Решение № 12184 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2016 г.

Решение № 12184 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. К., А. Д. К. и К. Д. К. - Ш. в качеството си на наследници на Е. А. К. против решение № 582 от 18.03.2016 г. постановено по адм. д. № 2232/2014 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата им срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1411630/25.04.2014 г. на ТД на НАП-П., потвърден с решение № 676/10.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., с който е възстановена сума за лихви за периода 01.01.2006 г. до 07.11.2013 г. в общ размер на 711,50 лв. от която е прихваната дължима вноска за ЗО за м. 03.2014 г. в размер на 16, 80 лв. Поддържани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като същото, според касаторите, е в противоречие с материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., в писмена защита, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е нeоснователна. Спорният въпрос между страните се свежда до началния момент, от който се дължат законните лихви за надвнесената от наследодателката Е. К. сума от 693,48 лв. Според касаторите това е 01.01.2004 г., а не 01.01.2006 г. съобразно констатациите в обжалвания АПВ. По делото няма спор относно размерът на надвнесената сума и крайната дата, до която е изчислена законната лихва - 07.11.2013 г. В изпълнение на указания на горестоящия административен орган е издаден процесния АПВ № 1411630/25.04.2014 г., с който на наследниците на К. е възстановена законната лихва в размер на 711.50 лв., изчислена за периода 01.01.2006 г. - 07.11.2013 г. Първоинстанционния съд е приел, че правилно горестоящият административен орган се е позовал на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. По делото е установено, че правото за възстановяване на надвнесения ДОД по ГДД за 2003 г., подадена през 2004 г. и упражнено през 2005 г. е признато за лицето със съдебно решение № 962 от 21.11.2005 г., влязло в сила на 24.12.2005 г. Към тази дата е в сила разпоредбата на чл. 112, ал. 5 от ДПК, съгласно която със законна лихва за изтеклия период се възстановяват само недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт постановен от данъчен орган. Настоящото производство касае надвнесен данък въз основа на годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), следователно за периода 24.12.2005 г. до 31.12.2005 г. не се дължи законна лихва. Правилни са изводите на АС П., в потвърждение решението на административния орган, относно периода, през който е дължима законната лихва за надвнесената сума за ДОД за 2003 г., а именно от влизане в сила на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК (01.01.2006 г.) до датата на фактическо възстановяване на надвнесената сума - 07.11.2013 г. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касаторът ще следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 28.03.2014 г.) в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение