Решение № 11203 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6354/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Нови Искър, Столична община, против решение 2749 от 21. 04. 2023 г. по адм. дело 4282/ 2022 г. на Административен съд София град, с което е отменена виза за проектиране от 01.04.2022 г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е нищожно и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено. Ответникът И. Йорданов оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените в касационното производство разноски. Ответникът С. Първанов също оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Ответницата Е. Веселинова - Мирчева не оспорва касационната жалба. Ответниците Е. Йорданова, Д. Додева и Столична община не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град отговаря на всички изисквания за валидност същото е постановено от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, издаден е в съдебно производство по оспорване на административен акт, в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 АПК. Решението е постановено от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК. Съдебният акт е изготвен в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписан от съдията. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля и не е нищожно, а доводът на касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователен. Оспореното решение на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че издадената на 01.04.2022 г. от главния архитект на район Нови Искър, Столична община виза следва да бъде отменена, като издадена в нарушение на материалния закон. Оспорената виза за проектиране е издадена по заявление на Е. Мирчева, собственик на УПИ V-573, кв. 2 по плана на гр. София, м. [населено място], на основание чл.140, ал. 3, във връзка с чл. 134, ал. 6, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗУТ и с нея се предвижда нежилищна сграда гараж с кота корниз до 10 м. и водоплътна изгребна яма в УПИ V-573, кв. 2, по регулационния план на гр. София, м. [населено място]. От представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че съгласно действащия ПУП- ПР, одобрен със заповед РД-16-52/ 1991 г., изм. със заповед РНИ 16-РА50-48/ 30.08.2016 г. имотът е отреден за ниско жилищно строителство, но план за застрояване на имота не е одобряван. По ОУП на гр. София имотът попада в зона Жм, с устройствени показатели: 40% плътност на застрояване; Кинт-1.3; мин. озеленена площ 40%, от които 50 % висока дървесна растителност и максимална кота корниз 10 м. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че оспорената виза е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Правилно е преценено, че предпоставките на чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, посочени като правно основание за издаване на административния акт в случая не са изпълнени. Хипотезатата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ е приложима, когато при прилагане на действащия ПУП се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сграда, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променя характера и начина на застрояване и правилата и нормативите на съответната устройствена зона. Следователно процедиране по реда на посочените текстове е допустимо в случаите на прилагане на плана за застрояване и при промяна на разположението и конфигурацията на сгради, предвидени в плана или при предвиждане на надстройка или пристройка на сгради, предвидени в плана. В останалите случаи е необходимо да се процедира изменение на действащия ПУП-ПЗ. В случая, в нарушение на цитираните разпоредби с издадената виза не се прилага ПУП (ПЗ за имота не е одобрен), не се предвижда промяна на конфигурацията и разположението на сграда, предвидена в плана, нито надстрояване или пристрояване на сграда, предвидена в плана, а се предвижда изцяло ново застрояване в имота с гараж при височина до 10 м. и определени ограничителни линии на застрояване. Предпоставките за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 връзка с чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗУТ също не са изпълнени. Разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и на чл. 46 се отнасят за постройки на допълващото застрояване и в случая могат да се приложат само по отношение на водоплътната изгребна яма, но не и по отношение на гаража, който се предвижда като основно застрояване в имота и то в противоречие с предназначението на имота по действащия ПУП. Изложените съображения са достатъчно основание за отмяна на издадената виза, поради което като се произнася с решение в този смисъл, съставът на административния съд постановява съдебен акт при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са обсъдени доводите и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства и са изложени мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, Столична община, в чиято структура е административният орган, касационен жалбоподател, следва да заплати на ответника И. Йорданов сумата 900.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат, а на ответника С. Първанов сумата 1650.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,