Решение № 16443 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2013 г.

Решение № 16443 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР - Русе, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Коева, против решение № 40 от 10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 298/2012 г. на Административен съд - Русе. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяната на първоинстанционното решение, а делото да бъде решено по същество, като бъде потвърдена заповедта. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Цанко Цанев, чрез процесуалния си представител адв. Павлов, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решение, поради което предлага същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбата е подадена, срещу подлежащо на касационен контрол валидно и допустимо решение. С обжалваното решение състав на Административен съд - Русе (АСР) е отменил като заповед рег. № з-3663 от 21.08.2012 г. на директора на ОД на МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на полицай Цанко Стефанов Цанев - младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Русе, категория "Е" - I степен, считано от датата на връчване на заповедта за оспорването от страна на Цанко Цанев. За да постанови атакуваното решение, първият съд е приел за установено, че Цанко Стефанов Цанев е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен, в група ОДПКДП на сектор ПП, към отдел ОП при ОДМВР - Русе, категория Е, I степен. В заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" дисциплинарно-наказващият орган е посочил следните фактически обстоятелства: На 6.07.2011 г. около 5:00 часа в гр. Русе, по бул. "България", посока гр. Русе, в района на отбивката за КАТ, в качеството си на държавен служител полицай Цанев - младши автоконтрольор, осъществяващ административно-контролна дейност в наряд с полицай Н. Костадинов - младши автоконтрольор, в същото структурно звено, по време на извършване на полицейска проверка присъствал, когато Костадинов поискал от водач на МПС - свидетел със скрита самоличност с идентификационен номер 005-РР пари, които не му се следват, с думите "не петдесет евро, искам по петдесет евро на тримата, чули" и видял, че колегата му, при изпълнение на служебни задължения, приел пари, които не му се следват - сумата от 150 евро, от която сума 50 евро били за Цанев. След отправени от Костадинов обиди и заплахи (че ще конфискува автомобила, ще отнеме свидетелството за управление, а самият свидетел ще отиде в затвора) към свидетеля със скрита самоличност, при което на водача било заявено, че има проблем, защото управлявал МПС с нередовни, "фалшиви" холандски регистрационни номера, наказаният полицейски служител пристъпил към обективиране на отправените от Костадинов заплахи, като започнал да снима с фотоапарат автомобила и предприел действия по демонтиране на регистрационните му табели, както и на регистрационните табели на автомобилите, пътуващи и спрени след този на свидетеля, които били с румънски транзитни номера. Сумата от 150 евро била поискана и взета за да не бъдат изпълнени служебните задължения на полицейските служители, предвидени в длъжностните им характеристики и нормативните актове. Административният съд е приел, че от фактическата обстановка, описана в административния акт, не се установява от събраните по делото доказателства. По делото са били приложени протокол за разпит на свидетел със скрита самоличност и протокол за разпознаване от същия свидетел, от досъдебно производство, водено за установяване на извършено престъпление от Цанко Цанев. Съдът е приел, че това са единствените доказателствени източници, които подкрепят фактите в заповедта, но позовавайки се на забраната в чл. 124 от НПК - присъдата и обвинението да не могат да се позовават само на тайни доказателства, е приел, че фактическата обстановка не е доказана. Приел е още, че писмените доказателства по делото и обясненията на наказаното лице, не подкрепят фактите възприети в заповедта за уволнение. Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция. Същият превратно е оценил събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до необосновани фактически изводи, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се ползват всички начини и средства, допустими от закон. Касае се за препращаща норма, съгласно която като допустими доказателствени източници могат да се ползват доказателствени средства събрани по реда на други закони - НПК, ГПК и т. н. В случая, като доказателства по дисциплинарната преписка са приложени доказателствени средства, изготвени по реда на НПК - разпит и разпознаване осъществени от лице със скрита самоличност. Следователно за да се допустими тези доказателствени средства, същите следва да отговарят на всички изисквания, предвидени в НПК, в това число и на нормата на чл. 124 от НПК, т. е. да бъдат подкрепени от други доказателствени източници, които не са тайни. В случая това изискване е налице. Тайните доказателства, косвено кореспондират с другите писмени доказателства по делото - нарядни дневници, дневници на патрулната кола, план-разстановка и т. н. От тях се установява, че полицай Цанко Цанев и Николай Костадинов са били заедно в един наряд и са патрулирали на посочените със заповедта време и място, с посочения от анонимния свидетел автомобил с ДК№ Р7333 РР. С оглед на това настоящият състав намира, че фактическите обстоятелства, изложени в заповедта за уволнение се установяват от събраните по делото доказателства по несъмнен начин. Касационната инстанция не кредитира обясненията на служителя Цанев, в които твърди, че не е присъствал на вземане на подкуп и не е бил на посочените в заповедта време и място, като изолирани и опровергани от обсъдената доказателствена съвкупност. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на споделя правните изводи на първата инстанция. Заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, както и изискванията за форма. Не може да бъде споделено възражението на ответника по касационната жалба, че заповедта касае друго лице, а не Цанев. От приложената по делото заповед, се установява, че със заповедта е бил наказан именно служителят Цанев. Действително на ответника по касационната жалба - Цанев е била връчена заповед, в която на последните две страници е бил записан като наказан друг служител - Николай Костадинов. В принципен план това съставлява нарушение, което засяга правото на защита на Цанев. След образуването на делото обаче и след запознаването му със заповедта от административната преписка, с която е наказан, и върху която същият се е подписал, че е запознат с нея, следва да се счита, че това нарушение е било отстранено. Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си Цанко Цанев е осъществил вменените му със заповедта дисциплинарни нарушения, поради което дисциплинарно-наказващият орган е приложил законосъобразно материалния закон. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. С оглед на тези съображения, касационната жалба се явява основателна, a първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено ново, с което жалбата срещу заповедта за уволнение да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,