Решение № 1560 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13100/2014 г.

Решение № 1560 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13100/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Даниела Петрова Стойчева против заповед № РД-15-1093/21.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховният административен съд приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е заемала длъжността "главен експерт" в звено "Пресцентър и връзки с обществеността" на министерството на здравеопазването. С решение, постановено по адм. д. № 63/2013 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 06.11.2013 г., е отменена заповед № РД-15-942/10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността е прекратено служебното правоотношение на Даниела Петрова Стойчева на длъжност "главен експерт" в звено "Пресцентър и връзки с обществеността" на министерството на здравеопазването. Със заявление от 13.11.2013 г., подадено в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., държавната служителка е заявила желание да бъде възстановена на длъжността, заемана до уволнението. С оспорената заповед, издадена на 21.11.2013 г., органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение с Даниела Петрова Стойчева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г. Видно от приложените по делото длъжностното разписание и поименно разписание на министерството на здравеопазването, в сила от 29.07.2013 г. е, че звено "Пресцентър и връзки с обществеността" е премахнато и е създадена Дирекция "Връзки с обществеността", която се състои от 5 щатни бройки, от които 1 бр. за длъжността "главен експерт", който е зает от служител в отпуск по майчинство, а останалите 4 бр. длъжности са вакантни, които обстоятелства са установени и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи. Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на материалния закон. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение с Даниела Стойчева фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на жалбоподателката не са налице основания за прекратяване на служебното й правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно новото длъжностно разписание в сила от 29.07.2013 г., не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди възстановяването й на длъжността по повод на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 21.11.2013 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на ответника не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Освен това служебното правоотношение на Стойчева е прекратено от длъжност, в звено, което не съществува съгласно длъжностното разписание в сила от 10.10.2012 г. Следователно позоваването на длъжностното разписание, в сила от 29.07.2013 г., е фиктивно и е неотносимо към съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателката. По тези съображения настоящият събебен състав намира, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на здравеопазването да заплати на Даниела Петрова Стойчева сумата 650 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв., заплатено възнаграждение на вещо лице. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,