Решение № 13678 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4991/2010 г.

Решение № 13678 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4991/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на община Видин против решение № 13 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 303/2009 г. Административен съд - Видин, с което е отменена заповед № РД - 25661/07.10.2009 г. на същия административен орган, с която на Пламена Дочова Петрова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение по чл. 89, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и община Видин е осъдена да заплати на Петрова обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, както и направените по делото разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като неизслушването на служителката преди уволнението не представлява нарушение на административнопроизводствените правила и изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Видин е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед на кмета на Община Видин, с която на жалбоподателката пред първоинстанционния съд, сега ответник по касационната жалба Пламена Петрова, която тогава заема длъжността "главен архитект", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 89, ал. 2, от ЗДСл, е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Смисълът на последната разпоредба е да гарантира обективно и безпристрастно решение от страна административнонаказващия орган, който следва да съобрази становището на служителя във връзка с нарушенията, за които е привлечен към дисциплинарна отговорност и ангажираните от него доказателства. Поради това обясненията на служителя и изслушването следва да бъдат във връзка с конкретните дисциплинарни нарушения. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Служителката Петрова е поканена да представи писмени обяснения, без обаче да са посочени нарушенията, във връзка с които са поискани тези обяснения. В заповед № РД -25-658/07.10.2009 г. на кмета на общината формално са изброени дисциплинарните нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 - 4 без същите да са индивидуализирани с факти от поведението на служителката, т. е. фактически писмени обяснения от служителката във връзка с конкретни нарушения на служебната дисциплина не са поискани. По този начин наказващият орган в противоречие с изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и в нарушение на задължението си по чл. 35 от АПК не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е в съответствие със закона. Освен това в противоречие с нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарната санкция служителката не е изслушана от наказващия орган (това обстоятелство се признава от касатора и в касационната жалба). Фактът, че преди налагане на дисциплинарното наказание служителката е поканена да даде и е депозирала писмени обяснения не сочи на изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, както по съображенията по- горе относно формалния характер на действията на органа в тази насока, така и поради факта, че само приемането на писмени обяснения не е достатъчно. Цитираният текст задължава дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Изискванията са кумулативни, поради което неспазването на всяко едно от тях е обосновава нарушение на посочената норма. Това нарушение също е достатъчно основание за отмяна на заповедта без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл). Заключението на съдебния състав, че е налице порок във формата на атакуваната заповед, който също обосновава извод за нейната отмяна, кореспондира със закона. Оспореният административен акт не включва посочените в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Заповедта съдържа най-общо и декларативно изброяване на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 2 - 5 от ЗДСл, така както са посочени в закона, но не и описание на конкретно нарушение на служебната дисциплина, подкрепено с доказателствата, които го установяват, така, както изисква императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, а в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са посочени точно виновно нарушените служебни задължения. Така обжалваната заповед фактически е постановена без мотиви - съществен порок на формата, тъй като се накърнява правото на защита на уволнения служител, който практически не е известен за причините, довели до санкционирането му и е лишен от възможност да ангажира доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган. Поради всичко изложено като приема, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е налице порок във формата, обосноваващи отмяна на административния акт, Административен съд - Видин постановява решение в съответствие със закона. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са изцяло в съответствие със събраните писмени доказателства. Представената заповед № РД- 25-658/07.10.2009 г. на кмета на общината установява формалното изпълнение на задължението за приемане на писмени обяснения от служителката, тъй като не е насочено към изясняване на становището на Петрова във връзка с твърдяните дисциплинарни нарушения, както и на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това заедно с обстоятелството, че служителката не е изслушана от административнонаказващия орган, обосновават изводите на съдебния състав за нарушение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, представляващо съществен процедурен порок на акта, основание за неговата отмяна. Констатациите за нарушение на изискванията за форма на акта също са в съответствие с текста на оспорения акт, чието съдържание не отговаря на регламентираното в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл - конкретно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го установяват, както и служебните задължения, които са виновно нарушени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,