Решение № 6856 от 22.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Ислам, гражданин на Бангладеш, подадена от адв. Т. Илиев, против решение 1329 от 01.03.2023г. по административно дело 10627/2022г. на Административен съд София-град, с което му е отхвърлена жалбата против решение 16114/31.10.2022г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и произнасяне по същество, при което да бъде отменен като незаконосъобразен оспореният административен акт. Ответникът заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез пълномощника си юрисконсулт К. Ханджиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Излага съображения за неоснователност. Иска обжалвания съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Р. Ислам, гражданин на Бангладеш срещу решение 16114 от 31.10.2022г. на заместник-председателя а ДАБ при МС, с което по чл. 75, ал.1, т. 2 вр. чл.8 и чл.75, ал.1,т. 4 от ЗУБ, вр. с чл.9 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен орган, при спазване на изискването на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Съдът е счел, че не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, изхождайки от фактите от изнесената бежанска история, анализирайки относимите норми, съдът е приел, че в настоящия случай не били налице предпоставките предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че по отоншение на чуждия гражданин не са налице данни и доказателства, водещи до извода за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, тъй като самият той е заявил при проведеното интервю, че не е членувал в политическа партия или организация, въоръжена групировка, както и че не е имал проблеми с официалните власти в страната на произход, не е бил арестуван, съден или осъждан, както и че срещу него няма образувани дела. При така установеното, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изложените твърдения за заплахи във връзка със сключения брак с Р. Кхатун са приети като такива от личен характер и не се квалифицират съгласно ЗУБ. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9 от ЗУБ, тъй като чуждия гражданин в интервюто си е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил задържан, съден или осъждан , както и че не се съдържат твърдения относно обстоятелството да е оказвано върху същия насилие, поради което не е налице основанието на чл.9, ал.1, т. 1 и 2 от ЗУБ. След изследване на териториялния обхват и степента на насилие в Бангладеш , съдът е приел за установено че в държавата на произход на чужденеца, обстановката не достига до границите на въоръжен конфликт, по смисъла на международното право и правото на Европейския съюз, като в района, където се твърди че е живял Ислам, не се установават проблеми със сигурността. Поради което съдът е обосновал извода, че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Административния съд е постановил обжалвания съдебен акт след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Събрал е и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, т.е. спазено е изискването на чл.172а, ал.2 от АПК, не е налице твърдението на касационния жалбоподател за преповтаряне от страна на административния съд на мотивите на административния орган. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че неправилно е прието, че не е налице основанието по чл.8 от ЗУБ . Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел правилен извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на отказа за предоставяне на бежански статут и изводите на съда в тази връзка следва да се посочи, че с касационната жалба не се навеждат различни доводи за това. Настоящата инстанция обаче намира за необходимо да изложи, че в случай от изложената бежанска история на жалбоподателя не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на чужденеца и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Причината сочеща се за напускане на държавата на произход е единствено от личен характер, в т.ч. страх от преследван от страна на първия съпруг на Р.Кахтуне и не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденеца не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това чужденеца да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината му, било поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административния съд при постановяване на решението си по отношение на предоставянето на хуманитарен статут на чуждия гражданин е подходил формално и незадълбочено, като не е изпълнено изискването на чл. 75, ал.2 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав счита, че е спазена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като въз основа на приложените по делото писмени доказателства, съдът правилно е преценил всички относими факти относно развилото се пред административния орган производството по предоставяне на международна закрила. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Следва да се посочи, че справката изработена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, е изготвена от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Ирелевантно е за спора твърдението на касатора, че от съдържанието не се установява какви части от посочените източници са използвани и въз основа на какви критерии. Справката съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон. Чуждия гражданин пред административния съд не е депозирал искане за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му на произход. Предвид което следва да се обоснове извода, че административния орган е положил усилия за обективно установяване на обстоятелствата относно предоставянето на международна закрила. Административния съд правилно и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В конкретния случай съдът след задълбочен анализ на фактите по делото е установил, че по отношение на чуждия гражданин не се установява да е бил принуден да напусне страната си на произход поради това, че там е бил изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че за касатора не са налице предпоставките на специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Видно от събраните от органа данни за положението в Бангладеш, не се установява на територията на тази страна да има прояви на въоръжени сблъсъци, нито са налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, които в значителна степен да създават състояние на несигурност в тази страна, включително и да има прояви на насилие, в резултат на които да загиват граждански лица. Същото се подкрепя от представената пред настоящата съдебна инстанция справка Ц-516/02.05.2023г. на Дирекция Международна дейност. Ето защо правилно положението в Бангладеш не е определено от органа като такова на въоръжен конфликт, който да достига такава степен на безогледно насилие, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.);. В решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Наведените от чужденеца опасения от преследване са от личен характер. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,