Решение № 10780 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11701/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на В. С. Д., подадена чрез адв. Д. Георгиева, срещу решение 10812 от 11.10.2024 г. по адм. дело 5336/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение по т. 1.1 и т.1.2 от Протокол 10 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на ВСС, проведено на 12.03.2024г., с което е потвърдено наложеното на жалбоподателката със Заповед АС-131/24.03.2022г. на административния ръководител председател на Софийски районен съд, дисциплинарно наказание "забележка", по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не е взел предвид направените възражения относно натовареност на съдебния състав, обстоятелства за голяма текучество на съдебни секретари, които не изготвили в срок съдебните протоколи по делата. Оспорва констатацията за виновно бездействие на съдията. Претендира за отмяна на съдебния акт и отмяна на оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Ответникът Съдийска колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Арсов с писмено становище, оспорва жалбата. Ответникът административният ръководител Председател на Районен съд София, не изразява становище по касационното оспорване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред тричленния състав на ВАС, шесто отделение, е решение по т. 1.1 и т.1.2 от Протокол 10 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на ВСС, проведено на 12.03.2024г., с което е потвърдено наложеното на жалбоподателката със Заповед АС-131/24.03.2022г. на административния ръководител председател на Софийски районен съд, дисциплинарно наказание "забележка", по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ за извършени от магистрата дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал.1, т.1, т.2 и т. 4 от ЗСВ, изразяващи се в неизпълнение на задължението по изготвяне на 99 бр. протоколи от открити заседания по 44 бр. дела, както и неосъществяване на необходимите действия от страна на лицето по класиране/ привеждане в изпълнение на съдебния акт и съставяне на бюлетин за съдимост/ на 11 бр. приключили наказателни производства към 17.01.2022г. При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт ВАС е констатирал, че обжалваното решение на СК на ВСС е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, прието е с необходимото мнозинство и при наличието на изискуемия се кворум. След преценка на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателствата, както и приобщените към дисциплинарната преписка документи, съдът е счел, че е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 1, т.2 и т.4 от ЗСВ (в относимата редакция на закона), дало основание на СК на ВСС да потвърди наложеното от административния ръководител на РС-София дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Възприемайки фактическите обстоятелства, установени от проверката на Комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към СК на ВСС, видно от заседание и след проведено обсъждане и гласуване, Комисията е приела решение, с което на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ предлага на СК на ВСС да потвърди наложеното със заповедта дисциплинарно наказание. СК на ВСС е потвърдила наложеното наказание. Съдът задълбочено е обсъдил мотивите на наказващия орган, видно от които по някои от делата е налице период от повече от една година, през който са провеждани по няколко съдебни заседания и за нито едно от тях няма изготвен протокол. Това бездействие поставяло в невъзможност страните да се запознаят с извършените процесуални действия на съда. Посочено е, че неизпълнението на задълженията, свързани с класирането на делата се отразява на забавяне в изпълнението на наложени наказания и опасност от изтичане на предвидената давност, както и отразяването на осъждания в бюлетините за съдимост, което би могло да доведе до издаването на справки или свидетелства за съдимост, които са с невярно съдържание относно съдимостта на лицата. Съдът е взел предвид възраженията на магистрата, като са взети предвид обективни обстоятелства, при които е работил съдебния състав, текучеството от съдебни секретари и е приел, че същите не изключват виновното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. След преценка на събраните по делото доказателства решаващият състав е приел, че дисциплинарното наказание е наложено във връзка с безспорно доказано поведение на съдията от Софийски районен съд, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задължението по изготвяне на 99 бр. протоколи от открити съдебни заседания, по 44 бр. дела, по начин да са на разположение на страните в тридневен срок от съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, както и неосъществяване на необходимите действия по привеждане в изпълнение на съдебния акт и съставяне на бюлетин за съдимост /класиране/ по 11 бр. приключили наказателни производства към 17.01.2022г. Тричленният състав на ВАС, шесто отделение е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспореното решение на СК на ВСС, ведно с потвърдената с него заповед на административния ръководител на РС София. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил е доводите на страните и е приложил правилно относимите материалноправни норми. Решаващият извод на съда за законосъобразност на оспорения акт на СК на ВСС е формиран въз основа на събраните по делото писмени доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, при което съдебният състав подробно и мотивирано е отговорил на спорния между страните въпрос осъществен ли е фактическият състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 1,т.1,т.2 и т.4 от ЗСВ. В атакуваното съдебно решение са изведени обосновани и съответни на закона правни изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Сочените от касаторката факти относно натовареност на съдебния състав, текучество на съдебни секретари и неизпълнение в срок на техни задължения за предаване на съдебните протоколи от проведените съдебни заседания, не опровергават констатациите от проверката на административния ръководител и на Комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към СК на ВСС. Дадените от магистрата обясненията в ДП и поддържаните пред съда доводи са неоснователни и не съответстват на задължението на съдията да организира и следи за законосъобразното и срочно провеждане на съдебното производство. Ролята на съдията като председател на съдебен състав е да вземе адекватни мерки за обезпечаване на срочното движение на делата, които разглежда, да постановява съдебните си актове в разумни срокове, за да не се обесмисля целта на проведения съдебен процес, да осигури на страните равнопоставеност и законност. В случай, че има проблеми от административно естество, съдията като председател на съдебния състав следва да осигури преодоляването им чрез съответни действия и прилагане на административни мерки. Съдът обосновано е счел, че в процесния случай се вменяват дисциплинарни нарушения осъществени чрез бездействие. Данни за това са сведени до знанието на дисциплинарно наказващия орган с Доклад вх. 29006391/21.01.2022г. по описа на СРС от началник първа АС Съдебни секретари НО, СРС относно непубликувани протоколи от открити съдебни заседания към дата 17.01.2022г., а дисциплинарното производство е образувано със Заповед АС-81/18.02.2022г. на административен ръководител на СРС на основание чл. 80, ал.1, т.2 и чл. 310, ал.1 от ЗСВ. Правилно е съобразена най- ранната дата на съдебно заседание по отношение на което не е изготвен и публикуван протокол е 17.08.2020г. по НАХД 1877/2020г., за да се обоснове правен извод, че не са изтекли процесуалните срокове за ангажиране дисциплинарната отговорност на наказаното лице, за всяко едно от вменените бездействия. Нормата на чл. 311, ал.2 от НПК изисква протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя на състава и от съдебния секретар, а след изменението на нормата с ДВ бр. 110/2020г. това следва да се осъществи в единната информационна система на съдилищата с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 55, ал.1, т.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, протоколът от съдебното заседания се изготвя от съдебния секретар под диктовката на председателя на състава и се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от съдебното заседание. Последната разпоредба регламентира задължение протокола от съдебното заседание да бъде обявен с подписи на съдия и секретар в три дневен срок от съдебното заседание, което задължение кореспондира с разпоредбата на чл.20 от НПК. Законосъобразно първоинстанционният съд е мотивирал правен извод, че липсата на подпис в протокола от председателстващия състава съдия не удостоверя извършените в съдебно заседание процесуално следствени действия, а забавяне на изготвянето му за период по- дълъг от предвидения три дневен срок, лишава страните по делото от възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Съдът е приел за безспорен факта на възпрепятстване на страните по изброените в заповед АС-81/18.02.2022 г. на административния ръководител на СРС и приложенията към нея дела, да упражнят правата им на достъп до и/или искане за поправка на протоколите от съдебните заседания. Правилно са отразени и последствията от тези бездействия, по своевременно класиране на приключили с влязъл в законна сила съдебен акт 11 бр. дела в националната база за съдимост на лицата и действителното положение на осъдените в тези производства лица, което поставило в опасност от изтичане на давност за извършените престъпления. Правилно и законосъобразно е отчетен и субективният елемент по вината на наказаното лице. Предвид изложеното, не са налице сочените с жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото като правилно, следва да се остави в сила. Страните не претендират разноски, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по този въпрос. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,