Решение № 6387 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11624/2018 г.

Решение № 6387 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11624/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - град Пловдив против решение № 1765/2.08.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1623/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001616006769-091-001/14.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора отчетеният от ревизираното дружество разход за неустойка е неотносим към отчетната 2015 г. и не е документално обоснован по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО. С оглед декларираният от "Джи Ви Трейдинг" ЕООД корпоративен данък за 2015 г. в размер на 7 304.77 лева, счита, че не би било налице ощетяване на държавния бюджет само ако това дружество бе декларирало корпоративен данък за 2015 г. над 120 000 лева. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за всяка инстанция. Ответникът – "Мемино прес" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адв. И. Кемалов оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е бил ревизионен акт, с който на "Мемино прес" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 120 000 лева и лихви от 11 604.20 лева. Задълженията са резултат от увеличение на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО с непризнати разходи за неустойка в размер на 1 200 000 лева, възникнала от неизпълнение на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 7.09.2015 г., сключен с Джи Ви Трейдинг ЕООД. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 6882/28.05.2018 г. по адм. дело № 11005/2017 г. Върховният административен съд, осмо отделение е отменил предходно решение № 1460/11.08.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1474/2017 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Дадени са указания да се отдели спорното от безспорното, да се укаже на страните конкретно и ясно доказателствената тежест, която носят и да се обсъдят в тяхната съвкупност всички доказателства. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото е установена действителността на предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 7.09.2015 г., сключен между "Джи Ви Трейдинг" ЕООД и "Мемино прес" ЕООД, по повод чието неизпълнение от страна на ревизираното дружество е осчетоводен разход за неустойка в размер на 1 200 000 лева. От доказателствата по делото съдът е обосновал извод за законосъобразно отчитане на неустойката от страните по договора за 2015 година. По отношение на документирането на възникналите отношения за заплащане на неустойка съдът е приложил правилото на т. 3 от раздел Г на СС 18 "Приходи", според което приходът от неустойки се признава след установяване на правото на неговото получаване съгласно договор или чрез съдебен иск. Приел е, че разходът, осчетоводен от "Мемино прес" ЕООД е документално обоснован, тъй като възникналото задължение за заплащане на неустойка в размер на 1 200 000 лева е по силата на предварителния договор от 7.09.2015 г., а ревизионният акт, с който е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2015 г. е издаден в нарушение на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд в съответствие с чл. 224 АПК е изпълнил указанията на горната инстанция като е дал указания на страните по разпределението на доказателствената тежест в процеса и е приел заключение на съдебно – счетоводна експертиза относно отразяването на прихода от неустойка в счетоводството на кредитора - Джи Ви трейдинг ЕООД и частичното му погасяване чрез прихващане. Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е форма на договорна отговорност. В конкретния случай страните по делото не спорят, че по силата на изрична уговорка в раздел IV, т. 3. от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 7.09.2015 г., за ревизираното дружество е възникнало задължение за заплащане на неустойка в размер на 20 % от договорената продажна цена или 1 200 000 лева, поради неизпълнение на задължението му да сключи окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот /нотариален акт/ с Джи Ви Трейдинг ЕООД – продавач в срок до 16.11.2015 г. Възраженията в касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив са за неотносимост на разхода за неустойка към 2015 година и документална обоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО и са неоснователни. Доводът, че вземането за неустойка е възникнало през 2016 година, когато е изтекъл определеният от кредитора срок за плащането й, е неоснователен. Вземането, съответно задължението за неустойка възниква по силата на договора и към момента, в който е настъпило неизпълнението. В конкретния случай съгласно раздел IV, т. 3 от предварителния договор сключен между Мемино прес ЕООД и Джи Ви Трейдинг ЕООД на 7.09.2015 г., страните са уговорили неустойка в полза на продавача в размер на 20 % от продажната цена при следните условия: ако купувачът без основателна причина, не изпълни задължението си да сключи окончателния договор /нотариален акт/ в срок до 16 ноември 2015 г., при готовност от страна на продавача. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е установил настъпването на уговорените от страните условия към 16.11.2015 г., към който момент е възникнало и вземането на продавача "Джи Ви Трейдинг" ЕООД за неустойка, съответно задължението на ревизираното дружество. Съгласно принципа за текущо начисляване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм. в сила от 1.01.2016 г., приложим за 2015 г.) - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнася. Неоснователен е и доводът за документална необоснованост на отчетения разход за неустойка. Законосъобразно съдът е приел, че не са налице основания по чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат, като се е позовал на т. 3 от раздел Г от приложението към СС 18 "Приходи", според който приходът от неустойки се признава, след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или съдебен иск. В случая вземането/задължението за неустойка е възникнало по силата но договор и е отразено като приход в счетоводството на дружеството – кредитор, съответно като разход в счетоводството на дружеството - длъжник. От гледна точка признаването на разходите за данъчни цели – нормата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО изисква те да са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Принципно правилно съдът е приел, че за разходите за неустойка законът не предвижда съставянето на данъчен документ. Достатъчно е разходите да са удостоверени с документ, който отговаря на съдържанието на първичен счетоводен документ по чл. 7, ал. 1 ЗСч (отм. ДВ бр. 95/2015, в сила от 1.01.2016 г., приложим за 2015 г.). В случая по делото е представена покана – предизвестие с дата 21.12.2015 г. от "Джи Ви Трейдинг" ЕООД до "Мемино прес" ЕООД, чието съдържание отговаря на изискванията в посочената норма, с изключение на ЕИК на кредитора и длъжника. Липсващата информация е удостоверена на основание чл. 7, ал. 3 ЗСч (отм.); в предварителния договор от 7.09.2015 г., към който препраща поканата. Така съставените документи отговарят на Закона за счетоводството и представляват годен разходооправдателен документ за отчитане на разхода на неустойка. /В този смисъл решение № 12056/9.10.2018 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 1868/2018 и разяснение № 53-00-394/26.07.2013 г. на Националната агенция по приходите относно документалната обоснованост за целите на признаване на счетоводен разход/. Признаването на разходи за данъчни цели не е обусловено от размера на корпоративния данък, деклариран от получателя на приходите, поради което изложените в касационната жалба доводи във връзка с размера на декларираната от "Джи Ви Трейдинг" ЕООД данъчна печалба за 2015 година, са неотносими към основанията за преобразуване на финансовия резултат. От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изхода на спора разноски се дължат на ответника по касация, но поради липсата на доказателства за направени разходи в касационното производство, такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,