Решение № 6777 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 625/2009 г.

Решение № 6777 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 625/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), по касационна жалба на Пламен Георгиев Георгиев от град Стара Загора, против решение от 4.12.2008 година, постановено по адм. дело № 677/2008 година на Административен съд град Стара Загора. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция (ОД) на МВР - град Стара Загора, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено възражение със становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Пламен Георгиев Георгиев срещу заповед № 08007495/30.09.2008 година на директора на ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на данните от представеното свидетелство за съдимост на Георгиев, от което се установява, че последният е осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, като последното му осъждане е с влязла в сила присъда по нохд № 195/2008 година на Районен съд Стара Загора, за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК, и му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Присъдата е влязла в сила от 13.02.2008 година. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, преценката на административният орган дали да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, е по целесъобразност, като е достатъчно да се посочат само материалноправните основания в закона. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателят е осъждан за престъпления от общ характер и не е реабилитиран. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. След като са налице предпоставките на тази норма, и административният орган е извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва. Не е необходимо органът да излага мотиви защо налага принудителната административна мярка по чл. 76 от ЗБДС, тъй като дори да изложи такива мотиви, те не подлежат на съдебен контрол. Достатъчно е да посочи дали са налице законовите предпоставки на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, а в конкретния случай те са налице - лицето е осъдено за престъпление от общ характер и не е реабилитирано. При наличието на основанията, визирани в диспозитивната разпоредба на чл. 76, т. 2 от ЗБДС - органът преценява дали да наложи или не тази мярка. В касационната жалба се правят оплаквания, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 76, т. 1 от ЗБДС, а не тази на чл. 76, т. 2 от закона, тъй като жалбоподателят е осъден за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година. Това оплакване е неоснователно. Разпоредбата на чл. 76, т. 1 от ЗБДС визира две хипотези, при които административния орган може да наложи ПАМ: 1. когато на лицето е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и 2. когато лицето е осъдено за такова престъпление, до изтърпяване на наказанието. Жалбоподателят не попада в нито една от двете хипотези, тъй като към датата на налагане на ПАМ той е изтърпял наложените му наказания и с оглед на това по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, която изисква и наличие на реабилитация (съдебна или по право) каквато той не получил. По изложените съображения, решението на Административен съд Стара Загора като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение