Решение № 17263 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6481/2013 г.

Решение № 17263 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6481/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 780/05.04.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 174/2013 г., с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 020421200017456/29.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 442/14.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно е прието от съда, че вещите лица не са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 от ЗДДС. Осъществяваната от вещите лица дейност е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС при упражняване на свободна професия, по занятие срещу възнаграждение. Непосочването на правното основание на чл. 102, ал. 1 от ЗДДС в акта за регистрация не го прави незаконосъобразен, още повече, че същото е посочено в потвърждаващото го решение. Констатациите за периода м. септември 2011 г. - м. август 2012 г. не са опровергани от жалбоподателката в хода на съдебното производство чрез представените от нея писмени доказателства. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба - Събина Василева Арабаджиева с адрес: гр. Бургас, к-с "Изгрев", бл. 39, вх. 6, ет. 2, ап. 4 оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на съдебно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 020421200017456/29.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 442/14.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - при ЦУ на НАП. Със същия въз основа на резултатите от извършена проверка, обективирани в протокол № 022691200023555/29.09.2012 г., е прието, че е налице основанието по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за задължителна регистрация във връзка с реализиран облагаем оборот и е разпоредена регистрация на лицето по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта /23.10.2012 г./ Първоинстанционният съд е отменил акта за регистрация. Приел е, че дейността на вещото лице /експерт/, каквато е тази на жалбоподателката, е правно регламентирана в ЗСВ, ГПК, НПК, ДОПК и Наредба № 3/30.11.2012 г. Съобразно легалното определение на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 3/2012 г., "експертиза" е процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на компетентен орган от лица, които притежават специални знания. Възлагащият експертизата компетентен орган определя възнаграждението при нормативно регламентирана часова ставка, съобразно сложността и спецификата на поставените задачи, компетентността на вещото лице, времето за извършване и обема /чл. 29 от наредбата/. Възнаграждението може да не се изплати, ако не бъде прието заключението, а ако вещото лице не се яви, откаже да даде заключение или не представи същото в срок, може да му бъде наложена глоба. Следователно, дейността на вещите лица винаги е опосредена от компетентен орган, който я възлага. Налице са ограничения при приемането на работата и по отношение на свободата на договаряне на възнаграждението. Поради това, тя не попада в обхвата на свободната икономическа дейност и експертът не е данъчно задължено лице. Прилагането по аналогия на определението, съдържащо се в § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е неправилно, тъй като се касае за различен вид облагане, което не е пряко, а косвено и липсва изрична законова препратка. Погрешното посочване в акта на нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС вместо чл. 102, ал. 1 ЗДДС и липсата на категорични фактически констатации относно релевантния период, представляват съществено нарушение. За периода м. февруари 2010 г. - м. януари 2011 г. от представените по делото доказателства се установява, че данъчните събития за част от фактурите са неправилно определени от органа по приходите и след изключване на съответните суми облагаемият оборот е в размер на 49640 лв. Основателен е доводът на касатора, че доколкото в ЗДДС липсва легално определение на понятието "свободна професия", употребено в чл. 3, ал. 2, то в съответствие с чл. 46, ал. 2 от ЗНА, предвиждащ, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, в случая следва да бъдат съобразени дефинициите, съдържащи се в § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ. Според § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, лица, упражняващи свободна професия са експерт-счетоводителите, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, съдебни заседатели, експертите към съда и прокуратурата, лицензираните оценители и др. Според чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата. Според чл. 3, ал. 2 ЗДДС независима икономическа дейност е упражняването на свободна професия, а според ал. 1 данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност без значение от целите и резултатите от нея. В ЗДДС точно е транспониран текстът на чл. 9 § 1 от Директива 2006/112/ЕС/ на Съвета, според който всяка дейност на производители, търговци или лица, извършващи услуги, включително професионални дейности, ще се разглежда като икономическа дейност. Следователно, експертите към съда упражняват свободна професия и съгласно чл. 3, ал. 2 ЗДДС осъществяват независима икономическа дейност, което от своя страна им придава качество на данъчно задължени лица по смисъла на ал. 1. Основателно е също така позоваването от страна на касатора на решенията на СЕС, тълкуващи текстовете на чл. 4, § 1 и 2 от Шеста директива, на който според таблица на корелация съответства този на чл. 9 § 1 от Директива 2006/112/ЕС/ на Съвета. Например в т. 27 от решение на СЕО от 12.09.2000 г. по дело С-408/97 е прието следното: "С оглед на обективния характер на термина икономически дейности, фактът че въпросната дейност се състои в изпълняването на функциите, които са предоставени и регламентирани чрез закон в обществения интерес, е без значение. Всъщност, чл. 6 на Шеста директива /чл. 25, § 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕС/ изрично предвижда, че някои дейности, извършвани в изпълнение на закона, трябва да подлежат на системата на ДДС (Дело 235/85 Комисията срещу Нидерландия, цитирано по-горе, § 10). Понятието за предлагане на услуги, извършено срещу заплащане, по смисъла на чл. 2, § 1 от Шеста директива, изисква наличието на пряка връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение /т. 28/. В т. 22 от решение на СЕО по дело С-235/85 е посочено, че официалните услуги, предоставяни от нотариусите и съдебните изпълнители, представляват независима икономическа дейност, извършвана при упражняване на една свободна професия. Следователно, независимо от обстоятелството, че дейността на експертите е правно регламентирана, след като между извършеното и възнаграждението е налице пряка връзка, тя има характер на икономическа дейност, извършвана при упражняване на свободна професия. В протокол № 022691200023555/29.09.2012 г., на който има позоваване в акта за регистрация и който е приложен към него /последен абзац/ стр. 3 точно е посочен периодът, в който е реализиран от лицето облагаем оборот от получени приходи като вещо лице в размер на 50 910 лв., а именно м. септември 2011 г. - м. август 2012 г. Както в акта, така и в протокола, е посочено, че са налице условията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за задължителна регистрация. Представените от жалбоподателката в съдебното производство писмени доказателства не касаят посочения период и не установяват по-малък облагаем оборот. Непосочването на правното основание на чл. 102, ал. 1 ЗДДС за издаването на акта за регистрация от органа по приходите не го опорочава до степен, обуславяща неговата отмяна като незаконосъобразен, поради неспазване на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Това правно основание е посочено и коментирано в решение № 442/14.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с което същият е потвърден. С оглед на така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК решението на АС-Бургас като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Събина Арабаджиева срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 020421200017456/29.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 442/14.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство на ответника в размер на 150 лв. на основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За касационната инстанция на касатора разноски не се дължат, доколкото не е представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение