Решение № 13077 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5103/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. от гр.Плевен,М. Ж. Г. от гр.Плевен,В. С. К. от гр.Плевен и А. П. А. от гр.Плевен,в качеството им на ТЕЛК-Трети състав при УМБАЛ Георги Странски ЕАД чрез адв. Б. Блажев против решение 784 от 26.02.2024 г. по адм. дело 695/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Александров изразява становище за неоснователност на същата. Моли решението да бъде потвърдено като правилно.Претендира разноски. Ответниците Агенцията за хората с увреждания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Плевен и Дирекция Социално подпомагане Плевен,както и Н. Б. Г. не изразяват становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Експертно решение /ЕР/ 91222 от зас. 89 от 13.07.2023 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по Нервни Очни и ССЗ болести - София, с което е отменено ЕР 90831 от 28.02.2023 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ III състав към УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД Плевен, в частта му относно оценката на трайно намалена работоспособност на заинтерисованото лице Н. Б. Г.. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, а именно чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че при преосвидетелстване на Н. Б. Г. и преглед от ТЕЛК ІІІ състав на УМБАЛ Д-р Георги Странски Плевен е издадено ЕР 90831 от заседание 42 на 28.02.2023 г. В същото е отразено, че до експертизата ТНР е 30 %, и след преглед в ТЕЛК й се определят 50 % ТНР. Датата на инвалидизацията е 23.05.2019 г. Водеща диагноза [заличен текст]. Посочено е като общо заболяване: [заличен текст] и другите отдели на [заличен текст]. Изложени са мотиви ТЕЛК определя 50 % ТНР за [заличен текст]. ЕР е получено от ТП на НОИ на 20.03.2023 г., като на 24.03.2023 г. медицинската комисия на ТП на НОИ взема решение същото да бъде обжалвано, доколкото не са съгласни с постановените от ТЕЛК 50 % ТНР по ч.7, т.15.4., тъй като в предоставената МЕД се визира еднократна оперативна интервенция, което не покрива критериите на посочената отправна точка на ТНР. На същия ден решението на медицинската комисия и жалбата от нейния председател са изпратени до НЕЛК чрез РКМЕ. НЕЛК се произнася с ЕР 91222 от заседание 89 на 13.07.2023 г.. Видно от същото, се отменя решението на ТЕЛК и се издава ново ЕР като водеща диагноза е [заличен текст]. Посочено е, че за увреждане на [заличен текст] се следват 40 % ТНР, като този процент ТНР е в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, изм., ДВ бр.10 от 2023 г. Решението на Административен съд Плевен е правилно. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби от Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения.Заключението на допусната по делото СМЕ е прието без оспорване от страните,поради което и оплакванията,свързани с обсъждането и кредитирането му от първоинстанционния съд са неоснователни. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на ТЕЛК е постановено в изпълнение правомощията по чл. 45, ал.1 от Правилника. Съгласно чл.63, ал.2 от НМЕ, когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. Не е спорно, че такова обосноваване не е налице в решението на ТЕЛК, а заболяването е отнесено към тази точка без да се изложат мотиви за неколкократни операции, усложнения, остатъчен траен функционален дефицит. С оглед на фактите за проведено лечение на заинтерисованото лице,изложени при приемането на заключението на СМЕ пред първата инстанция следва да се приеме, че функционалният дефицит, макар и наличен по време на прегледа в ТЕЛК, не е траен по смисъла на НМЕ, доколкото въз основа на същата наредба се дава срок на ТНР за години в случая с отмененото ЕР на ТЕЛК за 2 години. В случая, нито в медицинската документация, нито в ЕР на ТЕЛК са посочени такива оплаквания за Г. няма данни да се придвижва с помощни средства или да не може да [заличен текст]. В самото ЕР на ТЕЛК,което е било предмет на контрол от НЕЛК е посочено [заличен текст] , като [заличен текст] е съкращение от [заличен текст] . С оглед на посочените фактически установявания от АС-Плевен липса на неколкократни оперативни интервенции, липса на усложнения, липса на траен функционален дефицит, изразяващ се в използване на помощни средства за придвижване и липса на нарушения в тазовите резервоари, правилен е извода, че в случая е неприложима т.15.4 от част 7 от Приложение 1 от НМЕ. Приложима е т.15.3, която е относима за оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит. Съгласно чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. В случая НЕЛК правилно се е произнесъл само по отнасянето на заболяването на Г. към т.15.4, в какъвто смисъл е жалбата на председателя на медицинската комисия. НЕЛК би имал основания да се произнесе по евентуалното наличие на други заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесъл, ако е била налице жалба от Г., каквато в случая не е налице. По тази причина НЕЛК не е имал задължението да се произнася относно наличието на други заболявания и ТНР, обусловена от тях и чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е неприложим. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация НЕЛК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.144 АПК вр. чл.24 и сл. НПрПщ в размер на 150 лв,които касаторите следва да заплатят солидарно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,