Решение № 10340 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2019 г.

Решение № 10340 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Долината на билките" ЕООД, село К., община К., чрез процесуален представител, срещу решение № 136/03.07.2019 г. по адм. дело № 278/2018 г. на Административен съд - гр. С., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 20/04/1/0.0.2864/301/04/02 - 01-2600/3982 от 01.08.2018 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касаторът поддържа в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваното решение на изпълнителния директор на ДФЗ, присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от изплащане на финансова помощ, издадено на основание чл. 20 а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 49, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и пар. 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове ( ЗУСЕСИФ) е отказано изцяло изплащането на финансовата помощ, представляваща плащане по договор № 20/04/1/0.0.2864 от 11.01.2016 г. с ДФЗ в размер на финансова корекция. Като правни основания на отказа са посочени и разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 9, ал. 2, т. 7 и т. 8 във връзка с чл. 16, т. 1 от договор № 20/04/1/0.0.2864 от 11.01.2016 г. във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 3 и чл. 49, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и 6 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. АС е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административно - процесуалните норми по издаване на акта, в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е неправилно. Необоснована е преценката на АС за спазване на административно-производствените правила по издаването на административния акт. Дружеството - жалбоподател в качеството си на ползвател по горецитирания договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони е подало заявление за окончателно плащане по договора, приета в РРА Я. на 26.01.2018 г., с приложени към нея разходо - оправдателни и други документи. С уведомително писмо за отстраняване на нередовности от 15.02.2018 г. дружеството е уведомено, че в срок от 15 работни дни следва да представи изброени в писмото документи. В отговор на писмото с придружително писмо, постъпило на 15.03.2018 г. дружеството е представило документи под опис. С писмо от 21.05.2018 г., получено на 06.07.2018 г., дружеството е уведомено за откриване на производство по налагане на финасова корекция и е дадена възможност за възражения и представяне на доказателства в 14 дневен срок. На 19.07.2018 г. в ДФЗ - РА е постъпило възражение от дружеството, с което се възразява по всички фактически констатации по уведомителното писмо за откриване на производство по налагане на финансова корекция и са представени писмени доказателства в подкрепа на фактическите твърдения по възражението. Последвало е издаване на обжалваното решение, в което са преповторени констатациите от уведомителното писмо за откриване на производство за налагане на финансова корекция, липсва обсъждане на фактическите твърдения по възражението, а от представените доказателства е прието единствено удостоверението от ТД - Б., без да се обсъжда съдържанието му ( в него е посочена липса на задължения), без дори да се коригира констатацията от предходната страница за наличие на задължения към НАП. Изрично е посочено, че не се приемат останалите представени счетоводни документи, без да се посочи причина и е наложена 100 % финансова корекция, без да се изложат и мотиви отнсно размера на корекцията, при възможност съгласно чл. 49 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. да се откаже и частично плащането. Така констатираното необсъждане на възраженията и писмените доказателства, представени от дружеството представлява нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, а липсата на мотиви относно размера на финасовата корекция нарушение на изискването на чл. 59, т. 4 АПК, още повече, че дори твърдените в решението нарушения на договора от страна на ползвателя не могат да обосноват максимален размер финансова корекция, която да отговаря на изискванията за пропорционалност и съразмерност по чл. 6 АПК. Предвид изложеното решението като неправилно - необосновано, следва да бъде отменено, вместо него да се постанови, друго с което на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК се отмени оспореното решение на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и преписката му се върне за ново произнасяне по заявлението на дружеството за окончателно плащане на дружеството. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1020 лева (370 лева държавна такса за касационната инстанция, 50 лева държавна такса за първата инстанция, 600 лева разноски за депозити на вещи лица, съдът не констатира доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение), платими от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение