Решение № 11264 от 7.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателят на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/ срещу решение 537 от 01.02.2022 г., постановено по административно дело 5958/2021 г. от Административен съд София град /АССг/, с което е отменена заповед ЧР-СП-445 от 01.06.2021 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила / касационни основания по чл. 209 АПК /. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба И. Иванов чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от страна на касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност на оспорената пред него заповед по реда на чл. 168, ал.1 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е законосъобразно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е била заповед ЧР-СП-445 от 01.06.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 108 от ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на И. Иванов на длъжност директор на дирекция Обществени поръчки и правно обслужване при АПИ, считано от 02.06.2021г. (датата на връчване на заповедта), поради неспазване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Първоинстанционният съд, правилно е посочил, че за да е налице посоченото в оспорената пред него заповед основание за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов трябва да са налице следните предпоставки, а именно: 1. наличие на служебно правоотношение между страните; 2. държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл. 7 от ЗДСл; 3. нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. След разглеждане и обсъждане на представените доказателства в производството пред него, административният съд правилно е заключил, че не са налице посочените предпоставки по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, респективно липсва основание за издаване на оспорената пред АССГ заповед. След подробно изложени съображения, АССг правилно е посочил, че за да е налице правомощие на органа за прекратяване на правоотношението с държавния служител на посоченото основание, то следва между лицата да има служебно правоотношение, респективно да са държавни служители. В тази връзка и предвид установения факт, че бащата на настоящия ответник, както в момента на издаване на оспорената пред АССг заповед, така и към момента на назначаване на неговия син И. Иванов на конкретната длъжност е бил служител в АПИ по трудово правоотношение, административният съд правилно е приел, че не е налице първата посочена предпоставка. Относно втората посочена по-горе предпоставка, АССг отново обосновано е приел, че същата липсва в процесния случай, а именно не е изпълнено условието да е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 между държавния служител И. Иванов, назначен на държавна служба на длъжност директор на Дирекция Обществени поръчки и правно обслужване в АПИ и неговият баща Б. Иванов, назначен по трудово правоотношение в Областно пътно управление Добрич. Както първата инстанция аргументирано е посочила, понятието йерархическа връзка на ръководство и контрол е в контекста на йерархическата подчиненост по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗДСл, предполагаща заемане на определена позиция в стълбата на съответната държавна служба, което само по себе си още веднъж води до извода, че лицата между които възниква йерархическа връзка на ръководство и контрол следва да имат качеството на държавен служител, което Б. Иванов, както се разгледа по-горе, няма. По отношение на посочената йерархична връзка и по специално в частта на ръководство и контрол, анализирайки длъжностните характеристики на лицата, първоинстанционният съд отново подробно и правилно е изложил мотиви в подкрепа на това, че според длъжностната характеристика на Б. Иванов, заеманата от него длъжност Старши специалист е пряко подчинена на директора на Областно пътно управление и на началник отдел Инвестиционно-ремонтни дейности в същото областно управление. От внимателния анализ на длъжността се извежда, че става дума за технически задължения, които не са свързани с функциите и методическото ръководство осъществявано от директора на дирекция Обществени поръчки и правно обслужване , респективно не може да се направи извод за наличие на служебни отношения, идентифицирани като такива на власт и подчинение, а именно низша и висша длъжност в условия, при които висшата да ръководи и контролира низшата, какъвто смисъл е вложил законодателя в израза "йерархическа връзка на ръководство и контрол". Този извод следва и длъжностната характеристика за длъжността директор на дирекция Обществени поръчки и правно обслужване, съгласно т.4 от която служителят изпълняващ длъжност извършва дейност в областта на правно-нормативното обслужване, на процесуално представителство, правна защита и дейност по правни проблеми, свързани с дейността на АПИ пред съдебните институции и други юрисдикции по дела, по които агенцията е страна и осъществява регулиращи, координиращи, контролни и информационни функции във връзка с дейността на дирекцията. По отношение на отговорностите, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите, заемащият тази длъжност служител има отговорности и ръководни функции единствено по отношение на персонала в тази дирекция (т. 7 ). При така изложеното следва извод, че след правилно установени и релевантни за конкретния спор факти обосновано в обжалваното решение е прието, оспорената пред АССг заповед е издадена в нарушение с материалния закон и при липса на материално правните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, а Административен съд София град е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение