Решение № 16568 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2012 г.

Решение № 16568 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 414/21.02.2012 г. по адм. д. № 55/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 181101734/14.09.2011 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "ПМК 2006" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 181101734 14.09.2011 г. на ТД на НАП - Варна, с който не е призната вътреобщностна доставка на ваучери по фактура № 101/13.10.2010 г. с получател "Блек сии интербизнесфорум" ООД - Румъния и е установено задължение за ДДС за м. 10.2010 г. 2955,35 лв. на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС. В РА е прието, че в товарителницата за превозвач е посочен изпращачът, не са индивидуализирани стоките предмет на превоза, поради което не е доказано осъществяване на транспорт на ваучерите "Прима" и "Глобул" до Румъния и осъществяване на вътреобщностна доставка с тях. Съдът е приел, че ваучерите за предплатени услуги на мобилни оператори не представляват стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като с тях не се прехвърля право на собственост върху стока. Според съда ваучерите материализират права върху предплатени услуги, предоставяни от мобилни оператори, които се потребяват след активиране на ваучерите към съответния предплатен пакет. Според съда при прехвърляне на ваучерите се прехвърлят права върху услугата, предоставяна от мобилния оператор, не се прехвърля право на разпореждане с материална вещ, поради което ваучерът не е стока по смисъла на чл. 5 ЗДДС, а представлява доставка на услуга, която е с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 ЗДДС в Румъния, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. За да обоснове извода си съдът се е позовал на решение от 29.07.2010 г. по дело С-40/09 на СЕС, което касае ваучери за закупуване на стоки и услуги, предоставяни от работодател на работниците му вместо трудово възнаграждение. Изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни. Ваучерите представляват движима вещ, съдържаща код за достъп до услуга на мобилен оператор. С прехвърлянето на собствеността върху тях се прехвърля правото на ползване и разпореждане с вещта, поради което доставката на ваучери на мобилни оператори представлява доставка на стока. Фактът, че ваучерът се ползва за достъп до услуга на мобилен оператор не му придава нематериален характер, нито ограничава правото на разпореждане с него за лицето, което е придобило ваучера. Незаконосъобразно съдът е приел, че е налице доставка на услуга в случая. Позоваването на решението по дело С-40/09 на СЕС е неоснователно, тъй като практиката на СЕС по своята същност е прецедентно право и позоваване на нея може да се прави само при идентичност на хипотезите, което в случая не е налице. По цитираното дело на СЕС предмет на разглеждане са ваучери, предоставени от работодател на работници вместо трудовото им възнаграждение, които могат да ползват в някои магазини за закупуване на бъдещи неопределени стоки и услуги, поради което СЕС приема, че не представляват стока. В решението на СЕС не е обсъждана възможност за прехвърляне на ваучерите от получилите ги работници, но от условието да бъдат използвани в определени магазини за покупка на стоки и услуги от получилите ги работници следва, че не могат да са предмет на доставка, за разлика от процесните ваучери за предплатени карти на мобилни оператори, които са преминали през четирима доставчици, докато станат собственост на ревизираното лице. Неправилно съдът е приел, че транспортирането на ваучерите до Румъния и достоверността на товарителницата са ирелевантни за спора. По чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчно събитие при доставка на услуга възниква на датата, когато услугата е извършена. Щом приема, че е налице доставка на услуга съдът следваше да установи осъществяването й, каквито изводи не е направил. Видно от товарителницата в нея като превозвач е посочено ревизиращото лице. В преписката са приложени доказателства за наличие на транспортни средства, собствени и наети от ревизираното лице, но не са представени доказателства да е разполагал с лиценз за извършване на международни превози. В товарителницата е посочен номер на фактурата № 0000000001/13.10.2010 г., който е различен от процесната фактура. Към ЧМР товарителницата не е приложен опаковъчен лист, който да установи включването на ваучерите в товара от 125 кутии различни артикули, поради което доводът на ревизираното лице, че с подписа за получател на товарителницата е доказано получаване на ваучерите от румънското дружество е неоснователен. След като ваучерите не са транспортирани до Румъния не е доказано осъществяване на вътреобщностната им доставка. В РА е определен дължимият данък като е прието, че ревизираното лице се е разпоредило с ваучерите в страната. След като не са издадени фактури за продажбите на ваучерите в страната в случая са приложими чл. 67, ал. 2 ЗДДС и чл. 53, ал. 2 ППЗДДС, и дължимият данък е в размер 2462,79 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за м. 10.2010 г. е определен ДДС за внасяне 2462,79 лв. и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Искането на касатора за присъждане на разноски е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК за 287,77 лв. Дружеството има право на разноски за касационната инстанция в размер 83,33 лв. или по компенсация дружеството следва да заплати на касатора 204,44 лв. разноски по делото. Решението в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата против РА до пълния определен размер на дължимия ДДС е правилно като краен резултат по изложените по-горе съображения за приложение на чл. 67, ал. 2 ЗДДС и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,