Решение № 3209 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2012 г.

Решение № 3209 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на директора на ТД на НАП - Варна, представен от юрисконсулт Снежана Маринова, срещу решение № 1397/28.05.2012 г. на Административен съд Варна по административно дело № 1202/2012 г., отменящо заповед № 2258-170048608 от 22.02.2012 г. на заместник-директора на ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, е наложена на "Агрогруп" ЕООД принудителна административна мярка - запечатване на обект в гр. Разград, ул. "Раковски" № 33 за срок от един месец, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен и достъпът до него. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон /касационните основания за неправилност не са квалифицирани по чл. 209, т. 3 от АПК, но са определяеми/. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация "Агрогруп" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Варна заповед по отношение на "Агрогруп" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект в гр. Разград, ул. "Раковска" № 33 за срок от един месец и е забранен достъпът до него. Административният акт е мотивиран с неизпълнение от търговеца на задължението да осъществи дистанционна връзка на ФУ с НАП до 30.11.2011 г. в съответствие с изискванията на § 59, ал. 1, т. 2, б. "б" от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, установено с чл. 3, ал. 2 от Наредбата и с чл. 118, ал. 2 от ЗДДС. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Фактическите установявания на административния съд са за извършен демонтаж на 7.12.2011 г. на фискалната памет на регистрираното от дружеството ФУ при последно регистрирана с това устройство продажба на 18.09.2008 г. Според съда при липсата на доказани касови продажби на стоки след тази дата ДЗЛ не е субект на задължението да регистрира ФУ, а съответно и на задължението да осъществи дистанционната му връзка с НАП. Това, наред с разминаването между обекта, за който е разпоредена ПАМ и този, в който се извършва търговската дейност и за който е било регистрирано бракуваното ФУ - гр. Разград, ул. "Раковска" № 11 е мотивирало отмяната на заповедта за налагането й. Като отменително основание съдът е възприел и липсата на мотиви за налагане на мярката предвид превантивният и характер и установеното демонтиране на фискалната памет на устройството преди издаване на заповедта. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по крайния си правен резултат, без касационната инстанция да споделя част от решаващите му изводи. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация, в качеството му на търговец на зърно, регистриран по Закона за съхранение и търговия със зърно, на задължението да приведе в срока по § 59, ал. 1, т. 2, б. "б" от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за подаване на данни по дистанционна връзка с НАП. Към реда за установяване на дистанционна връзка с НАП са относими задълженията по чл. 7, ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съдържанието на задължението по чл. 3, ал. 1 е за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) /освен при изключенията по разпоредбата/, а чл. 7, ал. 3 от Наредбата забранява работата с ФУ, ако не е осъществена дистанционна връзка с НАП. Изпълнението на задължението за дистанционна връзка на ФУ с НАП е функция от изпълнението на друго задължение - това по чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицето по чл. 3 от нея да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта. За стопанисвания от "Агрогруп" ЕООД на ул. "Раковска" № 33 не е имало регистрирано в НАП ФУ. Към датата на издаване на оспорения административен акт дружеството въобще не е имало регистрирано ФУ. Така, ако има неизпълнено задължение на "Агрогруп" ЕООД, е това по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, а не производното по чл. 7, ал. 3 от нея, респ. на това по чл. 118, ал. 2 от ЗДДС с последиците по чл. 186, ал. 1, б. "г" от ЗДДС. При връзката на задължението за осигуряване на дистанционна връзка на ФУ с НАП е с конкретен търговски обект - този в който се извършва касова продажба на стоки (чл. 3, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18). Нареденото от органа по приходите запечатване на друг обект е противоправно. Възприемайки извършеното нарушение на цитираните разпоредби от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на директора на ТД на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. От превантивния характер на ПАМ не следва задължение за администрацията да въведе твърдение за възможно извършване на друго нарушение. Бъдещото му несигурно настъпване и целта за предотвратяването му не предполагат обвързаност за посочване. Не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Към основанието на касатора за избор на срок е значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения. Наред с горното неяснотата относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ. Административният съд не е обсъдил и частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те не са осъществени. Отмяната на оспорения пред АС гр. Варна административен акт е правилно, поради което е дължимо оставянето в сила на съдебното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,