Решение № 15980 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12153/2012 г.

ВАСПетчленен състав13.12.2012 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Павлин Богданов Петров от гр. Русе за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 10057 от 10.07.2012 г. по адм. дело № 9710/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила решение № 2283 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 6190/2010 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Павлин Богданов Петров от гр. Русе да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15980 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12153/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Павлин Богданов Петров от гр. Русе, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 10057 от 10.07.2012 г. по адм. д. № 9710/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила решение № 2283 от 12.05.2011 г. по адм. д. № 6190/2010 г. на Административен съд София - град. Ответникът Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието е оспорил искането. За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - С решение № 10057 от 10.07.2012 г. по адм. дело № 9710/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е оставено в сила решение № 2283 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 6190/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Павлин Богданов Петров от гр. Русе против заповед № Л-4761/04.06.2010 г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение за длъжността "надзирател" в сектор "Арести" към ОС "ИН" - Русе. Прието е, че уволненият служител в качеството си на дежурен по арест на 9.04.2010 г. е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), като не е осигурил строгото спазване на вътрешния ред в Арест, гр. Русе и нарушавайки своите служебни задължения, е извършил услуга на Росен Цолов - задържано лице в Арест гр. Русе и на полицай Иван Данев, служител в I РУ на МВР - гр. Русе. Нарушил е чл. 279, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), който позволява задържаните под стража да получават хранителни пратки само по време на свиждане; чл. 312, т. 1 от ППЗИНЗС, който създава задължение за надзирателите да познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанията и мярката за неотклонение задържане под стража; чл. 312, т. 3 от ППЗИНЗС, който създава задължение за надзирателите да осигуряват строго спазване на вътрешния ред; чл. 294, т. 6 от ППЗИНС, който забранява на служителите от надзорно-охранителния състав да вършат услуги на лишените от свобода лица и свързани с тях граждани. Действията на уволнения служител са квалифицирани и като нарушения на т. 55, вр. т. 55.2. и т. 55.3. от Заповед № Л-8195/28.11.2003 г. за вътрешния ред в следствените арести на главния директор на ГД "ИН" за проверка на получените хранителни пратки в присъствието на подателя или получателя и за предаване на хранителни продукти и вещи на задържаните лица по опис и срещу подпис. Допуснатото внасяне на чанта за задържано лице в разрез с определения императивно режим е определено и като нарушение на чл. 23, чл. 25 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "ИН" и ГД "Охрана" към МП. Наказаният служител не е спазил служебната дисциплина, вътрешния ред относно воденето на задължителната документация (съставяне на разписка за приети и предадени вещи, дневник за провеждане на свиждания и получени пратки), не е контролирал дейността на подчинените му служители, не е следил за точното изпълнение на служебните задължения на постовия и разводача и не е взел мерки за отстраняване на допуснатите от тях нарушения по време на дежурството. С поведението си е уронил престижа на службата и е нарушил преките си задължения по т. 2, 8, 12, 14 и в качеството му на дежурен по арест по т. 6, вменени му с длъжностната характеристика, утвърдена на 24.09.2009 г. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. В разглеждания случай молителят се позовава на обстоятелството, че не е преминал курсове на обучение и квалификация. Представено е удостоверение рег. № 12483 от 2.11.2012 г., издадено от началник сектор "ПОЧР" в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", че в кадровото досие на служителя няма приложен документ за завършен курс по първоначална професионална подготовка (школа). Посоченото обстоятелство във връзка с непроведено квалификационно обучение не е новонастъпило и при проявена процесуална активност не е имало пречка да бъде своевременно установено. Освен това е неотносимо към извършените нарушения на служебните задължения съгласно длъжностната характеристика и нормативните разпоредби. При липса на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Изложените в искането за отмяна оплаквания по съществото си релевират необоснованост и неправилност като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите са процесуално недопустими и не подлежат на разглеждане в извънинстанционно производство по реда на чл. 237 и следв. от АПК. Следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 150 лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1