Решение № 8875 от 27.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2020 г.

Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик е подала касационна жалба срещу решение 323/19.06.2020 г. по адм. дело 274/2020 г. на Административния съд - Пазарджик, с което е осъдена да заплати на С. Спасов сумата 400 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 25.02.2020 г., както и разноски в размер на 310 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закони е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът С. Спасов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното : Административният съд установил, че с наказателно постановление 18-1006-004576/03.04.2019 г., издадено от началник - група, сектор Пътна полицияпри Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик, на С. Спасов за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП била наложена глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП - глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП- глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Наказателното постановление било обжалвано от Спасов пред Районния съд-Пазарджик. С решение 38/16.01.2020 г. по АНД 1164/2019 г. по описа на Районния съд - Пазарджик, наказателното постановление било отменено. С. Спасов ангажирал по делото адвокатска защита. За осъщественото процесуално представителство той заплатил в брой на адвокат Т. Спасова адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно представен в административнонаказателното производство договор за правна защита и съдействие от 24.09.2019 г. От правна страна административният съд приел, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на отговорността на ответника.Съдът посочил, че възнаграждението, заплатено на адвоката, не е прекомерно, поради което претендираното обезщетение следва да се присъди в пълен размер. По тези съображения административният съд осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик да заплати на С. Спасов обезщетение в размер на 400 лева за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразно наказателно постановление, заедно със законната лихва от датата на исковата молба и разноски в размер на 310 лева. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания, че първоинстанционният съд не взел предвид признаването на иска от страна на ответника и не приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, според която, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Съдът не отчел и обстоятелството, че наказателното постановление, с което ищецът е санкциониран, не е било отменено като незаконосъобразно. Тъй като наказателното постановление било отменено поради изтичането на абсолютната давност за административно-наказателно преследване, не можело да се направи извод, че държавата е осъществила незаконна административна дейност. С оглед чл.78, ал.2 ГПК административният съд нарушил закона, като присъдил на ищеца, освен обезщетение, и разноски за исковото производство. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Предявеният пред административния съд иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разглеждания случай съдът приел, че са налице всички нормативни предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност. Не може да се сподели довода на ответника, че липсвала незаконосъобразна административна дейност, щом наказателното постановление било отменено поради давност. Основанието за отмяна на административния акт, за вредите от който се търси обезщетение, не е елемент от фактическия състав на отговорността, но и в конкретния случай не може да се приеме, че погасяването на наказателното преследване по отношение на С. Спасов не е функция на незаконна административна дейност. Както се установява от мотивите на решение 38/16.01.2020 г. по адм.дело 1164/2019 г. по описа на Районния съд-Пазарджик, административнонаказващият орган е игнорирал законния срок за издаване на наказателното постановление и го е издал въпреки изтичането на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и имуществената вреда, изразяваща се в направените от ищеца съдебни разноски, което обуславя възникването на правото му на обезщетение. Признаването на иска от ответника не поражда възможност за отхвърлянето на иска, както и за прилагането на чл.78, ал.2 ГПК. Към момента на приключване на административно-наказателното производство пред Районния съд-Пазарджик не е съществувала правна норма за възлагане на разноските на страните в производството. Поради това ищецът Спасов би могъл да получи възстановяване на платената от него сума за адвокатско възнаграждение само ако предяви иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, в съответствие с Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. по описа на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. По същата причина първоинстанционният съд не би могъл да не присъди и направените от ищеца разноски за исковото производство. При отсъствието на сочените касационни основания решението е правилно и следва да бъде остановено в сила. В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд