Решение № 7196 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 281/2013 г.

Решение № 7196 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 281/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 201 от 7.11.2012 г. по административно дело № 251/2012 г. Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на "Дриймс къмпани" ООД гр. Смолян, представлявано от управителя Васка Сабрутева, срещу предписание, с което "Дриймс къмпани" ООД се задължава да предложи на Гюлбюз Шабан Алиосман сключване на трудов договор, съдържащо се в постановление, издадено от старши инспектори Юлия Калинова Дорутева и Веселин Александров Овчаров при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Смолян (всъщност става въпрос за Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, отдел Смолян), за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между Гюлбюз Шабан Алиосман и предприятието "Дриймс къмпани" ООД гр. Смолян. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от "Дриймс къмпани" ООД, ЕИК 201943803, действащо чрез повереника адв. Радева. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се уважи първоначалната жалба на дружеството срещу постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 30.07.2012 г., издадено от Юлия Калинова Дорутева и Веселин Александров Овчаров, и двамата старши инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив, отдел Смолян, и съдържащите се в него предписания, като незаконосъобразно, или (алтернативно) връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Смолянския административен съд, като се дадат задължителни указания за разпит на свидетели. Претендира се и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: От данните по делото е видно, че на 5.07.2012 г. Юлия Дорутева и Веселин Овчаров, старши инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, отдел Смолян, са извършили проверка в цех за дообработка на тъкани на адрес гр. Смолян ул. "Наталия" № 2, при която са приели за установено, че цехът се стопанисва от "Дриймс къмпани" ООД и за дружеството работят лицата Гюлбюз Шабан Алиосман като "оператор на машина за галониране", и Лимонка Руменова Кадиева като "ръчник", т. е. изшиване на ръка пропуски и грешки по пастави /плата/. На 30.07.2012 г. е извършена проверка по документи, при която не са представени трудови договори или друг вид договори с тези лица. Констатациите от проверките са удостоверени с протокол за извършена проверка с изх. № 2318/30.07.2012 г., подписан от двамата инспектори, които са извършили проверките, както и от Васка Сабрутева в качеството й на управител на "Дриймс къмпани" ООД. Със същия протокол на дружеството са дадени предписания на основание чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда. При проверката на 5.07.2012 г. Гюлбюз Шабан Алиосман е попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която е декларирала писмено, че работи в предприятие "Дриймс къмпани" ООД, намиращо се в гр. Смолян, от 5.07.2012 г. в цех "ОТК" с работно време от 11.00. до 14.00 часа, няма сключен трудов договор, а има сключен граждански договор (такъв не е представен по делото), получава трудово възнаграждение в размер на 140 лв., поела е ангажимент към Васка Сабрутева да извърши срещу възнаграждение от 6 лв. на ден за срок от 15.07.2012 г. до 30.07.2012 г. ушиване на изделия. Графите за последно получено трудово възнаграждение, почивни дни и почивки в работния ден не са попълнени. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са представени заповед № 1 от 30.06.2012 г. на синдика на "Родопска тъкан - 97" АД, с която се нарежда да се извърши инвентаризация на активите и пасивите на дружеството, представен е и приемо-предавателен протокол от 5.07.2012 г., подписан от Таня Станкова - МОЛ в "Родопска тъкан - 97" АД и Гюлбюз Алиосман - работник крайно оформление на тъкани, за приемане и предаване на описаните в протокола машини, материали и продукция. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. С индивидуалния административен акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд - постановление от 30.07.2012 г., на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда) е обявено съществуването на трудово правоотношение между Гюлбюз Шабан Алиосман и "Дриймс къмпани" ООД, и на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е предписано на дружеството да предложи на лицето сключване на трудов договор. За да намери жалбата за неоснователна, а оспореният с нея акт за законосъобразен, Смолянският административен съд е приел, че обжалваният индивидуален административен орган е издаден от компетентен орган в съответната форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Проверяваното решение е необосновано и е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, съдът е длъжен да укаже на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, като даде конкретни указания за разпределението на доказателствената тежест, което не е сторено. Само след изпълнение на тези му указания съдът може да стигне до категоричен извод, дали оспореният пред него индивидуален административен акт е законосъобразен. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. В случая тяхното неспазване е ограничило правото на страната да докаже твърденията си по приложението на материалния закон. Като не е дал съответните указания решаващият съдебен състав е нарушил правото на защита на жалбоподателя, осуетявайки обективно възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси и е поставена под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на процесното постановление факти. Изложеното налага да се приеме, че съдът е формирал изводите си, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи даже и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира на свой ред възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Освен това, установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на акта на административния орган. Формулираният в тази връзка в мотивите на проверяваното решение отрицателен отговор на възраженията на жалбоподателя, е необоснован, защото не са изяснени по предвидения процесуален ред всички правнорелевантни факти. От данните по делото явства, че в нарушение на чл. 152, ал. 2 от АПК административната преписка не е представена в цялост по делото (липсват например съобщенията от Дирекция "Инспекция по труда" до "Дриймс къмпани" ООД и до "Родопска тъкан 97" АД за представяне на книжа за документална проверка), като съдът не се възползвал от правомощието си по чл. 152, ал. 4 да изиска окомплектоването й, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 отАПК. При установената непълнота на представените документи с оглед становищата на страните, исканият разпит на свидетели за установяване на сочените от страните обстоятелства, е допустим способ за установяване на обективната истина, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на тези обстоятелства (което всъщност се е случило). Несъбирането на всички относими доказателства във връзка с необсъждането на някои от доводите на страните, е фактор, допринесъл съществено за неизясняване на спорния предмет. Съдът изобщо не е обсъдил дали Гюлбюз Алиосман е имала самостоятелност при изпълнението на възложената й работа, като данните по делото са в насока, че работата е изпълнявана под контрола и ръководството на друго лице - управителят на "Дриймс къмпани" ООД Васка Сабрутева. В случая за дължимата преценка досежно характера на съществуващото правоотношение (гражданско или трудово) от значение е дали работата е била организирана от възложителя и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно, като е следвало да бъдат разпитани като свидетели длъжностните лица (старши инспекторите Юлия Дорутева и Веселин Овчаров), осъществили процесната проверка, както и Гюлбюз Шабан Алиосман. От мотивите на проверяваното решение не личи съдът действително да е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт, също е следвало да бъде проверена от съда касателно редовността на формирането й. Доколкото по делото не са събрани (или не са били представени с административната преписка) доказателствата, въз основа на които служителите на Дирекция "Инспекция по труда" са стигнали до извода, че "Дриймс къмпани" ООД стопанисва процесният цех за дообработка, съдът не е следвало директно да формулира неподкрепено от доказателствения материал съждение, идентично на констатацията на старши инспекторите, а е трябвало да провери основателността на възражението на "Дриймс къмпани" ООД, че дейността е извършвана в помещения на "Родопска тъкан - 97" АД и на машини, собственост на това дружество. Разбира се, дори и се установи, че помещенията са се ползвали от "Родопска тъкан - 97" АД по договор за наем, както и че машините, които се намират в работното помещение, са собственост на това дружество, тези обстоятелства не изключват възможността в същото помещение и на същите машини да бъде извършвана дейност от друго дружество - в случая от "Дриймс къмпани" ООД. Съществено е да се установи дали работата е била извършвана за това дружество по възлагане от управителя на същото Васка Сабрутева, като се съобрази и това, че Гюлбюз Алиосман е повикана за извършване на работата именно от Васка Сабрутева. В тази връзка и предвид събраните противоречиви доказателства съдът следва да изясни и въпроса чий е бил предметът на труда - обработвания от Гюлбюз Алиосман плат, като е възможно да се изследва какви счетоводни документи са налице относно извършените стопански операции, свързани с обработката или преработката на този плат (евентуално влагане в производството, продажба, износ и т. н. - първични счетоводни документи за производство, закупуване или приемане за обработка на ишлеме), съответно продажба и т. н., както и счетоводни записвания относно същите обстоятелства. За тази цел може да се извърши проверка както в счетоводството на "Дриймс къмпани" ООД, така и в "Родопска тъкан - 97" АД (при нужда и чрез служебно назначаване на експертиза - правомощие на съда по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 от АПК). Необходимо е също изясняване на въпроса кой плаща извършената работа на Гюлбюз Алиосман, съответно от чие име се извършва плащане за тази работа. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства, като евентуално събере и нови доказателства за неизяснените такива, ако прецени, че са релевантни, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение. При обсъждане на свидетелските показания във връзка със събраните писмени доказателства не следва да се игнорира попълнената от Гюлбюз Алиосман Шабан декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която представлява подписан удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила и представлява допустимо доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1 и чл. 43 от АПК, поради което на основание чл. 171, ал. 1 от АПК има сила и пред съда, доколкото е събрана редовно в производството пред административния орган. По делото на този етап няма представени доказателства за попълване и съответно подписване на декларацията при обстоятелства, които оборват доказателствената й сила. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от "Дриймс къмпани" ООД искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,