Решение № 9487 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, срещу Решение 179/15.10.2021 г., постановено по адм. д. 220/2021 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/9255#6 от 05.07.2021 г., с който на Д. Пчеларова от гр. Елхово е определено задължение за възстановяване в размер на 6 614,12 лв. и ответната страна е осъдена да заплати разноски по делото в общ размер на 660 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са аргументи, че преценката на съда за наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 4, б. в от ДР на Наредба 11 от 07.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214, е неправилна. По делото е установено безспорно, че кандидатът не е подал заявление за плащане за кампания 2016 г. и е предоставена възможност ангажиментът да бъде адаптиран към новите нормативни изисквания. След като не е изпълнено условието, правилно и законосъобразно с АУПДВ е определена за възстановяване 40% от получената субсидия от бенефициера по ПРСР 2007-2013. Отправя искане към съда за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответникът по касационната жалба Д. Пчеларова, чрез адв. Д. Ников, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на административния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира същата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол от Административен съд Ямбол е АУПДВ 01-6500/9255/05.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Д. Пчеларова е определено публично държавно вземане, представляващо 40% от изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1) за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в размер на 6 614,12 лв. От фактическа страна решаващият съд е приел, че г-жа Пчеларова е подала заявление за подпомагане с УИН 28/150513/65706 за кампания 2013 г. във връзка с поет петгодишен агроекологичен ангажимент с участие 43.23 ха. След проверка на подадените заявления за плащане е констатирано, че за четвъртата и петата година от нейна страна не са подавани заявления за плащане. След тази констатация от ДФ Земеделие са предприети действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент и е издадено уведомително писмо изх. 01-6500/9255 от 19.03.2019 г., с което е отказана финансова помощ за кампания 2016 г. Последното е било връчено лично на адресата на 01.04.2019 г. и влязло в сила на 16.04.2019 г. Производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо изх. 01-6500/9255 от 03.07.2020 г. В резултат на извършена проверка по отношение на валидността съдът е приел, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен, което обосновава неговата отмяна. За да достигне до това заключение, е направена обстойна преценка, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на процесуалния ред и законови изисквания за съдържание и форма. След като фактическата обстановка по делото е приета за изяснена, първоинстанционният съд е разгледал аргументите на жалбоподателя за законосъобразно прекратяване на ангажимента поради наличие на форсмажорни и изключителни обстоятелства. Изтъкнал е, че договорите за наем на земеделска земя от общинския фонд на община Болярово са били предсрочно прекратени през 2016 г. с оглед на измененията в нормативната уредба - чл. 37м, ал. 4, т. 2 от ЗСПЗЗ в ред. на ДВ, бр. 61 от 2015 г. (при установена липса на регистрирани пасищни селскостопански животни в животновъдния обект). В мотивите е отбелязана и разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, която дава възможност в срок до 01.02.2016 г. договорите да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания. Според съда, административният орган не е съобразил и обсъдил събраните по преписката факти, относно настъпването на обективни обстоятелства довели до невъзможност на бенефциера да обработва процесните имоти. След като е изключил изрично наличието на субективни фактори, водещи до невъзможност от продължаване на мярката, съдът е реферирал към разпоредбите на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г. и на чл. 45, т. 4 от Регламент /ЕО/ 1974/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 като е посочил, че при преразпределяне на стопанството, в резултат на което бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. Останалите доводи на съда са свързани с факта, че след прекратяване на договора за ползване на земите от общинския фонд и оставаща площ от 2.87 ха е налице невъзможност агроекологичният ангажимент да продължи да се изпълнява с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. По изложените съображения АУПДВ е отменен изцяло. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По делото е установено, че агроекологичният ангажимент на Д. Печеларова по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 е прекратен с уведомително писмо изх. 01-6500/9255 от 19.03.2019 г. Влезлият в сила акт е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на бенефициера суми във връзка с поетия дългосрочен ангажимент по мярка 214, доколкото не са налице доказателства за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г., които са нормативно уредени хипотези или изключения, при които не се изисква възстановяването на средствата. Не е спорно, че на задълженото лице е била предоставена възможност да посочи доказателства за това в хода на административното производство с писмо изх. 01-6500/9255 от 03.07.2020 г., както и че информация или данни в тази насока не са постъпили от негова страна. Доказателства не са представени и при разглеждане на делото от административния съд. Основният мотив за отмяна на процесния АУПДВ и законосъобразно прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент от Д. Печеларова е направеното тълкуване от съда на дефиницията, дадена в § 1, т. 4, б. в" от ДР на Наредба 11/6.04.2009 г. Принципно правилно съдът е приел, че спорът по делото е изцяло правен, но по-тясно формулиран е дали промяната в нормативната уредба и последвалото прекратяване на договора за наем може да се квалифицира като форсмажорно или изключително (извънредно) обстоятелство по смисъла на § 1, т. 4, б в от ДР на Наредба 11/06.04.2009 г. и чл. 47, § 4 от Регламент 1305/2013 във вр. с чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Поставеното изискване е отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението и е поет ангажиментът. Изводите на първоинстанционния съд, квалифциращи изменение на правната уредба като форсмажорно или извънредно обстоятелство в случая, са неправилни и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Прекратяването на договора за наем между касатора и общината и невъзможността да продължи изпълнението на поетия 5-годишен агроекологичен ангажимент са неотносими при освобождаване на лицето от възстановяване на изплатените до момента суми. Прекратяването на договора не е пряка последица от промените в нормата на § 15, ал. 3 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, а следствие от неизпълнение на задължението въведено с тази правна норма, тъй като лицето е имало възможност да съобрази дейността си с измененията, за което е бил предоставен законов срок до 01.02.2016 г. Основателно е възражението на касатора, че разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г. се явява неприложима, тъй като определението е точно дефинирано и по делото не са доказани форсмажорни, нито изключителни обстоятелства съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредбата. В практиката си ВАС приема, че тези хипотези са изчерпателно изброени в чл. 18, ал. 6 вр. § 1, т. 4, б. "а" до б. "е"от ДР на Наредба 11/06.04.2009 г. и чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 - така решение 5697 от 13.06.2022 г. по адм. д. 12483/2021 г., решение 3747 от 19.04.2022 г. по адм. д. 7385/2021 г., решение 10218 от 02.07.2019 г. по адм. д. 3041/2019 г. и др. А именно, това са: смърт на подпомаганото лице; дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент и епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството. Съгласно чл. 47, т. 1, б. в" от Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, лишаването от голяма част от стопанството, ако това не се e очаквало към деня, когато е бил поет ангажимента, е основание държавите-членки да признаят това лишаване като непреодолима сила или извънредно обстоятелства, при които да не изискват частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. Най-близо до този смисъл, но не и идентично с разглежданото основание, е възпроизведено в § 1, т. 4, б. в" от ДР в Наредба 11/06.04.2009 г. - отчуждаването на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. Безспорно е налице неизпълнение през 2016 г. и 2017 г. на поетите от лицето през 2013 г. агроекологични дългосрочни ангажименти, но същите не се дължат на обстоятелство по смисъла на Наредбата, което освобождава земеделския стопанин напълно от задълженията му в тази насока. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, Държавен фонд Земеделие прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Както се посочи по-горе, в конкретния случай административният орган след като е установил наличие на влязъл в сила акт, с който е прекратен агроекологичния ангажимент, е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми. Заявеното възражение с отговора ответника по касация за неправилното определяне размера на дължимата за възстановяване сума е неоснователно. Според аргументите, на възстановяване подлежи само 10 % от оторизираната сума и това е в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/2009 г., която определя според годината, в която е констатирано неизпълнение какъв размер от предоставената помощ подлежи на възстановяване. Първата година на поетия агроекологичен ангажимент е 2013 г., тъй като това е годината, в която е подадено заявлението за подпомагане. До следващата кампания през 2014 г. е изтекла една година, втората година е за кампания 2014 г. и третата кампания, за която е получено плащане в случая е 2015 г. Годините, в която са открити несъответствия са четвъртата и петата от поетия петгодишен ангажимент. С оглед на това, настоящата инстанция приема, че размерът на дължимата за възстановяване сума правилно е определена предвид нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата в размер на 40% от получената финансова помощ. При изясняването на спора от фактическа страна и обсъждането на всички наведени доводи от жалбоподателя не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и необоснован, а жалбата на Д. Пчеларова срещу АУПДВ 01-6500/9255#6 от 05.07.2021 г. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на спора, обжалваното решение е неправилно и в частта за разноските, присъдени в полза на жалбоподателя и следва да се отмени и в тази част. Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от страна на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва ответникът по касация да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 270 лв., или по 100 лв. за всяка инстанция и държавна такса за касационната инстанция в размер на 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,