Решение № 797 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2009 г.
ВАСI отделение20.01.2010 г.докладчик Теодора Николова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 672 от 16.06.2009 г. на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 1139 по описа за 2008 г., в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 797 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Определената с РА данъчна основа за облагане за 2004 г. е в размер на 1 385 251, 52 лв. при която се дължи корпоративен данък в размер на 270 124, 05 лв. и след изваждане на внесения от ревизираното лице данък остава данъчно задължение в размер на 232 966, 05 лв. Определената от вещото лице при ревизията оценка на продадения при ревизията с нот. акт. № 3287/8.06.2005 г. недвижим имот е в размер на 103 000 лв., а дължимият ДДС на осн. чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.) е в размер на 20 600 лв. В съдебното производство по искане на пълномощника на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача да се оценят процесните недвижими имоти по някой от методите по чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм.) и като се вземат предвид цените, на които са продавани имоти от дружеството на трети несвързани лица. Вещото лице е дало оценка на продадените през 2004 г. имоти общо в размер на 1 455 723 лв., а на имота по нот. акт № 62/2005 г. - в размер на 42 451 лв. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че данъчната основа за процесната 2004 г. по ЗКПО (отм.) и за м. 06.2005 г. по ЗДДС (отм.) следва да се определи по заключението, прието в съдебното производство. Това заключение е съобразило категорията на изпълнение на обектите, степента на тяхната завършеност, взело е предвид реално осъществени съпоставими сделки за подобни имоти, за разлика от заключенията, приети в ревизионното производство, където изрично е записано, че оглед на имотите не е правен, а оценката е определена на база на "офертни" цени в специализирани издания за продажби на недвижими имоти. Впрочем, в самото заключение, прието в ревизионното производство, е дадена много по-ниска цена на кв. м за имоти в груб строеж, каквито са процесните, от определената в заключението пазарна оценка. В същото заключение са посочени два метода на оценка, даващи различни пазарни цени, без да има мотиви защо единият от тях има по-голяма тежест. Затова, като е кредитирал приетото в съдебното производство заключение, първоинстанционният съд е постановил обосновано и в съответствие с материалния закон решение в обсъжданата част, което следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,