Решение № 8971 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2009 г.

Решение № 8971 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Гражданско сдружение на инвалидите "Взаимопомощ", гр. Ловеч против Решение № 9574 от 14.07.2009 г. по адм. д. 5257/2009 г. на Върховен административен съд, седмо отделение. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила с искане за отмяната му, както и отмяна на решението на Комисията за защита от дискриминация. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Заинтересованите страни Председателят на Управителния съвет на Съюза на инвалидите в България и Председателят на РС на СИБ - Ловеч не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд, седмо отделение отхвърля жалбата на Гражданско сдружение на инвалидите "Взаимопомощ" против Решение № 24 от 20.02.2009 г., постановено по преписка № 7 от 2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Като преценява доказателствата, събрани и обсъдени в административното производство относно предмета и целите на сдружението - жалбоподател, условията за кандидатстване за колективно членство в Съюза на инвалидите в България съобразно устройствените му правила и развилите се отношения между сдружението и регионалната организация на съюза в гр. Ловеч, тричленният състав приема за недоказани твърденията за осъществено нарушение на общата забрана за дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Изводите му са обосновани с установеното неизпълнение на предвидените в устройствените правила изисквания за колективно членство и липсата на доказателства, които да оборват тези констатации, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Устава на сдружението с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза "Съюз на инвалидите в България" и Правилника за колективно членство. При анализа на тези норми съдът приема, че те уреждат приемането на колективен/асоцииран чл. като право, не и като задължение за приемащата организация. Основният довод в касационната жалба е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Устава на сдружението с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза "Съюз на инвалидите в България". Според изразеното становище, да се приеме, че посочената норма урежда право на съответния орган, не и негово задължение, води до дискриминационно положение на всички граждански сдружения от вида на жалбоподателя спрямо национално представителните организации, доколкото последните се ползват с права, които са им предоставени изключително от Закона за интеграция на хората с увреждания. Касационният състав намира, че характерът на Сдружението с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза "Съюз на инвалидите в България" на организация, която съгласно чл. 1 от Устава й "обединява на доброволен принцип индивидуални и колективни членове ....", при условия, предвидени в устройствения й акт, приет по волята на членовете й, определя, съобразно изричната разпоредба на чл. 20, т. 10 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, правото му да реши при какви условия и ред възникват и се прекратяват членствените правоотношения. Доколкото чл. 9, ал. 2 от неговия Устав и детайлно уредените условия за асоцииране с нормите на Правилника за колективно членство изрично уреждат условията за колективното членство, като го поставят на договорна основа, т.е. изискват не просто съгласие, но съвпадане на волеизявленията както на кандидатстващата страна, така и на приемащата, не може да бъде възприето тълкуването на нормите като задължение за приемащата организация. Правото на преценка за изпълнение на поставените в устава условия е на оправомощения орган на приемащата организация. За нарушаване на права, защитени от Закона за защита от дискриминация, би могло да настоява кандидатстващо за колективен чл. сдружение в случай, че е доказало изпълнение на предвидените изисквания за колективно членство и такова му е отказано, като отказът е произнесен при същите условия, при които друг кандидат е приет за колективен член, и е основан на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Правилна е преценката на тричленния състав за съобразено със закона разпределение на доказателствената тежест в административното производство, при което в тежест на страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, е да докаже фактите, на които основава твърдението си. Ангажираните и представени от сдружението - жалбоподател доказателства не установяват нарушаване на правото му на равно третиране от страна на регионалната организация гр. Ловеч на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Обосновани са изводите в решението за неизпълнение от страна на сдружение на инвалидите "Взаимопомощ" на изискванията на Устава на Съюза на инвалидите за колективно членство, изисквания, които Съюзът на инвалидите в България поставя към всички кандидати, желаещи да получат статут на асоцииран член. Неоснователен е доводът, че отказът за приемане на сдружението като колективен чл. в СИБ го поставя в по-неблагоприятно положение спрямо национално представителните организации, които се ползват от държавна подкрепа, в частност субсидии, до които самостоятелните сдружения нямат достъп. В обжалваното решение е обосновано отсъствието на зависимост между членството в организация на или за хора с увреждания в Съюза на инвалидите в България и получаването на целеви помощи от тях, уредено в Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за приложението му, които се споделят от настоящия състав. Законът предвижда държавните субсидии за националнопредставителните организации на хората с увреждания предвид удовлетворяване на значими обществени потребности, които винаги са предмет на конкретна преценка. Предвид изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания за отмяна на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс