Решение № 2212 от 1.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител срещу решение 3161/10.05.2022 г. по адм.дело 12074/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е осъдена СДВР да заплати на В. Стойчев сумата в размер на 2001, 71 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени му от обявената за нищожна заповед 8509/12.11.2018 г. на директора на СДВР, мораторна лихва в размер на 332,68 лева за периода от 10.10.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба на 02.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и неправилно - не съдържа мотиви и е материално незаконосъобразно, иска обезсилването му и прекратяване на производството или връщане на делото на друг състав на АССГ за ново разглеждане. В случай на отмяна като неправилно, иска отхвърляне на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - В. Стойчев, жив. в гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е взел предвид, че е сезирана с осъдителен иск, предявен на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата за сумата 2280 лева, ведно със законната лихва и компенсаторна лихва в общ размер 463 лева, предявен от В. Стойчев срещу СДВР, който е изменен по реда на чл.214 ГПК в съдебно заседание на 05.05.2022 г., като размерът е намален на 2001,71 лева главница за периода 10.10.2018 г. - 13.09.2020 г. , а лихвата - на 332,68 лева. Съдът е приел, че е налице обявена за нищожна заповед 8509/12.11.2018 г. на директора на СДВР, на основание на която на Стойчев е заплащано допълнително възнаграждение за периода на действие на заповедта в по - нисък размер от получавания преди това, което безспорно представлява имуществена вреда за ищеца, която видно от изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза е в размер на 2001, 71 лева, а дължимата мораторна лихва е 332,68 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Надлежният ответник е СДВР, тъй като обявената за нищожна с влязло в сила съдебно решение заповед е издадена от директора на СДВР. Заповедта за делегиране на правомощия от министъра на издателя на заповедта при липса на законова възможност за делегация не представлява обстоятелство, което да дерогира отговорността на юридическото лице СДВР за незаконосъобразните и нищожни административни актове, издадени от длъжностните лица в неговия състав. Обосновани са доводите на АССГ, че в случай, че не беше издадена обявената за нищожна заповед, Стойчев е щял да получава допълнително възнаграждение в по - висок размер съобразно предходната заповед и разликата между дължимото месечно възнаграждение по предходната заповед и полученото по обявената за нищожна заповед за периода й на действие съставлява имуществена вреда в размера съгласно заключението на вещото лице. Твърденията на касатора, че и предходната заповед с по - висок размер допълнително възнаграждение на директора на СДВР е нищожна, е опит да се черпят права от твърдяно неправомерно поведение на собствените длъжностни лица, което е недопустимо, още повече, че тази предходна заповед не е била обжалвана. Правилна е преценката на АССГ, че са налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в резултат на което същите се дължат ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съгласно т.4 от ТР3/2005 г по тълк.дело 3/2004 г. началният момента на забавата при вреди от нищожен административен акт е моментът на издаването му, поради което СДВР дължи и мораторна лихва. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 671 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което е близо до предвидения минимум в чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение