Решение № 260 от 12.06.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 242/2009 г.

Решение № 260 от 12.06.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 242/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Апелативната прокуратура в гр. В. срещу решение № 28/17.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 25/2009 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за допуснати нарушения, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Претендира се делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и излага съображения за законосъобразност на съдебното решение. Защитата на подсъдимия М, осъществявана от адвокатите Л. и Я., изразява становище, че протестът е неоснователен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 НПК установи следното: Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 690/ 17.11.2008 г. по н.о.х.д. № 529/07 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият Б. П. М. е признат за невинен в това, че на 03.03.2006 г. е дал дар - една банкнота от 10 лв. на длъжностните лица Е. Д. и С. К., за да не извършат действия по служба и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК. Протестът е неоснователен. Оплакванията се мотивират с доводи за едностранчива и тенденциозна преценка на показанията на свидетелите, автоконтрольори и даден необоснован приоритет на съобщеното от свидетели, които били близки на подсъдимия. Разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК били игнорирани от съда, а оправдаването на подсъдимия - незаконосъобразно. Прави се оплакване и за допуснато нарушение при упълномощаването на адв. Л, което било неотстранимо. Възраженията не се споделят от касационната инстанция. Въззивният съд не е допуснал нарушения в дейността по проверка и оценка на събраните в първата инстанция доказателства. Напротив, изследвани са изключително внимателно всички гласни доказателствени средства, съпоставени са помежду им и е посочено защо се дава вяра на показанията на св. М обясненията на подсъдимия. Анализът на показания на двамата полицаи и съпоставката им с останалите гласни доказателства, включително с показанията на св. С, както и със заключението на съдебно-графологическите експертизи са мотивирали въззивния съд да приеме с доверие обясненията на дееца и да отхвърли като недостоверни техните твърденията за даден подкуп от 10 лв., с цел да не съставят акт за административно нарушение на М. В подкрепа на решението за несъставомерност съдът е съобразил и безспорно установените нарушения от проверяващите автоконтрольори на редица нормативни актове, които приписват предприемане на определени действия от тяхна с., в случай на извършване на тежко умишлено престъпление. Обстоятелството, че такива действия не са предприети не само е индикация за недостоверност от съобщеното от тях, но е довело до невъзможност да се приобщи като веществено доказателство инкриминираната банкнота, с която по техни твърдения подсъдимият се опитал да ги подкупи. След като съдът безспорно е установил, че проверката на подсъдимия за шофиране с превишена скорост е извършена само от единия полицай, а другият не е присъствал и подписът му върху акта за административно нарушение е положен допълнително, че в самия акт не е описано даването на парите, че не е докладвано незабавно за извършено престъпление, като не е уведомен нито дознател, нито прокурор и не са предприети процесуално следствени действия по разкриване на престъплението и на неговия автор, то с пълно основание намерил показанията на св. К за необективни и недостоверни. Липсва тенденциозност и едностранчивост в оценката на доказателствените средства, както се сочи в касационния протест. Великотърновският апелативен съд е отговорил задълбочено и на направените във въззивния протест възражения за необоснованост на присъдата, като в мотивите на решението е изложил убедителни съображения защо ги отхвърля. Законосъобразно е отхвърлено като неоснователно възражението за липса на представителна власт от адв. Л. Същата е упълномощена при спазване на изискванията на Закона за адвокатурата и е представлявала подсъдимия, който е потвърдил желанието си да бъде защитаван именно от нея. Не е допуснато нарушение, което да е довело до ограничаване процесуалните права на прокурора, а тези на подсъдимия са охранени в пълен обем с факта на оправдаването му. Затова настоящата инстанция намира, че вътрешното съдийско убеждение на апелативния съд е формирано в съответствие с изискванията по чл. 13 и чл. 14, а съдебният акт отговаря на предписаното в чл. 339, ал. 2 НПК. Липсва основание за отмяна на решението. При така установени факти, които не подлежат на преоценка от Върховния касационен съд, материалният закон е приложен правилно. Обвинението не е било доказано по несъмнен начин и подсъдимият законосъобразно е оправдан. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение