Решение № 9209 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2011 г.

Решение № 9209 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на Божана Боянова Узунова и Ферад Исмаил Сеид, двамата от гр. Кърджали против решение № 536 от 15.07.2011 г. на Министерски съвет на Република България от 15.07.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 K, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково, в частта, с която се отчуждават 5215 кв. м. от имот № 331021 в землището на с. Капитан Андреево и за отчуждения имот се определя обезщетение от 1794 лв. Твърдят, че решението е нищожно, тъй като противоречи на влязло в сила съдебно решение № 15980 от 28.12.2010 г. по адм. д. № 13522/2009 г. по описа на Върховния административен съд, с което е решен спорът между същите страни по повод отчуждаване на част от същия имот и с което е изменено решение № 779/30.11.2007 г. на МС в частта за обезщетението. Посочва се, че решението на ВАС по адм. д. № 13522/2009 г. има задължителна сила за страните по него и на това основание противоречащото му административно решение нищожно. Решението на МС се оспорва и като незаконосъобразно в частта досежно определената оценка от 1794 лв. за имота, като постановено в нарушение на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, иска се отмяната му. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва жалбата в двете й части като неоснователна. Заинтересованите страни оспорват жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от надлежни страни, поради което е допустима за разглеждане по същество. По повод жалбата, с която се претендира обявяване на нищожност на оспореното решение на МС, съдът, с оглед наведените оплаквания и като взе предвид събраните поделото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от нотариален акт № 89, том IХ, рег. № 9727, дело № 4579 от 2007 г., жалбоподателите - Божана Боянова Узунова и Ферад Исмаил Сеид са придобили чрез покупко-продажба при режим на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот, представляващ нива с площ от 15.276 дка, шеста категория в землището на с. Капитан Андреево, Хасковска област в м. "Сакссон Алча", като имотът в нот. акт е индивидуализиран като парцел 8 от масив 331, имот № 331008 по плана за земеразделяне на с. Капитан Андреево. С решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерски съвет на Република България № 779 от 30.11.2007 г., обн. ДВ бр. 104 от 11.12.2007 г., за държавна нужда - изграждане на Автомагистрала "Марица" от км 5+100 до км 117+000 се отчуждава част с площ от 6 218 дка от имот № 331008 по КВС на с. Капитан Андреево, целият с площ 15 276 кв. м. за сумата 13 023 лв. Решението на Министерски съвет е обжалвано изцяло и с решение № 15980 от 28.12.2010 г. по адм. д. № 13522/2009 г. Върховният административен съд е изменил административния акт в частта на определеното обезщетение, като е увеличил същото от 13023 лв. на 59817 лв. С оспореното в настоящото производство по чл. 38 от ЗДС решение № 536 от 15.07.2011 г. на Министерски съвет на Република България от 15.07.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 K, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково, от жалбоподателите, като собственици на имот № 331021 в землището на с. Капитан Андреево се отчуждават 5215 кв. м., за които се определя обезщетение от 1794 лв. В жалбата се твърди, че е налице идентичност на имота, отчужден с решение № 779 от 30.11.2007 г. и решение № 536/15.07.2011 г. За установяване на идентичността на имоти 331008 и 331021 по искане на жалбоподателите е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице и приложените скици се установява, че процесният имот - нива VI категория с № 331008 в землището на с. Капитан Андреево, община Свиленград представлява исторически имот, съгласно скица № К02579/24.03.2011 г. и скица № 226/17.09.2002 г., двете в кориците на делото. От него, по молба от 18.06.2009 г. КВС е изменена и са образувани имоти с номера 331 009, 331 021 и 331 022, като имот № 331 021 е с площ от 6.128 дка. След справка по плановете за местността и одобрения парцеларен план на автомагистрала "Марица", одобрен със заповед № РД-02-14-611 от 24.03.2011 г. вещото лице дава заключение за идентичност на имот 331021 с имот 331008. На приложената към заключението комбинирана скица в графичен вид са представени както имот 331008, така и образуваните от него впоследствие три имота - 331 009, 331 021 и 331 022. В комбинираната скица / л. 66/, имот № 331 008 е очертан със зелен цвят и обозначен с точки АБЖЗ. Върху него е посочено новото трасе на автомагистралата - точки ЛВГДЙКЛ, то е очертано с червен цвят и е защриховано с червени линии. Новообразуваният имот 331021 е очертан със зелен цвят и обозначен с точки КГДЕИЙК и е защрихован със зелени линии. От представеното заключение и скица към него е е видно, че част от новото трасе на автомагистралата остава извън новообразувания имот 331 021, предмет на отчуждаване с обжалваното в това производство решение. Тази част, която преди е попадала в имот 331 008 и е била отчуждена с предходното решение на МС от 2007 г., сега попада в новообразувания имот 331 009 и е с площ от 562 кв. м., същата на комбинираната скица е обозначена с точки ЛВГКЛ, защрихована с червени линии. Доколкото обаче обжалваното в настоящото производство решение на МС № 536/2011г. се отнася само за новообразувания имот 331 021, то тази част, с площ от 562 кв. м., попадаща в новообразувания имот 331 009, остава извън предметния обхват на оспореното административно решение, въпреки, че е засегната от новото трасе на автомагистралата. От установените фактически обстоятелства, вещото лице е направило заключение, че площ от 4653 кв. м., която е била част от имот 331 008, отчуждена с предходното решение № 779/2007 г., сега, като част от имот 331 021, е предмет на отчуждаване с решение № 536/2011 г. За тази част с площ от 4653 кв. м. е налице идентичност между решение № 536/2011 г. и решение № 779/2007 г., двете на Министерския съвет на Република България. От фактите, установени по делото става ясно, че целта на новото отчуждително производство е придобиване от държавата на земи за изграждане на трасето на автомагистрала "Марица", като е налице съвпадение между изграждащите се участъци от същата в двете решения, предмет на отчуждаване. За да се пристъпи към повторното отчуждаване с решение № 536/2011 г., е изменено трасето на магистралата. В случая обаче новото отчуждаване не покрива изцяло новото трасе на магистралата. Терен с площ от 562 кв. м., не се отчуждава с решението на МС от 2011 г., въпреки че е бил обхванато от отчуждаването през 2007 г. Този терен сега попада в имот 331009, а преди изменението на КВС, е бил част от стария имот 331008, и като част от старото трасе на магистралата в този участък е бил отчужден през 2007 г. Преди да се отговори на въпроса постигната ли е целта на закона с новото отчуждаване - критерий за неговата законосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК, както и за наличие на другите критерии в тази правна норма, следва да се разгледа оплакването за нищожност на решението на МС, поради противоречието му с влязлото в сила съдебно решение на ВАС № 15980/28.12.2010 г. по адм. д. № 13552/2009 г., предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. С оглед съвпадението на площ от 4653 кв. м., които са предмет на отчуждаване както по решение № 779/2007 г., така и по решение № 536/2011 г., в жалбата се поставя въпроса за действието res judicata на влязлото в сила решение № 15980 от 28.12.2010 г. и отражението на това действие върху правните последици от приетия административен акт - решение № 536/2011 г. на Министерския съвет досежно отчуждаване на имот 331021. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният административен акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Безспорно е, че по адм. д № 13522 от 2009 г. Върховният административен съд се е произнесъл с влязло в сила решение № 15980 от 28.12.2010 г. по законосъобразността на решение № 779/2007 на МС. С решението си ВАС е изменил административния акт само в частта на обезщетението, решавайки спора по същество, като е определил за отчуждаемата част от имота с площ от 6218 кв. м. окончателен размер на обезщетението - 59817 лв. Предвид предмета на жалбата, с който е бил сезиран - отмяна на административния акт, респ. неговото изменение, произнасяйки се, Върховният административен съд е разрешил спора между жалбоподателите Божана Боянова Узунова и Ферад Исмаил Сеид от една страна и Министерски съвет на Република България, както относно въпроса за отчуждаването с цел изграждане на част от трасето на автомагистрала "Марица", участък Оризово - с. Капитан Андреево, на част от собствения им имот с площ от 6218 кв. м., така и по въпроса за размера на обезщетението, което собствениците следва да получат. С влизане в сила на съдебното решение от 28.12.2010 г. е преклудирана възможността същият съд, друг съд или друг административен орган да реши въпроса относно отчуждаване на тези части от имот 331 008, предмет на решение № 779/2007 на МС за изграждане на автомагистрала "Марица", както и въпроса за цената на този имот. Окончателното решение по адм. д. № 13552/2009 г. е постигнало чрез силата на пресъдено нещо непререшимост на спора - правна последица, която нормите на чл. 299, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, свързват с нея. Непререшимостта на спора представлява основание за недопустимост на последващото административно производство по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а последицата от нарушението на това правило от административния орган - страна по делото и адресат на решението, е посочена в чл. 177, ал. 2 от АПК - нищожност на последващия противоречащ на решението административен акт. Наличието в правния мир на влязлото в сила съдебното решение по адм. д. № 13522/2009 г., не може да бъде заобиколено с нова административна процедура, извършена между същите страни - административен орган и граждани, за същия имот и на същото правно основание. Такава нова процедура, завършваща с нов административен акт, освен, че нарушава пряко нормата на чл. 299 от ГПК, представлява нарушение и на основния принцип на правната сигурност, изведен от чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, който е предмет на защита в цялата съдебна практика на Европейския съд по правата на човека по прилагане този текст от Конвенцията /вкл. по делото Кехая и др. срещу България/. За да е налице валидна последваща административна процедура по отчуждаване на същия имот, влязлото в сила съдебно решение следва да е отменено на някое от основанията, посочени в чл. 239 от АПК. Без да е предприета отмяна на съдебното решение № 15980 от 28.12.2010 на някое от основанията по чл. 239 от АПК, решение № 536/2011 г., Министерският съвет е предприел отчуждаване на част от вече отчуждения имот, за същата държавна нужда, като освен това е определил и нов значително по-нисък размер на обезщетението. Това административно решение, както се посочи по-горе, нарушава нормата на чл. 299 от ГПК, постановено е при наличие на хипотеза на недопустимост на административното производство по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и нищожно на осн. чл. 177, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че идентификационният номер на имота е променен, поради промяна на Картата на възстановена собственост, е ирелевантно за правния спор, след като се установява идентичност на отчуждаваните терени. Макар в случая идентичността да не е пълна, има разлика от 562 кв. м. между общите за двете отчуждавания 4653 кв. м., спрямо второто отчуждаване през 2011 г. от 5215 кв. м., това не може да доведе до частична недействителност на административния акт, а се отразява на неговата валидност като цяло. Ирелевантно за спора е и обстоятелството дали определеният с решение № 15980 от 28.12.2010 г. размер на обезщетението, е платен на жалбоподателите. Съдебното решение, чието действие е конститутивно, има за последица възникване на законовото задължение на административния орган да заплати определеното от съда обезщетение. Законовата последица от неизпълнение на това задължение е възникване на право на жалбоподателите да искат отмяна на отчуждаването. Нормата на чл. 39, ал. 3 от ЗДС е в полза на собствениците на земи, отчуждени по реда и на основанията на този закон и гарантира правото им да получат обезщетение за своите имоти. Административният орган не може да се позовава на неизпълнението на това свое задължение, при изискуемост на вземането на собствениците, за да черпи за себе си изгодни правни последици. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, оспореното решение № 536/2011 г. на МС, досежно отчуждаване на имот 331021 е нищожно, поради противоречието му с влязлото в сила съдебно решение № 15980 от 28.10.2010 г. адм. д № 13522 от 2009 г. и нищожността по жалба на Божана Боянова Узунова и Ферад Исмаил Сеид, двамата от гр. Кърджали, следва да се обяви, съгласно чл. 177, ал. 2 изр. последно от АПК, като в полза на жалбоподателите се присъдят направените по делото разноски. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение