Решение № 3160 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 811/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба - на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл.юрк. Мирчева, против Решение 22173 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело 3609/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221419003961-091-001/02.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му потвърдена с Решение 508/25.04.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, с която са коригирани декларираните от Сигма Глод ЕООД резултати по СД по ЗДДС за данъчни периоди м.05, м.06 и м.07 на 2019 г. от ДДС, в резултат на което е намален размерът на декларирания от дружеството ДДС за възстановяване, в резултат на доначислен данък по ЗДДС в общ размер на 11 455,25 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията се отнасят до преценката на фактите и доказателствата във връзка с осъществените доставки между ревизираното лице и неговите контрагенти. Твърди че Сигма Голд ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупка на горива и такси, издадени от ШЕЛ България ЕАД. Последните реално са използвани за дейността на транспортните дружества-превозвачи, но не са им били префактурирани с начислен ДДС в размер на 20 на сто. Настоява, че при конкретния механизъм на отношенията между посочените дружества, е на лице бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС и необосновано първостепенният съд е приел обратното. Застъпва тезата, че ревизираното лице е осъществило доставки на услуги, с получатели дружествата-превозвани. По подробно изложени съображения в тази насока, настоява че за ревизираното лице е настъпило задължение за начисляване на ДДС, което не е сторено, поради което и с РА това е сторено на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 130, ал. 1 от ЗДДС и чл. 54, ал. 1 от ППЗДДС. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване, за което представя и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба - Сигма Голд ЕООД, чрез процесуалните си представители, я оспорва по съображения в писмен отговор и в хода по същество. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени доводите на страните, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустимо като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството за втори път е за разглеждане пред ВАС. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221419003961-091-001/02.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му потвърдена с Решение 508/25.04.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, с която са коригирани декларираните от Сигма Глод ЕООД резултати по СД по ЗДДС за данъчни периоди м.05, м.06 и м.07 на 2019 г. от ДДС, в резултат на което е намален размерът на декларирания от дружеството ДДС за възстановяване, в резултат на доначислен данък по ЗДДС в общ размер на 11 455,25 лева. След извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че ревизията е надлежно възложена и РА, е издаден от компетентни органи по приходите и подписан с валидни квалифицирани електронни подписи. В съдебното решение не са направени констатации за допуснати съществени процесуални нарушения при ревизията. За да отмени оспорения РА в изпълнение указанията, дадени с Решение 4081/04.04.2024 г., постановено по адм. дело 10275/2023 г. по описа ВАС, административният съд е изложил мотиви, че органите по приходите неправилно са начислили ДДС за процесните данъчни периоди, в размер общо на 11 455,25, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 130 ЗДДС и чл. 54, ал. 1 ППЗДДС върху определената данъчна основа на база стойността на издадените фактури от ШЕЛ България ЕАД,. Съгласно фактите, жалбоподателят извършва доставки, свързани с международен автомобилен транспорт и спедиторски услуги, вкл. организация, координиране осъществяването на превози на товари по заявки на товародатели или чрез посредничеството на други български и чуждестранни спедиторски дружества. За изпълнение на възложените му транспортни услуги Сигма Голд ЕООД ползва подизпълнители, с които е сключило рамкови договори за превоз на товари основно с Ноли Норд ЕООД, Старт Спед ЕООД, Марко Транс БГ АД, Стрийт ТранспортЕООД. Същевременно, с цел оптимизация на разходите, жалбоподателят осигурява ползването на Шел карти за зареждане на гориво с определена отстъпка и заплащане на пътни и други такси в България и Европа. Разходите по договорите с ШЕЛ България ЕАД, са за сметка на превозвачите. Като безспорно е отчетено, че картите са обвързани с конкретно превозно средство и използването на зареденото гориво от превозвачите при извършването на транспортните услуги. При тези обстоятелства с РА е прието, че за Сигма Голд ЕООД е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за ревизираните периоди по фактури на ШЕЛ България ЕАД,. Тъй като не потребява горивото по процесните фактури, а го предоставя на трети лица, органите по приходите са приели, че е трябвало да го префактурира на превозвачите, ведно с таксите, като издаде фактури и начисли ДДС. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че в случая не са изпълнени условията за осъществяване на бартер съгласно чл. 130, ал. 1 ЗДДС. Като аргумент е изтъкнато, че РЛ не е поемало задължение за заплащане на възнаграждението по договорите за превоз в стоки (гориво) или услуги. Сигма Голд ЕООД не притежава лиценз за доставка или търговия с гориво. Не е извършило доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС към дружествата-превозвачи. Не е предоставена и услуга към превозвачите във връзка със заплащане на пътни и други такси предвид клаузите на рамковите договори, според които възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените Шел карти. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Между страните не е налице спор по фактите и същите са възприети правилно в първоинстанционното решение. Спорът е правен и касае преценката дали предоставянето на въпросните Шел карти от страна на задълженото лице на подизпълнителите на транспортни услуги - Ноли Норд ЕООД, Старт Спед ЕООД, Марко Транс БГ АД, Стрийт ТранспортЕООД, съставлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС, за която дружеството е следвало да начисли ДДС, евентуално дали сме изправени пред хипотезата на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, така както е подчертано и в цитираното по-горе Решение на ВАС. След обсъждане на наведените аргументи от страните първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос. Настоящата съдебна инстанция споделя крайното заключение и изложените мотиви при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, като съответстващи на фактите по делото и материалния закон. Представените в хода на ревизията договори, регламентиращи отношенията между ревизираното лице, превозвачите и ШЕЛ България ЕАД, налагат извода, че в случая не е налице бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС. Дори хипотетично да бъде допусната разглежданата хипотеза, при изяснената фактическа обстановка и механизма на ДДС това няма да доведе до негативни последици за бюджета. По същество, за да е налице задължение за ревизираното лице да начисли ДДС, следва възнаграждението по договора за превоз да е уговорено в стока или услуга, което в случая не е изпълнено. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона според чл. 130, ал. 2 ЗДДС. От събраните доказателства не се установява да са изпълнени условията за осъществяване на бартер. Видно от клаузите на процесните договори, дружеството не е поемало задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз в стоки и по-точно в гориво или за извършване на услуги платени такси. Както правилно приема решаващият съд при това положение, съгласно сключените рамкови договори, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво и заплатените такси по предоставените Шел-карти, като превозвачът се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми, а при забава възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения. В този смисъл е съдебната практика по дела между същите страни: Решение 6617/30.05.2024 г., постановено по адм. дело 1520/2024 г., по описа на ВАС, Решение 6620/30.05.2024 г., постановено по адм.дело 3371/2024 г. по описа на ВАС, Решение 6467/28.05.2024 г., постановено по адм. дело 305/2024 г. по описа на ВАС, Решение 4766/16.04.2024 г., постановено по адм. дело 11267/2023 г. по описа на ВАС, Решение 4243/20.04.2023 г., постановено по адм. дело 9057/2022 г. по описа на ВАС, Решение 4940/25.05.2022 г., постановено по адм. дело 1510/2022 г. и др. След проверка на заявените пороци от страните и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. С оглед на крайния изход на делото, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и своевременно заявената претенция за това ответникът по касация има право на разноски, в размер на 1 430,97 лева, възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, и при съобразяване присъдени разноски с оспореното Решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,