Решение № 5496 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 612/2012 г.

Решение № 5496 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 612/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби - първата, подадена от Таня Димитрова Милиева и Евгения Божидарова Димитрова и двете от гр. Варна и втората, подадена от кмета на район "Аспарухово" при община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Маринова, против решение № 2382 от 20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1582/2011 г. на Административен съд - Варна, второ отделение, ХVI състав, с което е изменена заповед № Г-ПР-84 от 31.03.2011 г. на кмета на район "Аспарухово", като оценката на извършени подобрения в поземлен имот № 799, с площ от 1242 кв. м, по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местността "Боровец-юг", кадастрален район 403, в землището на кв. Галата, гр. Варна, която следва да бъде заплатена от наследниците на Йовчо Филчев в полза на наследниците на Спас Киров, е увеличена от 1209 лв. на 2532 лева. В касационните жалби са развити сходни доводи за неправилност на постановеното решение поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е приложил неправилно нормите на § 4в и § 4л от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 72 от ЗС. Възразява се против оценяването на подобрения, които имат характер на незаконни строежи - сезонна постройка и изба (складово помещение). Ответникът - Иван Пасков Киров, в писмени отговори на двете касационни жалби, изготвени от пълномощника му адв. Русева, оспорва същите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представена е и писмена молба, в която са развити и доводи по същество. Претендира разноски за настоящото производство. Заинтересованата страна - Йорданка Паскова Александрова не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на жалбите. Сочи, че приложимата за правния спор разпоредба на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане имат правата по чл. 72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. Касае се до обективно съществуващи обекти, с които се е увеличила стойността на имота, съответно определена към време на постановяване на съдебното решение. Извършените в случая строителни дейности са трайно прекрепени към имота и са част от същия. Случаят попада в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/99 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, като оценката е по пазарни цени, както е дадена от съдебната експертиза. Специалният закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не установяват изискване за изследване законността на строежите във връзка с приложението на § 4л, вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Увеличението на одобрената оценка е в съответствие с установените за случая релевантни факти и правилно приложен ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Варненския окръжен съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от настоящия ответник по касация - Иван Пасков Киров, против цитираната заповед на кмета на район "Аспарухово", с която на основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на извършените подобрения - трайни насаждения и подобрения, в размер на 1209 лв., в имот № 709 по ПНИ на м. "Боровец-юг" в землището на кв. Галава, община Варна, собствеността върху който имот от 1242 кв. м е възстановена на наследниците на Йовчо Филчев - настоящите касатори - Таня Милиева и Евгения Иванова. Възражението е за неоценяване на част от построеното в имота и занижаване на оценката за други подобрения. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е назначил комплексна техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда. Експертите са дали заключение относно стойността на спорните понастоящем две строителни подобрения - складово помещение (изба) с площ от 9.75 кв. м, с височина над терена от 0.55 м до 1.16 м, изпълнено от монолитна бетонова конструкция, с плоча над терена, с площ от 13.50 кв. м, оценено на 775 лева и сезонна постройка от дървена конструкция върху бетонни основи с площ от 9 кв. м, едноскатен покрив, покрит с материал "ондолин", на стойност 522 лева. Посочените подобрения не са оценени от административния орган. Съдът е възприел заключението, като е посочил, че безспорно подобренията имат характер на строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е увеличил оценката със стойността им. Отхвърлил е възражението, че строежите не следва да бъдат оценявани, тъй като са незаконни, като е посочил, че специалният закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не изискват изследване на законността на строежите, съответно е неприложимо ППВС № 6/1974 г. Така постановеното решение е правилно. В касационните жалби се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство за изключване от оценката на цитираните две подобрения, тъй като същите са незаконни. Възражението е неоснователно. В случая е приложима разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. Със същите се е увеличила стойността на имота, съответно определена към деня на постановяване на съдебното решение. Тези случаи попадат в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като оценката се извършва по пазарни цени. Правото на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - аргумент от § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и на оценяване подлежат всички подобрения, съществуващи към този момент. Възражението в касационните жалби, че лицата, реализирали незаконен строеж са недобросъветни, пряко противоречи на нормата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това, специалните ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не изискват да се изследва законността на строителството, в това число и на допълващото застрояване, във връзка с приложението на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Това е така, тъй като специалния закон отчита завареното строителство, нещо повече, при приемането на ПНИ планът се съобразява с него, като липсва изискване същото да е законно. Законодателят е отчел обстоятелството, че строителството в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ поначало е било съобразено с изискванията на актовете, по силата на които са раздавани земите за ползване, които също са специални по отношение общите правила на нормите за териториално и селищно устройство, действали към съответните моменти, поради което не следва да се съобразява съответствието им със същите. На практика с ПНИ се извършва първоначалното регулиране на имотите, като при внимателен прочит на правилата за приемане на ПНИ, във връзка с правилното регулиране на териториите - чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ, е видно, че редица правила са специални като дерогират общите правила по ТСУ, понастоящем регламентирани със ЗУТ. Става дума както за минималната площ на имотите, проектирането на границите и прокарването им по отношение заварени сгради, размерът на лицето на имотите и др. Отново следва да се подчертае, че никъде не се изисква изследване на законност на строителството, а само се съобразява фактическото му наличие. В унисон с посоченото е и нормата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, постановяваща, че лицата реализирали подобни подобрения имат правата на добросъвестни владелци. В случая двете допълнително оценени подобрения имат характер на строежи, по което не и спори, като видно от представеното в настоящото производство удостоверение, издадено от район "Аспарухово" № УТ-2400/4/19.01.2012 г. изградените в имот № 799 сезонна постройка, складово помещение и навес са търпими - попадат в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Следователно, дори и да се приеме хипотетично твърдението на касаторите, че законността на строежите е релевантна, а в случая те са незаконни, то от това не следва автоматично сочената в касационните жалби последица - премахването им, а оттук и отричането на увеличаването на стойността на имота, съответно че изграденото има характер на подобрение. Сградите не подлежат на премахване, тъй като са търпими и обективно увеличават стойността на имота. Премахването им би било само по желание на собственика, което не го освобождава от задължението да заплати стойността на подобрението на добросъвестния подобрител. Определената стойност е съобразена със заключението на вещото лице и е обоснована. Не са налице сочените в касационните жалби отменителни основания, същите са неоснователни, а решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски, които са доказани в размер на 300 лв., действително внесена сума за адвокатски хонорар, за един адвокат, видно от представния списък и договор за правна помощ и съдействие № 103012 от 14.11.2011 г., като се осъди административния орган да ги заплати. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение