Решение № 172 от 28.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 450/2013 г.

Решение № 172 от 28.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 450/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е по реда на глава тридесет и трета. Образувано е по искане на осъдения Щ. К. А., чрез упълномощеният му защитник, за възобновяване производството по внохд№ 4640/12 г. на Софийски градски съд, отмяна на постановеното по делото решение № 1318/26.11.2012 г. ( което е тълкувано с решение от 13.02.2013 г. по същото дело), както и отмяна на потвърдената с него присъда от 10.07.2012 г. по нохд№ 15336/09 г. на Софийския районен съд. В искането се изтъкват основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК - неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, в подкрепа на които се навеждат доводи. Твърди се, че липсва състав на престъплението кражба, тъй като на инкриминираната от обвинението дата вещите на пострадалия- предмет на кражба, са намерени от А. в ползваното от него шкафче в мъжката съблекалня, а не са отнети от него чуждо владение. Няма доказателства за използване от осъдения на техническо средство - ключ. Алтернативно се иска изменение в правната квалификация на деянието по чл. 194, ал. 3 НК, поради ниската стойност на инкриминираното имущество или прилагане на чл. 197, ал. 1 НК, тъй като вещите са предадени доброволно от осъдения на органите на 04-то РПУ, където е проведено досъдебното производство. Развиват се и доводи за квалификация на деянието по чл. 218б НК с налагане на административно наказание. В съдебно заседание осъденият А. редовно призован не се явява. Процесуалният представител адвокат В. Т. поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно и претендира оставянето му без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 420, ал. 2 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателните дела. Разгледано по същество искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради следните съображения: С присъда от 10.07.12 г. по нохд№ 15336/2009 г. на РС - гр. София подсъдимият Щ. К. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 19.45 часа до 20.00 часа на 19.10.2009 г. в гр. София, бул. "Арсеналски" N24, в спортен комплекс "С.", от шкаф номер 14 в съблекалня, чрез използване на техническо средство /ключ за шкаф номер 14/, отключил същия и отнел чужди движими вещи: парична сума 3 ООО /три хиляди/ унгарски форинта, при курс на БНБ към 19.10.2009 г. от 7.340880 лева за 1 ООО унгарски форинта, общо в размер 22.02 лв., парична сума в размер на 200 лв. /двеста/ лева, мобилен апарат марка "Нокия", модел "6030", на стойност 55.00 лв. /петдесет и пет лева/, ведно със СИМ карта на унгарски оператор в същия, мобилен апарат марка "Нокия", модел "1110", на стойност 40.00 лв. /четиридесет лева/, ведно със СИМ карта на български оператор на стойност 12.00 лв. /дванадесет лева/ за преиздаване на нова дубликат с обща стойност на вещите 329.02 лв., от владението на унгарския гражданин П. З., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, НК е осъден вр. чл. 55, ал. l, т. l, вр. с чл. З6 НК на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от единадесет месеца и на основание чл. 66, ал. 1 НК на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Приложен е чл. 59, ал. 2 НК. На основание чл. 189, ал. З НПК подсъдимият Щ. К. А. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 630 лева. Вещественото доказателство - диск от охранителна камера е постановено да остане по делото. С решение № 1318/26.11.2012 г. по внохд№ 4640/12 г. на СГС (образувано по въззивна жалба от защитата на подсъдимия срещу присъдата) въззивната инстанция е потвърдила присъдата. Не са допуснати нарушения на закона. Правилни са изводите на решаващите съдилища, че установените фактически данни обуславят признаците на извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 НК. Въз основа на проверката и съвкупна оценка на показанията на свидетелите: П. З. - пострадал, Х., Т. и В., заключението на СТЕ; изследваните данни от видеозаписа от камерите на фитнес-залата в комплекса на датата 19.10.2009 г., приет като веществено доказателство по делото; от писменото доказателство -протокол от 22.10.09 г. за доброволно предаване от осъдения А. на инкриминираните вещи, е безспорно установено деянието и неговото авторство. Макар и косвени, доказателствените факти, изведени от тези доказателствени средства са убедително анализирани в логическа връзка, която очертава авторството на подсъдимия А. в извършване на инкриминираното деяние като единствено възможният извод. Съдилищата са кредитирали показанията на свид. П. З., че докато е бягал на "пътеката", е изпуснал ключа № 14 от шкафчето, в което на инкриминираната дата е съхраняват личните си вещи и малко по-късно е констатирал липсата му, а след това и липсата на вещите, инкриминирани като предмет на кражба в обвинителния акт. Свидетелката Х. е посочила в показанията си лични и непосредствени впечатления от поведението на пострадалия П. Зала и на подсъдимия Щ. А., които е възприела на инкриминираната дата и три дни по-късно. Въз основа на видяното от свидетелката на видеозаписа от 19.10.09 г. на видеокамерите в залата за фитнес в спортния комплекс "С. " е установено присъствието на подсъдимия и на пострадалия по едно и също часово време в залата за фитнес. Свидетелката Х. е категорична, че лицето, заснето от видеокамерите на 19.10.09 г. по същото часово време на присъствието и на двамата във фитнес-залата в момент "да се навежда и взима нещо от пода и веднага след това да излиза от залата", е подсъдимият А.. Съдебните инстанции са установили, че показанията й кореспондират с данните от видеозаписа. Свид. В., в показанията си е посочил, че на 22.10.2009 г., когато подсъдимият отново е дошъл във фитнес-залата, свид. Х. го е разпознала като лицето, заснето от видеокамерите на 19.10.09 г. в момент - да взима някакъв предмет от пода и след това да излиза от залата. Тези данни са анализирани съвкупно с изводите от съдебно-техническата експертиза, че изображението във видеоматериала на лице, което е филмирано как се навежда и взима предмет от пода на фитнеса и излиза от залата, е със сходни на подсъдимия лицево-идентификационни белези като ръст, телосложение, форми на главата и косата, прическа. Съставът на ВКС споделя констатациите и изводите на решаващите съдилища за механизма на извършване на кражбата. Никой не е разполагал с достъп до личните вещи на свид. Зала и единственият начин те да се намират във владението на подсъдимия на същата дата 19.02.09 г., тъй като и той е ползвал шкаф в съблекалнята по същото време (дата и час), е снабдяването му с намереният от него в залата за тренировка ключ№ 14 и използването му за получаване на достъп до чуждите вещи. Безспорно е установено, че достъпът до инкриминираните вещи е бил единствено възможен чрез отключването на шкафа с ключ№ 14, както и че ключът е бил изпуснат от свид. З., непосредствено преди отнемането им, във времето докато е тренирал. Безспорно е установено, че вещите са отнети от владението на свидетеля З. на същата дата, на която е изгубил ключа си. В разрез със съвкупно проверените и оценени доказателствени източници подсъдимият и защитата твърдят, че инкриминираните вещи са били намерени от А. в шкафчето на подсъдимия в мъжката съблекалня. Съставът на ВКС изцяло споделя съжденията на решаващите съдилища, че инкриминираните вещи са попаднали във фактическата власт на подсъдимия не поради "намирането им в шкафчето, ползвано лично от него", а поради отнемането им от шкафа на свид. З. с автор - подсъдимият. Такава теза би могла да има смисъл ако от фактическа страна беше установено, че Зала е изгубил не ключът от шкафа, а вещите си. Показателен за извършеното отнемане с намерение за своене на чуждите вещи, е фактът, че те не са били изгубени от свид. З., поради което не е било възможно попадането им в шкафчето на подсъдимия, без преди това те да бъдат отнети оттам с помощта на изгубеният от свид. З. ключ, попаднал у дееца по начина, установен от свидетелите Х., В. и от записа на видеокамерите. ВКС се солидаризира с изводите на решаващите съдилища относно приетата правна квалификация на деянието. Неоснователно се твърди от защитата, че случаят е маловажен. Маловажността е юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца. В случая, по арг. от чл. 195, ал. 4 НК, такава отговорност не е предвидена за състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ НК. Стойността на предмета на посегателство е приета съгласно СИЕ в размер на 329,02 лева, която макар и невисока, е над размера на една минимална работна заплата за страната към 2009-та година и не може да попадне в категорията на деянията със занижена степен на обществена опасност. Актът на доброволно предаване от А. на предмета на деянието, три дни след извършването му, е документиран с писмено доказателство - протокол за предаване, приобщен по делото. От неговото съдържание е установено, че възстановяването на отнетото имущество е непълно, тъй като не е върната на собственика сумата от 3 000 унгарски форинта с равностойност 22,02 лв. и двете Сим-карти към отнетите два броя мобилни телефони с марка "Нокия", чието преиздаване е оценено от експертизата от по 12 лева за всяка от тях. Следователно липсват предпоставки и за прилагане на по-леко наказуемия състав чл. 197, ал. 1, т. 3 НК. Съставът на ВКС отчита и факта, че при индивидуализацията на наказанието това обстоятелство е оценено правилно и от двете решаващи инстанции като смекчаващо вината на осъдения. Квалификацията на деянието изключва възможността за прилагане на административно-наказателна отговорност по чл. 218б НК, тъй като престъпленията по чл. 195, ал. 1 НК не са в кръга на тези видове посегателства срещу собствеността, при които размерът на предмета на престъплението, редуциран до две минимални работни заплати, е кумулативно предвидено условие наред с лимитативно изброените в тази норма видове престъпления, обуславящ приложението на друг вид отговорност за дееца - административно-наказателна. Наказанието е справедливо, тъй като е отмерено в съответствие с предвиденото в закона за извършеното престъпление и с данните за обществената опасност на деянието и дееца, които не са завишени. Основателно съдилищата са намерили място за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Правилно наказанието при тази хипотеза е определено под законоустановения минимум. Отлагането на изпълнението на наказанието е в съответствие с правилото по чл. 66, ал. 1 НК, тъй като, освен формалните предпоставки, налице е и извод, че деецът може да бъде поправен и предупреден и без да бъде изолиран от обществото. Воден от тези съображения, ВКС, трето наказателно отделение съгласно чл. 425 и чл. 426 НПК