Решение № 15336 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6355/2009 г.

Решение № 15336 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6355/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Стойчев Цветанов, Димитър Стойчев Цветанов и Райна Павлова Цветанова, чрез пълномощника им адв. Христо Михайлов срещу решение от 9.02.2009 г. по адм. дело № 03565/2006 г. на Софийски градски съд, III "е" състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 1079 от 26.11.1998 г. на кмета на район "Искър", Столична община, като неоснователна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че съдът не е обсъдил доводите за нищожност на оспорения административен акт, поради липса на компетентност на органа, както и не е обсъдил съдебно-техническата експертиза (СТЕ), относно наличие на свободна от застрояване част. Молят, да се отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт и издадено удостоверение № 134 от 29.07.2004 г. да бъдат обявени за нищожни, като се задължи техническата служба да определи застроената и свободна от застрояване част. Ответникът - кметът на район "Искър", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна, като съдът е съобразил предоставената компетентност на органа, както и че липсват свободни от застрояване части от имота, поради реализирано мероприятие, както е посочено в решението на техническата служба. Смята, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 9.02.2009 г. по адм. дело № 03565/2006 г. на Софийски градски съд, III "е" състав, е отхвърлена жалбата на касаторите срещу заповед № 1079 от 26.11.1998 г. на кмета на район "Искър", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ е одобрено решение по преписка № АБ-94-С-37 от 8.04.1998 г. за имот пл. № 7 от масив 97, попадащ в кв. 19 отреден за ОЖС по плана на ж. к. "Дружба - II част" -1м. В производството проведено по реда на чл. 33 - чл. 45 от Закона за административното производство (ЗАП) отм., във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът е приел, че издадената заповед не е нищожна, поради предоставена компетентност на кмета на район "Искър" от кмета на Столична община, въз основа на служебно известна заповед № РД-09-846 от 19.11.1998 г., както и че е законосъобразна, предвид липсата на свободна от застрояване част. Обжалваното решение е правилно, при постановяването не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото и приетата СТЕ се установява, че процесният имот пл. № 7 от масив 97, с площ от 1 355 кв. м., попада в урбанизирана територия в кв. 19 отреден за ОЖС, по одобрен регулационен план от 1986 г. на ж. к. "Дружба - II част" - 1м. Установено е от СТЕ, че мероприятието - ОЖС е реализирано, като са изградени многоетажни жилищни блокове, както и в кв. 19 е изграден трафопост и междублоково пространство. Към заключението на СТЕ е приложена скица, по която е отразен имота на касаторите, за който се иска издаване на скица, а като са отразени отделните части от него засегнати от строителните дейности. В тази връзка площ от 168 кв. м. оцветена в жълто е заета от трафопост и сервитут към него; част от 357 кв. м. оцветена в зелен цвят е заета от жилищен блок и сервитут към него, а част от 830 кв. м. оцветена в червен цвят между букви АБВГА представлява междублоково пространство - тревна площ с настилки (подход към блока), както и че са монтирани в междублоковото пространство детски съоръжения. Първоинстанционният съд е приел, че липсват свободни от застрояване части, след като целият имот е зает от строителни мероприятия и липсва свободна част, поради което е отхвърлил жалбата. Доводите на касаторите за неправилност на обжалваното решение, свързана с нищожност и незаконосъобразност на административния акт са неоснователни. Действително първоинстанционният съд не е осъществил прецизен съдебен контрол по оспорения административен акт, като е изложил кратки и бланкетни мотиви, поради което в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав приема, че като краен резултат обжалваното решение е правилно, но при съобразяване мотивите на настоящето решение. В случая с обжалваната заповед № 1079 от 26.11.1998 г. на кмета на район "Искър", Столична община, е одобрено решение на техническата комисия по преписка № АБ-94-С-37 от 8.04.1998 г. относно процесния имот, в която е записано, че не се възстановява, поради това, че мероприятието е реализирано с изграждане на жилищен блок, трансформатор и междублоково пространство. Видно от съобщение (л. 34 от делото) заповедта е връчена на наследодателя на касаторите - Стойчо Стойчев Цветанов на 30.11.1998 г., поч. на 20.09.2001 г., не е била обжалвана и е влязла в сила. С жалба вх. № 26532 от 3.08.2006 г. касаторите като наследници са обжалвали заповедта като нищожна с претенция за издаването й от некомпетентен орган. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В тази връзка е непрецизно записването в заповедта, че не се възстановява, като преценката на органа - кмета на общината е само по отношение застроената и свободна от застрояване част, обусловена от решението на техническата комисия. В този смисъл са отразените данни в решението на техническата комисия и решението на административния орган, че е извършено застрояване, а в последствие е издадено удостоверение № 134 от 29.07.2004 г., подписано от главния архитект. Отразяването в заповедта - "не се възстановява" обаче не обуславя нищожност на акта, след като от фактическите обстоятелства и вписаните правни основания в него се установява определянето на застроена част за целия имот, поради осъщественото мероприятие - изградени жилищен блок, трансформатор и междублоково пространство. Записването, че не се възстановява няма правни последици относно производството пред съответната общинска служба по земеделие, компетентна да се произнесе. От друга страна не е налице и нищожност на заповедта, поради липса на компетентност на органа, след като съдът правилно е обсъдил предоставената компетентност на кмета на район "Искър" от кмета на Столична община, въз основа на заповед № РД-09-846 от 19.11.1998 г., с която е предоставена компетентност на кметовете на райони да издават заповеди в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По съществото на спора като краен резултат е правилен извода на първоинстанционния съд, че издаденият административен акт е законосъобразен. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. В конкретния случай реализираните строителни дейности безспорно са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а именно осъщественото обществено жилищно строителство - жилищни блокове с междублоково пространство с детски съоръжения и трафопост. Процесният имот попада в терен с осъществени строителни мероприятия, поради и което не може да се възприеме като свободна площ частта от 830 кв. м. в междублоковото пространство. Изграждането е комплексно и включва, както сгради и сервитутни отстояния, така и съоръжения, които функционално обслужват мероприятията по предвиждането за отделните квартали. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. След като процесният имот попада в квартал с ОЖС, с изградени съоръжения, които представляват застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и обслужващи терени, необходими за нормалното функциониране на изградените сгради и съоръжения, правилно е определен като застроен. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение