Решение № 12315 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Добрич, подадена чрез юрк. Р. Тодорова, срещу Решение 95 от 24.03.2021 г. по адм. дело 9/2021 г. на Административен съд Добрич, с което e отхвърлена жалбата на общината срещу решение от 14.12.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014-2020 г. и главен директор на Главна дирекция (ГД) Оперативна програма Околна среда в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за определяне на финансова корекция на община Добрич в размер на 5 % от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП), по договор ДОП-75/11.07.2017 г. с изпълнител ДЗЗД Енар-Трафик на стойност 968 839,83 лв. без ДДС. В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Мотивирано е становище за неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на утвърдената методика за оценка на офертите. Твърди се, че възложителят е поставил критерии за оценка, които позволяват обективно съпоставяне на подадените оферти. Моли съда да отмени решението и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени оспорения административен акт за определяне на финансова корекция. Претендира разноски. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на община Добрич срещу решение от 14.12.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Добрич в размер на 5 % от допустимите разходи, представляващи БФП, по договор ДОП-75/11.07.2017 г. с изпълнител ДЗЗД Енар-Трафик на стойност 968 839,83 лв. без ДДС. От фактическа страна съдът е установил, че финансовата корекция е определена за допуснато нарушение на чл. 28а, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗОП (отм.) незаконосъобразна методика. Нарушението е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. т. 9 от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, изм. и доп. ДВ, бр. 19 от 06.03.2020 г. (Наредбата за посочване на нередности). По делото не се спори, че бенефициерът е приел оценяването на офертите да се извърши по критерия икономически най-изгодна оферта чрез комплексна оценка на два показателя: показател А Предложена цена с относителна тежест 60 точки и показател Б Вътрешен баланс на цените с относителна тежест 40 точки. Оценката се извършва въз основа на формула, отчитаща съотношението между най-ниската предложена цена от всички участници и цената, предложена от съответния участник, на база единичните цени на компонентите, определящи общата стойност: възнаграждения на екипа; разходи за командировки/квартирни разходи; транспортни разходи; административни разходи, в това число за офис помещения, офис оборудване и комуникации, консумативи; разходи за геодезическо заснемане; разходи за издаване на технически паспорт; печалба. Относно втория показател Вътрешен баланс на единичните цени, ръководителят на УО на ОПРР е приел, че е в противоречие с чл. 28а, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗОП (отм.), тъй като този показател не е пряко свързан с предмета на обществената поръчка и не осигурява определяне на офертата, която предлага най-добро съотношение качество-цена. След като за критерий за оценка е избран икономически най-изгодната оферта, което означава да се подбере най-добрата оферта според съотношението качество-цена и след като единият от показателите е именно предложената цена, то начинът на формиране на тази цена не би могъл да бъде част от съдържанието и на втория показател, тъй като не допринася за преценката относно най-доброто съотношение между качество и цена. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че актът е законосъобразен поради установеност на вмененото нарушение на националния закон и правилната му квалификация като нередност. Съобразно изхода на делото в полза на МОСВ са присъдени разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е преценил, че констатацията за допуснато нарушение на чл. 28а, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗОП (отм.) се подкрепя от събраните по делото доказателства и е формирана в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 28а, ал. 1, т. 1 ЗОП (отм.), когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта, чрез избраните показатели и тяхната относителна тежест в комплексната оценка трябва да се осигури определяне на офертата, която предлага най-добро съотношение качество-цена. Това значи, че показателите трябва да дават възможност да се оцени не само цената на офертата, но и качеството, което съответният участник декларира, че би постигнал. Ал. 4 на същия член забранява включването на показатели за оценка, които не са свързани пряко с предмета на поръчката. Начинът на разпределение на разходите за възнаграждения, командировки, транспорт, геодезическо заснемане или издаване на техническия паспорт не предпоставя качеството, с което предметът на поръчката би бил изпълнен, нито дава информация за него. Съпоставката на компонентите на процесния показател дава единствено информация за това кой участник как е разпределил разходите си съотнесено към останалите, но тази информация не позволява оценяването на предлаганото качество на изпълнение на предмета на поръчката. Вътрешното съотношение между компонентите не е пряко свързано с качеството на изпълнение на предмета на поръчката. Това са все разходи, които са част от формираната цена, оценявана по показател А от методиката. От една страна, възложителят е определил като показател най-ниска обща цена, а от друга, е избрал като втори показател отново най-ниска цена, но по финансови показатели, които не са пряко свързани с предмета на поръчката и не добавят стойност към качеството на изпълнението. Горното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, вр. т. 9 от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, включително критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката. Към момента на издаване на административния акт е в сила редакцията на Наредбата за посочване на нередности от ДВ, бр. 19 от 06.03.2020 г. С новата алинея 2 на чл. 2 от наредбата е предвидено, че за нередностите, съставляващи нарушения при възлагането на обществени поръчки до влизане в сила на сега действащия ЗОП, се прилагат процентните показатели, посочени в Приложение 1а. Настоящият случай е именно такъв поръчката е обявена на 14.04.2016 г. при действието на отменения ЗОП (отм., бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.). Правилно също така съдът е достигнал до извод, че корекцията е определена в законосъобразен размер по пропорционалния метод съгласно чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ - когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. По горните съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на Министерството на околната среда и водите следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение