Решение № 10706 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 929/2020 г.

Решение № 10706 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 929/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на "Мери Оригинал" ЕООД и ЕТ "Мери – М. Николова", срещу решение № 14168 от 23.10.2019 г. по адм. дело № 15167/2018 г. по описа на Върховния административен съд. При запознаване със съдържанието на същата се установява, че е против частта от съдебния акт, с която е отменено решение № 1159 от 18.10.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-1041/2017 г. в частта, в която е прието за установено, че "Мери Оригинал" ЕООД и ЕТ "Мери – М. Николова" не са извършили нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и е върната преписката на КЗК в отменената част за ново разглеждане при спазване на указанията дадени в мотивите, както и срещу частта на съдебния акт, с която е оставено в сила решението в останалата част. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението на ВАС в обжалваната му част поради незаконосъобразност и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението на ВАС. Претендира се присъждане на направените деловодни и съдебни разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба. Постъпила е и касационна жалба от Комисията за защита на конкуренцията срещу същия съдебен акт в частта, с която е отменено решение № 1159 от 18.10.2018 г. по преписка № КЗК-1041/2017 г. на КЗК, в частта, в която е прието за установено, че "Мери Оригинал" ЕООД и ЕТ "Мери – М. Николова" не са извършили нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и преписката е върната на КЗК за ново разглеждане, както и в частта в която КЗК е осъдена да заплати на "Яна" АД съдебни разноски в размер на 2550 лева. В жалбата на КЗК са изложени доводи за неправилност на решението на ВАС в обжалваната му част поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Иска се отмяна на решението на ВАС в тези му части. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че претендираните разноски от насрещната страна са необосновани. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа доводите изложени в касационната жалба, както и че оспорва жалбата депозирана от "Мери Оригинал" ЕООД и ЕТ "Мери - М. Николова" срещу решението на първоинстанционния съд. Прави искане да се отхвърли същата насочена срещу решението на тричленен състав на ВАС, с което оставя в сила решението на КЗК за установено нарушение по чл. 29 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на тези дружества. Твърди, че изложените в жалбата доводи са неоснователни и недоказани и по никакъв начин не сочат на наличие на някои от отменителните основания по чл. 209 от АПК. Ответната страна – "Яна" АД, чрез процесуалния си представител адв. Бонев в съдебно заседание е заявил, че оспорва двете касационни жалби. Прави искане, първоинстанционното решение на тричленния състав на ВАС да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че правилно първоинстанционният състав е отменил частично решение № 1159/18.10.2018 г. на КЗК и е върнал преписката на комисията за произнасяне по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, забраняващ имитацията на стоки и услуги, като в този смисъл, счита че касационната жалба е неоснователна и изложените в нея твърдения, че процесните стоки са коренно различни са недоказани. Външният вид на продуктите - в случая хавлиени кърпи, безспорно имал голяма степен на сходство и несъмнено можел да доведе до заблуждение на потребителите относно техният производител, както и до други съществени характеристики и свойства на продуктите, т. е. било налице нарушение на забраната за имитация. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ответната страна - "Мери България" ЕООД, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, първа колегия, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по две жалби – на "Яна" АД и "Мери Оригинал" ЕООД, срещу решение № 1159 от 18.10.2018 г., постановено от Комисия за защита на конкуренцията по преписка КЗК-1041/2017 година. Жалбата на "Яна" АД е срещу частите на решението на КЗК, с което е установено, че "Мери Оригинал" ЕООД, [фирма] и ЕТ "Мери - М. Николова" не са извършили нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Жалбата на "Мери Оригинал" ЕООД е била срещу същото решение на КЗК, но в частта му, с която е установено, че е извършило нарушение по чл. 29 от ЗЗК. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, както и че същия е произнесен в изискуемия кворум и мнозинство. Решението е издадено в изискуемата писмена, и съдържа подробни мотиви, с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, въз основа на което е установено, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Първоинстанционният съд е установил, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които са довели и до нарушение на материалния закон, поради което жалбата на "Яна" АД е приета за основателна. За да достигне до този извод е прието, че за да се осъществи състава на нарушението по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е необходимо имитираната стока или услуга да е утвърдена на пазара от друг търговец и да се ползва с разпознаваемост с него. За правилни са приети изводите на КЗК, че значение за потребителя има размерът, качеството на вложения материал и използваните багрила, но и дизайнът. Съдът е споделил извода на КЗК, че е установила, че е налице сходство до степен на еднаквост между моделът "Игра" и "Ори" с неговите разновидности на "Яна" АД и модел "19" ("България Делфин") и "България"/"България Делфин плюш" на ответното пред комисията дружество. Съдът е установил, че в хода на проучването, административния орган не е изяснил как [фирма], което се е заявило за автор на дизайни е стигнало до същия вид на дизайните на "Яна" АД, в един по – късен момент. За безспорно е установено, че "Яна" АД е проектирала дизайна и го е внедрила в производството си преди разпространяването на кърпите с идентичен дизайн от "Мери Оригинал" ЕООД, както и че за безспорно е установено, че "Яна" АД се ползва като утвърден качествен производител на хавлиени изделия на пазара на Българския пазар. Прието е, че дружеството "Мери Оригинал" ЕООД не е доказало в хода на проучването си независимо, собствено си проектиране на същия дизайн. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на външния вид на продуктите е налице голяма степен на сходство, което може да доведе до заблуждение на потребителите, обстоятелство, което не било взето предвид от КЗК и това е наложило отмяна на оспореното решението в тази част и връщане на преписката за ново проучване и фактическо установяване за евентуално извършено нарушение от дружеството [фирма], заявяващо авторство и разпространение на дизайните. Прието е за установено, че ЕТ "Мери- М. Николова", е било разпространител на процесните продукти, независимо, че търговската дейност му е била прекратена през 2017 година. Поради описаното, решението на КЗК в частта, в която е установено, че от "Мери Оригинал" ЕООД и от ЕТ "Мери-М. Николова" не са извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е отменено и преписката на е върната КЗК. Съдът е посочил, че чрез събиране на допълнителни факти, относими към възникналия спор, свързани с производството и разпространението на плажни хавлиени кърпи с еднакъв дизайн, КЗК следва да установено кога е започнало разпространение им от двете дружества. Според съдебния състав, следва да се съберат и доказателства относно изработването на дизайна, станал повод за образуване на производството пред КЗК след предхождащото го по време разпространение на хавлиени изделия със идентичен дизайн от "Яна" АД. Тричленният състав на ВАС е приел жалбата на [фирма] за неоснователна, тъй като по делото са представени безспорни доказателства за осъществена от дружеството недобросъвестна търговска практика, изразяваща се в извършване на действия по регистрация на промишлен дизайн, който почти съвпада с предходно регистриран такъв дизайн от "Яна" АД. В тази част решението на КЗК е определено като правилно и законосъобразно и е оставено в сила. Искането на "Яна" АД за присъждане на разноски е уважено до сума в размер на 2500 лева, като е взето предвид направеното възражение за прекомерност на търсения за възстановяване адвокатски хонорар. Така присъдената сума е била съобразена с фактическата и правна сложност на спора. Жалбите са подадени от участници в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване акт, в неблагоприятната от него част за всеки от жалбоподателите и в законовия срок, поради което са процесуално допустими. Настоящият съдебен състав приема касационната жалба на "Мери Оригинал" ЕООД и ЕТ "Мери – М. Николова" за неоснователна, поради следните съображения: Решение в обжалваната му част е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Неоснователен е първият касационен довод за неправилно прилагане нормата на чл. 29 от ЗЗК. Неправилно в касационната жалба се твърди, че не били установени всички елементи от фактическия състав на това нарушение. За да бъде установено нарушението по чл. 29 ЗЗК трябва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1 наличие на действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност; 2. / процесното поведение да е в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК; 3 да е налице увреждане или е възможност от увреждане на интересите на конкурент. Правилно съдът е приел за осъществено нарушението на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. В случая страните не спорят, че "Мери Оригинал" ЕООД и "Яна" АД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, извършващи стопанска дейност, релевантна в настоящия случай е дейността свързана с производство и разпространение на хавлиени кърпи, която безспорно ги поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагането на глава VII от ЗЗК. В разглеждания случай е установено, че "Мери Оригинал" ЕООД е допуснало нарушение по чл. 29 от ЗЗК, изразяващо се в недобросъвестна търговска практика, която е увредила интересите на акционерно дружество "ЯНА" АД, гр. Бургас, което се е утвърдило на пазара като безспорен производител на качествени хавлиени изделия и което притежава словни марки "Яна" и "Yаnа" /латинско/, регистрирани и защитени до 23.10.2023 г. и до 29.01.2026 г. за стоки от класове 24, 25, 26 и 27 от Ницската конвенция, както и 94 бр. промишлени дизайни, с наименование на продукта "кърпа" и защитени за стоки от клас 06 до 13 по Международната класификация на промишлените дизайни. Търговското дружество "Мери Оригинал" ЕООД е афиширало по безспорен и категоричен начин намерението си чрез непозволени средства - заявяване на регистрация за промишлен дизайн /"кърпи" и "хавлиени кърпи"/, сходен до голяма степен /почти до степен на еднаквост, както е установено по делото/ с външния вид на регистрираните промишлени дизайни на "ЯНА" АД, за които знае, че са заявени преди това от друг конкурент, който го използва в производството си, да се възползва от позволени правни средства, но по нелоялен начин да намери изгода за себе си, като създаде пречки за защитата на правата на "ЯНА" АД. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2 ДР ЗЗК "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Противоречие с добросъвестната търговска практика ще е налице, както когато един субект нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношение и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. В процесния случай е безспорно установено, че "Яна" АД осъществява продажба на продуктите си, /включително и хавлиени плажни кърпи/ от 1998 г., на територията на цялата страна. Дружеството продава своите продукти чрез директни продажби в собствени магазини и складове, чрез дистрибутори на страната, както и в редица онлайн магазини и електронни магазини с домейн адреси www.yanabg.eu и https://shop.yanabg.com/. Предприемайки действия по регистрация на промишлен дизайн, който почти съвпада с предходен регистриран такъв от "Яна" АД, дружеството е извършило действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика. С това си поведение "Мери Оригинал" ЕООД цели да получи облага за себе си, но и възпрепятства добросъвестен конкурент да защити правата си. На следващо място, за съставомерността на поведението на нарушителя по смисъла на чл. 29 от ЗЗК, не е необходимо да съществува увреждане. Достатъчно е наличието на възможност от увреждане на интересите на конкурента, каквато в настоящия случай безспорно е доказана. "Мери Оригинал" ЕООД, заявявайки няколко промишлени дизайна със знанието, че правата върху тях принадлежат на "Яна" АД, създава реална възможност за свързване продуктите на касатора с тези на конкурента и възможност за объркване помежду им в качеството им на конкурентни предприятия. Това обуславя риск за търговската дейност на "Яна" АД, чрез пренасочване на потребителското търсене и по-добра реализация на продукта на "Мери Оригинал" ЕООД на пазара, поради което е налице и третият елемент от фактическия състав на забраната по чл. 29 от ЗЗК. На следващо място неоснователен е довода за материална незаконосъобразност в хипотезата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Въз основа на доказателствата по делото тричленният състав на Върховния административен съд законосъобразно е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт, КЗК е допуснала нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е въведена забрана за имитация - предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. В случая КЗК правилно е приела, че от значение за потребителя са размерите на "кърпи" и "хавлиени кърпи", качеството на вложения материал и използваните багрила. Но органът, пред когото е повдигнат спор не е изяснил въпроси, свързани с изработването и въвеждането на дизайна на кърпите с модел "Игра" и "Ори" на "Яна" АД и модел "19" и "България"/"България Делфин плюш" на касаторите в настоящото производство, както и със заявеното от търговското дружество "Мери Оригинал" ЕООД авторство върху тях, въпреки събраните доказателства за използването им от "Яна" АД назад във времето преди касатора. Предвид изложеното тричленният съдебен състав на ВАС правилно е отменил решението на КЗК в частта, в която е било прието, че дружество "Мери Оригинал" ЕООД и едноличен търговец ЕТ "Мери – М. Николова" не са извършили нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и е върнал преписката за ново проучване и преценка на данните и доказателствата за евентуално извършено нарушение от едноличното дружество и едноличния търговец по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на решението от тричленният състав на Върховния административен съд в тази му част, не са допуснати нарушения на материалния закон или необоснованост, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Комисия за защита на конкуренцията срещу частта от решението на ВАС, с която е отменено решение № 1159 от 18.10.2018 г. по преписка № КЗК-1041/2017 г. на КЗК, в частта, в която е прието за установено, че "Мери Оригинал" ЕООД и ЕТ "Мери – М. Николова" не са извършили нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и преписката е върната на КЗК за ново разглеждане, както и в частта в която КЗК е осъдена да заплати на "Яна" АД съдебни разноски в размер на 2550 лева е неоснователна по следните съображения: Както по – горе беше описано, с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК е въведена забрана за предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. С оглед тази дефиниция на понятието "имитация", първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за наличието на допуснато в хода на производството пред КЗК нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение на материалния закон. За да се установи извършено ли е нарушение по смисъла на тази разпоредба, следва да бъдат проучени всички характеристики на обекта, по отношение на който се твърди имитацията. Правилно и обосновано тричленният състав на ВАС е приел за установено, че е останало недоказано по какъв начин дружеството [фирма] е стигнало да същия вид на дизайните на хавлиените изделия произвеждани и разпространявани от [фирма] и то в по – късен момент и след като ЕТ "Мери-М. Николова" е било дистрибутор на хавлиени продукти на "Яна" АД през януари 2007 г. до м. февруари 2008 година. Това са обстоятелства, които правилно са преценени като относими и значими за мотивирано произнасяне относно депозирания сигнал до КЗК за извършено нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и необходимостта от налагане на санкция в тази връзка на виновния правен субект. По направеното възражение на касатора, отнасящ се до неправилност на решението в частта с която КЗК е осъдена да заплати на "Яна" АД съдебни разноски следва да се приеме за неоснователен. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правомощие на съда е да осъществи преценката за прекомерност, след като е сезиран от страната за това, като намали или не дължимите разноски за адвокатско възнаграждение до минимално определения размер. Следва да се посочи, че размерът на адвокатския хонорар от 2550 лв. кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото и с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сочещ на минималния размер от 500 лв. на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2. По тези съображения решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила изцяло като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационните жалби - без уважение като неоснователни. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби неоснователни са и исканията на касаторите за присъждане на направените от тях разноски по делото. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващите [фирма], управлявано и представлявано от М. Николова и ЕТ "Мери – М. Николова", представлявано от М. Николова и Комисия за защита на конкуренцията следва да заплатят на ответника по техните жалби "Яна" АД разноски по делото за тази инстанция в доказания размер 650 лв., или по 216, 60 лева всеки от тях, съставляващи уговорен и изцяло заплатен хонорар за осъщественото процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият петчленен състав на I колегия на Върховния административен съд,