Решение № 6291 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2012 г.

Решение № 6291 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник МП "Варна Запад" против Решение № 1690/28.06.2012 г. по ахд. № 1287/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменено Решение към ЕАД № 2002/7-667/22082006 от 16.12.2011 г. /изх. № Ю 47-158-2/16.12.2011 г./ на Началника на МП "Варна -Запад", потвърдено с Решение № Ю47 - 19-1/12.03.2012 г., като е върната преписката на началника на МП "Варна Запад" за произнасяне по искането за освобождаване на депозит, внесен като обезпечение по ЕАД № 2002/7-667/22082006. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По същество се претендира, че вземането на ""ЮНИПРИ" ЕООД за освобождаване на депозит се е погасило по давност, която започнала да тече с приключване на режима на "митническо складиране" на 21.09.2006 г. и към момента на депозиране на искането с вх. № Ю47-158/14.12.2011 г. е била изтекла. Моли се за отмяна на първостепенното решение. По касационната жалба е постъпил отговор от процесуален представител на "ЮНИПРИ" ЕООД, в който се аргументира становище за неоснователност на претенцията на началник МП "Варна -Запад". Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като основателна касационната жалба. Административен съд Варна е приел, че неправилно Началникът на Митница Варна е отказал да върне обезпечението, внесено под форма на депозит на парични суми в размер на 5217.45 лв., за обезпечаване на митническо задължение по ЕАД № 2002/7-667/22082006, което било погасено на 21.09.2006 г. Първостепенният съд, анализирайки доказателствата и относимите законови разпоредби стигнал до извода, че задължението за връщане на депозита, произтичащо от чл. 197 от ЗМ, следва да се изпълни от административния орган "незабавно" без да е необходимо волеизявление от страна на митническо задълженото лице, т. е. платения от дружеството депозит за обезпечаване на митническото му задължение по ЕАД № 2002/7-667/22082006 не е търсило от последния. Посочено е, че митническият орган е изпаднал в забава и е следвало да уведоми кредитора си, в случая "ЮНИПРИ" ЕООД, да се яви или да посочи банкова сметка за връщане на депозита. Решението е правилно. От доказателствата по делото се установява, че на 26.08.2006 г. от "ЮНИПРИ" ЕООД за били подадени документи за режим "митническо складиране", като вложител на стока ориз 240000кг. внесен бил депозит в размер на 5 217,45 лева за обезпечение, което е в размер на 15% от размера на вносните митни сборове, съгласно чл. 334ж, т. 1 от ППЗМ. Режимът "митническо складиране" е приключил с ЕАД 2005/3-447/21.09.2006 г. (реекспорт). Искане на дружеството за възстановяване на внесения депозит е депозирано с вх. № Ю47-158/14.12.2011 г. При внасяне на гаранцията средствата остават в собственост на титуляра на митническия режим. Паричната гаранция е внесена по сметката на митническия орган, но не представлява заплащане на дължимите суми. Тя само гарантира задължението и става изискуема при настъпване на условията по чл. 197 ЗМ - само при възникване на митническото задължение митническият орган може да се разпорежда със сумата. Депозитът е вид обезпечение, а не плащане и именно поради представлява сума, получена при задължение за връщане, при условията на чл. 197, ал. 1 изр. последно ЗМ. По силата на този нормативен текст обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне. Приключването на режима "митническо складиране" е този юридически факт, с настъпването на който възниква задължението на митническия орган незабавно да върне внесения депозит, при това без да се изисква покана. В случая давност изобщо не е започвала да тече, доколкото паричните средства са били предоставени временно и под условие на митническия орган. Същите не могат да бъдат придобити по давност, без това да доведе до неоснователно обогатяване от страна на държавата. Като е достигнал до изводи, сходни с настоящите, Административен съд Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение