Решение № 1910 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2018 г.

Решение № 1910 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Б. Митов, от [населено място], [адрес], лично и като ЕТ с фирма "Агроелит -Митов -Б. Митов" чрез неговия пълномощник против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км 318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Търговище, област Търговище и община Шумен, област Шумен за имоти-земеделска земя, находящи се в в землищата на с. Градище и с. Черенча, с. Буховци и с. Макариополско. С определение № 10626/08.07.2019 г. по делото производството е частично прекратено по отношение на претенцията за обезщетение на част от имотите поради решение № 386/01.07.2019 г., от което е видно, че за част от процесните имоти вместо парично обезщетение е предвидено обезщетението да бъде изпълнено с имоти-частна държавна собственост от Държавния поземлен фонд, намиращи се в землищата на селата Макариополско, община Търговище, област Търговище, село Черенча и село Средна, община Шумен. В жалбата се твърди, че определената оценка за отчуждените имоти е незаконосъобразна като занижена. Ответникът по жалбата- Министерският съвет на Република България и заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез своите пълномощници намират жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни- министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" не вземат становище по съществото на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решението на Министерския съвет са отчуждени имоти в посочените землища, представляващи земеделска земя с предназначение на ниви. Те са собственост на жалбоподателя, като стойността им възлиза общо на 55 928 /петдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и осем/ лв. Поради това за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване. Обжалваното решение на Министерския съвет на Република България е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Парцеларен план (ПП), с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имота. Представени са обявления в два централни и един местен ежедневник за започналата процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти -частна собственост за държавна нужда за изграждането на обекта. Поради липсата на извършени най-малко две сделки, вписани в съответната служба по вписванията, вещото лице е определило оценката на отчуждаваните имоти по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а именно по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. В тази насока неоснователни са исканията на пълномощника на жалбоподателя за допускане на допълнителна експертиза за сравняване чрез пазарни аналози на аналогични имоти, тъй като искането м, у касае сделки в отделни, различни землища, което е недопустимо. Отчуждените имоти са собственост на жалбоподателя, като според заключението на вещото лице стойността на определеното обезщетение по посочения по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи ред възлиза на обща стойност 55 928 /петдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и осем/ лв. Както се посочи, определеното парично равностойно обезщетение е изчислено по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ за земеделска земя-тип нива. По делото други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения от административния орган, идентичен с определения от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, не са представени. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетение е съобразен с предназначението на имота и в този аспект така определеният размер на обезщетение е равностоен по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС. По делото други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения от административния орган, идентичен с определения от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, не са представени. В разглеждания аспект следва да се посочи, че на жалбоподателя за по-голямата част от отчуждените имоти е определено равностойно обезщетение чрез предоставяне на имот-частна държавна собственост от държавния поземлен фонд въз основа на преценка на административния орган. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна досежно претенцията за друг размер на определената като обезщетение цена. Решението в обжалваната му част е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора на ответника -Министерския съвет на Република България и на заинтересованата страна-министъра на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,