Решение № 1959 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2010 г.

Решение № 1959 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - министъра на правосъдието против решение № 1670 от 27.05.2010 г. по адм. дело № 1684/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № ЛС-04-101/22.01.2010 г. на същия орган, с която е отказано вписването на фондация "Ресурсен център - Билитис", гр. София в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в при неправилно тълкуване на закона. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - фондация "Ресурсен център - Билитис", гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че въпреки че е издадена от компетентния орган и в съответната форма, заповедта на заместник - министъра на правосъдието подлежи на отмяна, тъй като е постановена в нарушение на закона. Подробно аргументирано е и заключението на съдебния състав, че административният акт е постановен без да се налице предвидените нормативни основания за това. С оспорената заповед № ЛС - 04-101/22.01.2010 г. заместник - министърът на правосъдието отказва да впише в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност фондация "Ресурсен център - Билибис", гр. София, тъй като предвидения в § 12 от ПР на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗИДЗЮЛНЦ) едногодишен срок за извършване на регистрацията на фондацията е изтекъл. Юридическото лице е регистрирано с решение от 09.03.2004 г. на Софийския градски съд (удостоверение по ф. дело № 2420/2004 г. на Софийския градски съд), а заявлението за извършване на общественополезна дейност с обстоятелствата по чл. 45, ал. 2 от ЗЮЛНЦ е представено за вписване на 29.12.2009 г. Съобразявайки установените по делото факти и изложените в заповедта мотиви, първоинстанционният съд достига до правилния извод, че административният акт е издаден в нарушение на действащата нормативна уредба. Законът за юридическите лице с нестопанска цел предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в чл. 45, ал. 4 от закона. Според цитирания текст вписване в регистъра за извършване на общественополезна дейност се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. Тези предпоставки в случая не са изпълнени, а пропускането на срока по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ, както и на срока, визиран в чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ не попадат в категорията на предвидените от законодателя основания за отказ за вписване в Централния регистър за вписване на юридическите лица с нестопанска цел. Поради това като приема, че издаденият само на това основание отказ на административния орган да извърши вписването е незаконосъобразен, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който кореспондира с нормативната уредба. Правилно е и заключението на Административен съд - София град, че едногодишният срок по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ за вписване на юридическите лица в Централния регистър на юридическите лица за общественополезна дейност е инструктивен. Този извод се налага от редакцията на цитирания текст и от разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, регламентираща последиците за юридическото лице, които настъпват от момента на вписването (актът на вписване придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона). В подкрепа на изложеното и е обстоятелството, че законодателят предвижда възможност за юридическо лице, чието вписване е заличено да направи повторно искане за вписване (чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ). Допуснатата възможност за повторно включване в регистъра обосновава извода, че изтичането на срока за регистрация не преклудира правото на юридическите лица да искат вписване в централния регистър за общественополезна дейност и съответно отказът на административния орган да извърши вписване само на това основание е в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е законосъобразно. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,