Решение № 3474 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2013 г.

Решение № 3474 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Деянова, против решение № 7158 от 20.12.2012 г. по адм. дело № 10856/2012 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 1149/04.10.2012 г. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност на съдебния акт, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - "Българска телекомуникационна компания" ("БТК") АД, чрез процесуалния си представител юрк. Радев е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба, които се поддържат и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение АССГ по жалба на "БТК" АД е отменил заповед № 1149/04.10.2012 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на нейната администрация и решение на Комисията за защита на потребителите по т. 8, съгласно протокол № 35/20.09.2012 г., на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, при публикуване на информация за стойността на продукти в официалния сайт на дружеството http:/www. vivacom. bg, а именно: да публикува невярна информация за цената на стоките и по този начин да променя съществено икономическото поведение на потребителите. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено наличието на нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. Посочил е, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. При извършената проверка за съставомерност на вмененото на "БТК" АД нарушение, съдът е приел, че фактите по делото не осъществяват състава на приложената от органа разпоредба на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. Позовал се е на събраните доказателства, от които е видно, че в периода 18.06.2012 г. - 24.06.2012 г. Vivacom е организирала кампания - Happi week, c цел рекламиране и популяризиране на продаваните модели телефонни апарати и абонаментни планове. В рамките на кампанията на клиентите е била предоставена възможност да закупят мобилен апарат с отстъпка при еднократно плащане и сключване на нов договор за мобилна услуга. Отстъпката е била в размер на максимум 80%, като е варирала в зависимост от срока на сключения договор и от избрания тарифен план. В срока на промоцията цената на мобилен апарат модел NOKIA C6-01 при сключване на 12-месечен договор за тарифен план UniCall L е била 219.90 лв., а при 24-месечен договор - 189.90 лв. Поради техническа грешка, за кратко време (в т. ч. на 19.06.2012 г.) на официалния сайт на Vivacom е била публикувана грешна цена на модел NOKIA C6-01, като е било посочено 99.90 лв. вместо 219.90 лв. при 12-месечен договор за тарифен план UniCall L и 189.90 лв. при 24-месечен договор. Цената 99.90 лв. е била приложима за модел С6 (или С6-00) при определени договори с 24-месечен срок. Няма спор, че потребителят, по чиято жалба е образувано административното производство, е посетил офис на дружеството в град Попово, където му е обяснено, че цената, която е обявена на сайта на Vivacom, не е вярна, а истинската цена на избрания от него апарат NOKIA C6-01 е 229.90 лв. Същата информация е получил и при проведен телефонен разговор с оператор. При така описаните релевантни за спора факти АССГ е приел, че по никакъв начин не се установява потребителят да е бил заблуден преди подписване на договор за продажба. Посочил, че по-скоро се касае за грешка/неточност при публикуване на съобщението на интернет страницата, която обаче не може да промени поведението на потребителя, т. к. той не би могъл да сключи договор на посочената цена, защото в магазините на оператора телефонът реално не се продава на тази цена. Т. е. до сключване на договор не се е стигнало, понеже преди това на потребителя своевременно е предоставена точна информация за цената на стоката. Въз основа на представените по делото материали АССГ е направил извод, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в изискуемата се писмена форма, постановен при спазване на съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че атакуваното съдебно решение е правилно. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесната заповед. Претендираните от касационния жалбоподател пороци на съдебното решение, изразяващи се в нарушение при тълкуването и прилагането на материалния закон, се явяват неоснователни. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателят на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Видно от данните по преписката, търговецът не е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. За наличието на такава е необходимо не само предлагането на невярна информация, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, но и тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Изводът за съзнателно разпространение на невярна информация, което да има за цел съществена промяна в икономическото поведение на потребителите, не се подкрепя от доказателствата по делото и установените въз основа на тях факти. Безспорно е, че освен на сайта на дружеството, по никакъв друг начин информацията за цена от 99 лв. за съответния вид и модел апарат не е разпространявана. В конкретния казус, дори и да се приеме, че потребителят Валентин Косев, по чиято жалба е инициирано производството, е бил заблуден от информацията в рекламните материали, това не би могло да повлияе негативно на икономическото му поведение, т. к. своевременно и коректно е получил достоверна информация за действителната цена на предлагания мобилен телефон при определен тарифен план, както в магазин на фирмата, така и от оператор на тел. 123. При тази фактическа установеност правилно съдът е приел, че потребителят, а и в общ план потребителите, не биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Следователно не са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. При това положение, като е счел за незаконосъобразни крайните изводи на административния орган за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ЗЗП, първоинстанционният съд е постановил съответно на закона решение. При липса на релевираното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение