Решение № 8975 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2019 г.

Решение № 8975 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Саадо, [гражданство], ЛНЧ-[ЛНЧ] лично и като законен представител на малолетните деца – С. М., Д. М., Д. М., Д. М. и Р. М., чрез процесуалния представител адвокат Шолев срещу решение № 4455 от 28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 5167 от 2019 г., на Административен съд София град /АССГ/. С него е отхвърлена жалбата им срещу решение № 2414 от 15.4.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което им е отказан статут на бежанци и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се много подробни доводи както в касационната жалба, така и в съдебно заседание и представени към делото писмени бележки. Иска се отмяна съдебното решение и на решението на председателя на ДАБ със законните последици от това. Председателят на ДАБ, чрез процесуалния представител юрисконсулт Стоянов оспорва така подадената касационна жалба. Счита решението на първата инстанция за правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е било образувано по жалба на гражданката на [държава], лично за себе си и като законен представител на петте си деца срещу решение № 2414 от 15.4.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което им е отказан статут на бежанци и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата съдът подробно и аналитично е разгледал конкретните данни по бежанската история, събраните допълнително такива, както и относно страната на произход. Обсъдил е и относимите разпоредби – тези от националното законодателство и международните такива и е достигнал до извода за липса на предпоставките по ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, твърдяно от касаторката. Всички относими норми са посочени и техните изисквания са анализирани. Съдебният акт е и обоснован. Оплакванията в касационната жалба се свеждат само до тези две основания, не се сочат съществени нарушения на материалния закон. Всички изложени доводи, свързани със семейното положение на жалбоподателката, не се оспорват нито от първата, нито от настоящата инстанция, но те са неотносими към изискванията на закона и международните актове за предоставяне на статут на бежанец. Личната им история, в нейната тясна конкретика, не сочи заплаха на база религия, пол, раса, националност, политически убеждения и т. н. Няма данни нито за нечовешко отношение, нито за заплаха от изтезания – конкретно по представените данни. Не е налице основателен страх поради лични заплахи за живота и личността си, нито за нейния съпруг. Дори в интервюто сочат, че никой не ги е притеснявал, нито преследвал, а са взели решение след смъртта на родителите на брачния й партньор да напуснат страната. Съпругът й дори е имал заведение и е печелил добре, но тъй като учителите в страната не били много добри, децата й не били добри ученици и не знаят да четат и пишат. Всички изложени от нея данни са общи и относимите факти за наличие на реална заплаха спрямо нея и децата не е налице. Поради което правилно е приетото от АССГ, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Посочената съдебна практика от касаторката не се оспорва, но не може да бъде адаптирана към конкретните показатели на настоящия казус. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение