Решение № 10919 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7979/2016 г.

Решение № 10919 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7979/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Е. М. чрез пълномощника му адвокат Г. И. П. против решение № 52 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 258/2015 г. на Административен съд - Г. С него е потвърдено решение № 208-МИ от 27.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Севлиево. Доводите са за наличие на трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната общинска избирателна комисия не взема отношение по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че след като жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, пълномощията му следва да се прекратят предсрочно, независимо, че изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от С. Е. М. против решение № 208-МИ от 27.11.2015 г. на ОИК Севлиево. С него на основание чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА в приложимата й към момента редакция са прекратени предсрочно правомощията му, като кмет на кметство Г., община Севлиево. Възразил е, че престъплението, за което му е наложено наказание лишаване от свобода е непредпазливо. Отделно от това е посочил, че изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок. От приложената административна преписка съдът е установил, че производството пред ОИК е започнато въз основа на сигнал от Централната избирателна комисия изх. № МИ-06-727 от 19.11.2015 г. за извършване на процедура по чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Приложено е копие от справка за съдимост на обявения за избран за кмет на кметство С. Е. М. В него е отразено осъждането му с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на три месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. ОИК е приела наличие на хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА и е прекратила предсрочно правомощията му. По искане на съда е приложена, като доказателство присъда № 8 от 22.01.2014 г., потвърждаваща обстоятелствата, отразени в справката за съдимост. При тези данни по делото, съдът е анализирал предпоставките, въведени в чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА в приложимата й редакция, обн. ДВ, бр. 19/2014 г. за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета - влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и ги е приел за надлежно установени. Счел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че престъплението не е умишлено, а е непредпазливо. Отделно от това е развил доводи, че е достатъчно само налагането на наказание лишаване от свобода, без да е необходимо такова да се изтърпява ефективно. На трето място е обсъдил служебно обстоятелството, че присъдата е издадена преди провеждането на местните избори и съответно обявяването на жалбоподателя за избран кмет. В тази връзка се е позовал на практиката на Върховния административен съд за ирелевантност на момента на влизане в сила на присъдата. Извършил е служебна проверка за законосъобразността на административния акт на всички основания в чл. 146 АПК. При това е констатирал допуснато от ответната комисия нарушение на изискването за участие на жалбоподателя в административното производство, доколкото той не е бил уведомен за образуването и провеждането му. Преценил е характера на нарушението и влиянието му върху крайния акт и е направил обоснован извод, че дори и да не беше допуснато, отново би се стигнало до предсрочно прекратяване на правомощията, доколкото са налице основанията на материалния закон в приложимата му към възникналите правоотношения редакция. По тези съображения е приел акта на ОИК за законосъобразен и го е потвърдил. Така постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК в редакцията му обн. ДВ. бр. 21/2000 г. е умишлено престъпление, както и че за наличие на състава по чл. 42, ал. 1, т. 3 е достатъчен само фактът на налагане на наказание лишаване от свобода, без да съществува изискване то да се изтърпява ефективно. Материално законосъобразен е и изводът на съда, че е без значение моментът на осъждането с влязла в сила присъда. Правоотношенията във връзка с предсрочното прекратяване на правомощията са се развили и приключили преди изменението на разпоредбата, извършено с ДВ. бр. 39/2016 г. в сила от 26.05.2016 г. Едва от тази дата прекратяването на правомощията е допустимо ако присъдата е влязла в сила след избирането на кмета. Преди промяната обаче липсва подобна задължителна обвързаност, поради това правилно е прието, че е достатъчно наличие на влязла в сила присъда, независимо, че това се е случило преди обявяването на жалбоподателя за спечелил изборите. В същия смисъл е и решение № 7666 от 24.06.2016 г. по адм. дело № 4224/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В него е прието, че за прилагане на чл. 42, ал. 1, т. 3 в редакцията й обн. ДВ. 19/2014 г. е без правно значение обстоятелството, че осъждането е влязло в сила преди провеждане на изборите за кмет. То не променя несъвместимостта на качеството кмет за лице, осъдено на умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, за което няма настъпила реабилитация. В същото решение по напълно аналогичен начин е прието, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това е без значение последващото изменение на чл. 42, ал. 1, вече т. 4, обн. ДВ, бр. 39/2016 г. Още повече, че на изменението не е придадена обратна сила, тъй като влиза в сила от 26.05.2016 г. Обосновани са и изводите на административния съд, че допуснатото нарушение на чл. 34 АПК, изразяващо се в липса на уведомяване на жалбоподателя за започнатото административно производство, не е от категорията на съществените, тъй като не е рефлектирало върху съдържанието на административния акт. Поради това то не съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. По тези съображения решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение