. № 2* който не фигурира в заповед от 5.10.2005 г. по гр.д. № 000625/2005 г. на Софийския районен съд за възстановяване на владението върху недвижими имоти по административен ред в местността "Военна рампа-Изток", въпреки, че е знаел, че тази заповед е отменена с определение № 413 от 28.03.2006 г. по чгр.д. № 951/2006 г. на СГС, като от деянието са настъпили вредни последици - разрушени са постройка, ограждения и овощни дръвчета на стойност 2883,84 лв., поради което на основание чл. 387, ал. 1 от НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, отложено за изпълнение на срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. С присъдата подсъдимия К е осъден да заплати на С. И. С. сумата от 2883,84 лв., представляваща обезщетение за причинените и с престъплението имуществени вреди и 3000 лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, начиная от 15.04.2006 г., до окончателното им изплащане, както и да заплати държавна такса от 235,35 лв. и направените по делото разноски от 195 лева. В касационната жалба се изтъкват допуснати от инстанционните съдилища касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, вр. с ал. 2, вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се отмяна на решението и присъдата в наказателната и гражданска част, и връщане делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия по обвинението и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен. В подкрепа на посочените основания са доводите, че инстанционните съдилища незадълбочено и едностранчиво са обсъдили фактическите обстоятелства релевантни за предмета на доказване. По делото не е преодоляно противоречието в различията в обвинението и в доказателствата относно датите на разрушаване на постройката и оградата в имота на пострадалата и съдилищата не са отговорили на доводите на защитата относно тези противоречия. Доказателствата сочат за разрушаването на имота на 17.03.2006 г., когато подсъдимият все още не е бил запознат със заповедта по изпълнение на възложените му задължения по опазване имуществото на гражданите и не е бил длъжен да знае за разрушаването му. Не е обсъден довода на защитата, че към инкриминираната дата 17.03. имотът на С. вече е бил разрушен, за което К. не би могъл да отговаря, тъй като дотогава той не е бил служебно ангажиран със случая. Подсъдимият е осъден да отговаря по обвинение, по което не е привлечен като обвиняем . Не е ясно какво е обвинението срещу подсъдимия за времето на деянието: дали то е съгласно очертаното в обвинителния акт време или е времето посочено при изменението на обвинението в съдебно заседание пред първостепенния съд. Видно от заведения граждански иск от свидетелката С срещу свид. Н. и АД "Б." като дата на деянието е посочен 17.03.2006 г., а не инкриминираната с обвинителния акт дата. Не е обсъдено задълбочено определение № 413/28.03.2006 г., което е интерпретирано превратно от съдилищата. С него не се третира имота на пострадалата а други двадесет и девет имота, сред които не е инкриминираният. Съдилищата не са дали отговор защо не са кредитирали показанията на свидетелите Н, Р., П., К., К. и обясненията на подсъдимия К. Л. мотиви въз основа на кои доказателствени източници са приели, че подсъдимият е имал задължение да пази от разрушаване процесния имот за периода от 29.03. до 15.04.2006 г. Твърди се и нарушение на закона изразено в неправилното прилагане на закона, като се изтъква несъставомерност на деянието по чл. 387, ал. 1 НК при установените фактически обстоятелства на обвинението. Не е установено в какво се е изразило неизпълнението на задълженията на подсъдимия по служба. Неправилно е инкриминирано неизпълнението на задълженията по решаването на граждански спорове, каквито подсъдимият няма, а е бил длъжен да изпълни разпореждането на прокурора от 27.04.2006 г., да присъства в района на имотите посочени в определението на СГС, в което не фигурира имота на пострадалата С., което задължението той е изпълнил, поради това трябва да бъде оправдан по обвинението. В съдебно заседание подсъдимият К се явява лично и със защитата си - адвокатите В. С. и Д. А., които поддържат доводите и искането в жалбата. Основно защитата изтъква допуснати особено съществени процесуални нарушения, поради недопустими противоречия относно датата на деянието - посочена в обвинителния акт, при изменението на обвинението и в присъдата, както и поради неконкретизиране от обвинението за служебните задължения по ЗМВР които да са били нарушени подсъдимия. Подсъдимият, в своя лична защита представя писмена защита, който съдът прие и приложи към делото. В нея изтъква, че неправилно е осъден за престъпление което не е извършил. Произволно е прието от съдилищата, че за времето от 29.03.06 г. до 15.04.2006 г. той е знаел за отмяната на въвода във владение в имота на С. и не е съдействал да се изпълни акта на съда като постави денонощен пост да охранява имота на С., което задължение по организиране на патрулно постовата дейност не му е вменено, а е в правомощията на началника на РПУ. Според касатора, разрушаването на имота е станало преди датата 17.03.2006 г., когато той не е бил запознат с правното положение на имота. По делото е установено и от показанията на пострадалата, че към датата 15.04.2006 г. къщата й вече е била разрушена и тогава са били премахвани само плодните дръвчета. Приетото в съдебно заседание пред първостепенния съд на 12.12.2007 г. изменение на обвинението се отнася за деяние за времето от 17.03. до 15.05.2006 г., когато подсъдимият не е бил информиран за основание за разрушаването на имота на С. и не следва да отговаря виновно за нарушаване на задълженията си по опазване имота й. Срещу жалбата е постъпило възражение от повереника на гражданската ищца С. С. - адвокат Х от САК, според която, жалбата е неоснователна. Възражението се поддържа в съдебно заседание от гр. ищца С. и от повереника адвокат Х, които се явяват лично. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на РБ дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като е безспорно установено, че за периода от 29.03. до 15.04.2006 г. подсъдимият е нарушил задължението си да не допуска разрушаването на имота, защото е знаел за отмяната на въвода на свидетеля Н във владението на имота на С., независимо дали в него е съществувала или не постройка, независимо дали тя е законна или не. Според прокурора, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, подсъдимият трябва да бъде признат за невиновен да е извършил деянието и за периода от 17.03. до 28.03.2006 г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна по отношение на твърдението за съществени процесуални нарушения: Неоснователно е твърдението, че въззивният и първостепенен съд не са изяснили всички обстоятелства от предмета на доказване по чл. 102 НПК, както и че са нарушени правилата по събирането и оценката на доказателствените източници. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те обективират неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което неправилно да са били изведени фактите по делото. В случая и двете съдебни инстанции законосъобразно са интерпретирали всички доказателствени източници, като не са игнорирали никое оправдателно доказателство. Обстоятелствата от предмета на доказване са изяснени при обективно, всестранно и пълно събиране на доказателствените източници, релевантни към обстоятелствата по делото. Събрани са както доказателствата, подкрепящи тезата на обвинението, така и тези релевантни за оправдателните и смекчаващите отговорността на подсъдимия фактически данни. Оценката им е с оглед действителния им смисъл и съдържание и е в съответствие с правилата на правната и формална логика. Не са налице противоречиви доказателствени факти по установяване на инкриминирания период на разрушаването на имота на пострадалата, както и по отношение на времето на узнаването от подсъдимия за липсата на правно основание за въвод във владение на имота и. Инстанционните съдилища са приели за установено, че на 24.01.2006 г. във 02 РПУ е постъпила молба от свид. Н. - председател на СД "Б. - ЗПДЕА Г. К.; - АД, заведена под № 1* за съдействие по изпълнение на заповед от 5.10.2005 г. по гр.д. № 000625/2005 г. на СРС, ГК, 46 състав на Софийски районен съд за възстановяване по административен ред на владението на предприятието върху недвижими имоти частна и общинска собственост, намиращи се в гр. С., в местността "Военна рампа" - Изток, с планоснимачни номера, както следва: 280, 282,283, 286, 289, 293, 294, 295, 296, 217, 298, 300, 301, 302, 303, 305, 307, 372, 373,374,375, 376, 377, 378, 379, 380, 381, 382, 383 - общо двадесет и девет, в която заповед не е фигурирал имотът на пострадалата, който се е водел под планоснимачен № 299 в същата местност. Въпреки това, е установено от фактическа страна посоченото в обвинителния акт, че още от 17.03.2006 г. е започнало фактическото въвеждане във владение на служителите на СД "Б. - ЗПДЕА Г. К.; - АД в изброените двадесет и девет имота, но и в имота на С., поради което е започнало разрушаването на някои от тях и в това число и на имота на пострадалата С., за който не е съществувало никакво правно основание за въвод на когото и да било и за разрушаване на построеното в него. Установено е, че в производство по обжалването на цитираната заповед пред СГС е последвала отмяната й. С определение № 413/28.03.2006 г. по частно гр.д. № 951/2006 г. на СГС заповедта от 5.10.2005 г. по гр.д. № 000625/2005 г. на СРС е отменена като незаконосъобразна. По делото е напълно изяснено от кой момент са започнали инкриминираните действия на подсъдимия К спрямо пострадалата С. и няма противоречия в тезата на обвинението с данните установени по делото относно времето на деянието. Установено е по делото, че по повод подадена молба за оказване на съдействие от органите на МВР от свид. Илкова, която е една от лицата засегнати от незаконния въвод във владение на имотите им от страна на цитираното предприятие, с приложено към нея определение № 413/28.03.2006 г. на Софийски градски съд, е поискано съдействие от органите на МВР за защита на правата на гражданите, засегнати от отменената заповед на СРС. По тази причина, на 29.03.06 г. подсъдимият К е узнал от своя началник, свид. Василев за отмяната на процесната заповед за въвод във владението на засегнатите лица и това и на пострадалата С., чийто парцел ****ори не е фигурирал в тази отменена заповед. Следователно на датата 29.03.2006 г., както е прието по делото, подс. К. е узнал, защото му е било разпоредено в присъствието на свид. И. И., за прекратяването на всички действия по въвода във владение на предприятието СД "Б. - ЗПДЕА Г. К.; - АД в имотите в местността "военна рампа" - Изток, където се е намирал и имотът на пострадалата С. Установено е от писмените доказателства: молбата на свид. И., показанията на свид. И. свид. С., свид. К. и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, че резолюцията върху молбата на свид. И. от 29.03.2006 г. и подписа под нея са положени от подс. К. Следователно изводите на съдилища за съдържанието на умисъла на К. относно общественоопасния характер на бездействието му в което се е изразило неизпълнението на задълженията му по опазване имуществото на гражданите, в частност на свид. С., е доказано. Обективното знание на подсъдимия К за неправомерния характер на действията на служители и на директора на СД "Б. - ЗПДЕА Г. К.; - АД по въвода и разрушаването на имотите в процесната местност, поради отпаднало основание за тях и поради липса на каквото и да било правно основание това да се извършва и в имота на пострадалата С. е установено по делото. Неоснователно се твърди, че липсват данни които да уличават подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. От свидетелите И И., С. С., С. М., Г. С., Ц. К. и А. Г. и от СТЕ - за е установено, че на 14 срещу 15 04.2006 г. подсъдимият К, на който е било възложено по служба да изпълнява задълженията си съгласно чл. 6, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗМВР /ред. ДВ бр.122/19.12.97 г., отм./ по защита правата на гражданите, включително и по опазване на тяхното имущество, се е явил лично като представител на МВР в имота на С. и не се е противопоставил на действията на свид. Н., който с осигурен от него багер е навлязъл в парцел **** с пл. № 299, находящ се в кв. З, местност "Военна рампа - Изток" - собственост на свидетелката С в присъствието на подсъдимия са разрушени намиращите се там ограждения на имота, части от постройка и овощни дръвчета. Следователно деянието му изразено в бездействия по отношение изпълнението на вменените му задължения изпълващи съдържанието на бланкетната норма, е доказано, както и авторството от подсъдимия. Подсъдимият К. се е защитавал по всички очертани от обвинението и установени и по делото фактически обстоятелства на обвинението. С изменението на обвинението, направено по реда на чл. 287, ал. 1 НПК от прокурора от СВП на обстоятелствената част на обвинението касаеща единствено времето на деянието от 17.03.2006 г. до 15.04.2006 г., вместо времето 14.04.2006 г., според обвинителния акт, са ограничени правата му да узнае фактическите рамки на обвинението и да се защити по тях в съдебната фаза, когато надлежно е направено . Изменението на обвинението е прието от съда с протоколно определение от 12.12.2007 г. по нохд № 128/2007 г. на Софийски военен съд, поради което са напълно голословни и несъответни на обективните фактически данни по делото твърденията на жалбоподателя, че не е ясно какво е обвинението срещу него относно времето на деянието. Ясно е от съдържанието на закона и от правната теория, че при изменение на обвинението по чл. 287 НПК, отговорността на подсъдимия е в рамките на инкриминирано според измененото обвинение, а не според първоначално обвинение внесено с обвинителния акт. Заведеният граждански иск от свид. С. срещу свид. Н. и СД "Б. - ЗПДЕА Г. К.; - АД за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, няма отношение към авторството на деянието от подс. К., макар и да има отношение към инкриминираното деяние. Кредиторът по едно вземане, било то и от непозволено увреждане сам избира лицата срещу които да насочи иска си, които не са необходими другари в процеса. Посочената в исковата молба на С. срещу свид. Н., приета като писмено доказателство, дата на увреждането - от разрушаването на имота й, която е 17.03.2006 г., няма пряко отношение към наказателната и деликтна отговорност на подсъдимия К, а само по отношение тази на свидетеля. Разрушаването на постройките и насажденията е процес. Данните приети за установени сочат, че разрушаването на имуществото на пострадалата е процес започнал още от 17.03.2006 г., преди намесата на подсъдимия /спр. показанията и на л. 57-58 от съдебното следствие пред първостепенен съд - "бутането е започнало на 17.03.2006 г./ и е завършил именно на 15.04.2006 г., с неговата намеса. Установено е, че на 15.04.2006 г., разрушаването имота на С. е довършено в присъствието на подсъдимия К. Той е бездействал въпреки че е бил на място в имота на С. и в негово присъствие са навлезли багер и разрушителна техника, въпреки че е бил длъжен съгласно служебните си задължения по чл. 6 и чл. 60 от ЗМВР да се противопостави на действията на свид. Н. Неоснователно се твърди от касатора, че напълно произволно съдилищата са интерпретирали датата на деянието, като не са съобразили данните по делото, установени и от самата пострадала за деянието. По делото е установено, че на 14 срещу 15.04.2006 г. в имота на свидетелката С са дошли подсъдимият К свидетелят Н, като последният е навлязъл в имота й с осигурена от него разрушителна техника и е предприел действия по окончателното разрушаване на оградата и насажденията в него и всичко в имота окончателно е било сринато до основи. Възражението на подсъдимия, че той е изпълнил заповедта на прокурора Ю. от 27.04.2006 г., постановена на основание чл. 118, т. 3, пр. 2 от Закона за съдебната власт и чл. 119, ал. 1, т. 6 от ЗСВ, при СРП, до 02 РПУ - СДВР за незабавно предприемане на действия по възстановяването на първоначалното фактическо положение в процесните имоти като се преустановят извършваните разрушителни действия от страна на представителите и служителите на "Б.-ЗПДА Г. К." АД, касае негови действия след извършване на деянието спрямо С. и затова е ирелевантно за отговорността му по обвинението. Писменото доказателство - определение № 413/от 28.03.2006 г. по частно гр.д. №.951/2006 на СГС не е тълкувано превратно. Съдилищата са подложили на адекватна правно-логическа оценка както неговото съдържание, така и съдържанието на останалите доказателствени източници като правилно са извели, че с него се отменя като незаконосъобразна заповедта, постановена по гр.д. № 000625/2005 г. на СРС, ГК, 46 състав, на основание чл. 126ж ГПК, и с което е турен край на титула за възстановяване по административен ред на владението на "Б.-ЗПДЕА Г. К." АД - София, върху недвижимите имоти находящи се в местността "Военна рампа-Изток". Изводите да авторството на престъплението са в резултат на провеждането на безпристрастно съдебно следствие от първостепенния съд съд и при разкриване на обективната истина по делото, която е достигната чрез законосъобразно използване на способите за доказване съгласно НПК. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, поради което ВКС не намери да е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца. Изводите им съдържат логично издържана оценка, че в незаконосъобразната заповед на СРС, която е отменена от СГС, дори не е фигурирал имотът на пострадалата, който е с планоснимачен номер № 299 в същата местност. С установеното, че на 29.03.2006 г. подс. К. е знаел за неправомерния характер на разрушаването на процесните имоти, в това число и на имота на С., от тази дата той е бил длъжен да изпълни задължението си по чл. 6 и чл. 60 от ЗМВР да не допуска разрушаване на имота и. Изводите на съдилищата че с поведението си той е осъществил инкриминирания състав са законосъобразни. Установено е че на 15.04.2006 г. К. е отговорил на С., че "не разбира от нотариални актове и скици и, че и свид. Н. също имал нотариален акт", с което поведение изразено в бездействие на изпълнението на вменените му задължения по чл. 6 и чл. 60 от ЗМВР, е обективирал изпълнението на инкриминираното деяние по чл. 387, ал. 1 НК. Обективирано е и съзнаването от него на общественоопасните последици от неизпълнението на вменените му задължения и за характера на причиняваните от това недлъжностносъобразно бездействие вредоносни последици за пострадалата. Тяхното настъпване не е допускано, а е искано от дееца, поради което е извършил деянието при пряк умисъл. Касационната инстанция не намира нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са подведени под признаците на чл. 387, ал. 1 НК. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли да бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, не съставлява престъпление, поради което подсъдимия да бъде оправдан. Подсъдимият К. е бил длъжен да изпълни задълженията си по служба, произтичащи от чл. 6, т. З и чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, но за времето от момента на възникването им, очертано като периода от 29.03.2006 г. до 15.04.2009 г., той е бездействал като не е изпълнил задълженията си по служба - не е не е предприел мерките дължими съгласно предписаното в чл. 6, т. З и чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за защита правата и за опазване на имуществото на гражданката С. И. С., като е допуснал служители на "Б." ЗПДЕА - "Г. К." АД, без правно основание, да навлязат в имота й пл. № 299, находящ се в гр. С., ул. &. № 5, в местността "Военна рампа-Изток", и да разрушат находящото се там имущество на пострадалата, от което са последвали вредни последици в размер на 2883,84 лв. В случая конкретното деяние е изразено в бездействие, в неизпълнение на вменени на дееца задължения по служба, които са явно очертани от обвинението и установени по делото. Вън от това те са пряка и непосредствена причина за настъпването на вредоносните последици. Логична последица от тези изводи са и изводите за неоснователност на оплакването за нарушение на закона в гражданската част на присъдата и въззивното решение с което тя е потвърдена. Освен престъпно, деянието на подсъдимия има характер и на граждански деликт, причинен виновно от престъпното бездействие по служба, намиращо се в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите вредоносни последици от престъпното бездействие. ВКС намира за необходимо да констатира, че макар и правилно подсъдимия да не е признат за виновен по обвинението относно инкриминирания период за времето от 17.03. до 29.03.2006 г., поради отсъствието на субективната съставомерност на деянието, той е следвало да бъде оправдан за тази част от инкриминирания период, за която липсва оправдателен диспозитив в присъдата, респ. във въззивното решение. Изводите от частичното оправдаване не рефлектират на останалите съображения на ВКС при разглеждането жалбата на подсъдимия. Воден от тези мотиви ВКС на РБ и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК