Решение № 12770 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15511/2014 г.

Решение № 12770 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15511/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1 от 16.09.2014 г., постановено по адм. дело № 81 от 2013 г. по описа на Административен съд - Русе. Касационната жалба, подадена от Любомир Великов Неделчев, чрез адв. Е. Милушев, е против решението, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция над уважената част от 7000 лв. до предявения размер от 34 000 000 лв. Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Направено е искане за присъждане на разноски. Национална агенция за приходите, чрез юрк. Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Касационната жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Георгиева е против решението в осъдителната му част. Посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира съдебни разноски за касационната инстанция за юрисконсултско представителство. Любомир Великов Неделчев не изразява становище по касационната жалба на НАП. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Оспореното съдебно решение е правилно и обосновано. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на НАП. Налице са елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно е определен размерът на присъденото обезщетение, като в останалата част до претендирания пълен размер, същия е отхвърлен. Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд - Русе, е образувано по искова молба на Любомир Великов Неделчев против НАП за сумата от 34 000 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2011 г., представляваща претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неделчев е посочил, че от незаконосъобразни действия по време на извършване на данъчни ревизии и от отменен ревизионен акт са му били причинени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, загуба на доверие в търговските взаимоотношения, притеснения и несигурност от изхода на оспорванията на ревизионните актове и поради наложените обезпечителни мерки. В обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел, че са налице и трите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. За безспорно е прието, че е налице първата хипотеза на горепосочената норма, а именно: незаконосъобразен административен акт на орган по приходите, който е отменен по съдебен ред. Видно от материалите по делото за данъчен период 1.07.2002 г. - 23.07.2002 г. на Неделчев са определени допълнителни публични задължения за ДДС и лихви с ревизионен акт (РА) № 180001008/24.03.2008 г. за сумата от 37 074,23 лв. главница, представляваща начислен от органи по приходите ДДС върху налични дълготрайни материални активи на търговеца към дата на дерегистрация по ЗДДС, както и 27 149,90 лв. изтекли лихви върху нея. Горепосоченият РА е бил отменен с решение № 1734/6.08.2010 г., постановено по адм. д. № 2949/2009 г. по описа на Административен съд Варна, което решение е било потвърдено с решение № 6891/18.05.2011 г., постановено по адм. д. № 12377/2010 г. по описа на ВАС. Приета е за установена и втората от предпоставките за присъждане на обезщетение - причиняване на ищеца на неимуществени вреди. За доказването им административният съд е събрал доказателства както от разпит на двама свидетели, така и от допуснатата медицинска експертиза за установяване на здравословното състояние на Неделчев. Въз основа на показанията на свидетелите съдът е приел, че са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в нервно-психическо напрежение, чувство на притеснение и несигурност от изхода на водените дела, необходимост от финансова подкрепа на близки. По отношение на приетата експертиза е възприето заключението на вещото лице, че документираните заболявания на Любомир Неделчев не са в причинно-следствена връзка с отрицателните му емоционални преживявания, но са били повлияни неблагоприятно от тях. По отношение на третата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -причинната връзка между понесените нематериални вреди и отменения ревизионен акт на орган по приходите съдът е приел, че такава причинна връзка може да бъде изведена по отношение на засягане психическото състояние на Неделчев. Въз основа на посоченото до тук, и съгласно общия критерий на чл. 52 от ЗЗД с оглед нормите на чл. 203, ал. 2 от АПК във вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, първоинстанционният съд уважил исковата молба на Любомир Великов Неделчев за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в размер на 7 000 лева, като в останалата й част, до пълния размер от 34 000 000 лв., я отхвърлил като неоснователна. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, заключението на медицинската експертиза, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частичната основателност на исковата молба е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалният закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно е заключението на съда, че по делото безспорно е установено наличието на всички условия за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, сочените от Неделчев заболявания нямат причинно следствена връзка с отрицателните му преживявания по повод на ревизионните производства, които е водил в качеството му на едноличен търговец. Доказано е единствено влошаването на здравословното му състояние в периода 2005 г. - 2012 г., свързано с неврологични и белодробни болести, както и такива на дихателните пътища. Безспорно от свидетелските показания, които не са оборени от други доказателства по делото, е доказано нервно-психическо напрежение, чувство на притеснение и несигурност от изхода на оспорванията, както и необходимост от финансова подкрепа от близки по отношение на Любомир Великов Неделчев. Правилно е посочено от съда обаче, че по отношение на ангажираните от ищеца гласни и писмени доказателства не може да се установи понесени вреди от загуба на доверие в търговските взаимоотношения. Относно обстоятелството, че поради наличието на задълженията, предмет на отменения ревизионен акт, срещу Любомир Великов Неделчев е било водено и наказателно производство, за престъпление по чл. 227б, ал. 1 от НК, предмет на н. о. х. д. № 1665/2009 г. по описа на Районен съд - Русе, по което е била постановена осъдителна присъда, впоследствие отменена с решение № 322 от 23.07.2013 г. по н. д. № 973/2013 г. на ВКС, правилно административният съд е посочил, че обстоятелството на водене на наказателно производство срещу ищеца във връзка с определените му публични задължения по отменения акт подлежат на обезщетение пред общия съд, а не по реда на настоящото производство. Правилно не е обсъдено от съда соченото от Неделчев доказателство, че е получил по дарение от своите родители недвижим имот в гр. Русе като физическо лице, което дарение по - късно е било развалено, поради факта, че ищеца не е посочил причинна връзка между понесените от него вреди от незаконосъобразен акт и развалянето на дарението. Решението на първоинстанционния съд е правилно и по отношение на определения размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди. Съобразени са показанията на свидетелите за психическото състояние на ищеца, както и големият размер на определеното публично задължение и то още през 2002 г., продължителният период от време от момента на издаване на първоначален ревизионен акт до постановяване окончателното решение на касационна инстанция, вследствие на което административният съд правилно е определил, че обезщетението за причинените на Любомир Великов Неделчев неимуществени вреди следва да е в размер на 7000 лева, поради и което искът в останалата му част до предявения пълен размер от 34 000 000 лв. обосновано е отхвърлен като неоснователен. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените и в двете жалби касационни основания за отмяна на оспореното решение. С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,