Решение № 3109 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Бакалова, срещу решение 21771/30.10.2024 г., постановено по адм. дело 5590/2024 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира за установени предпоставките за прилагане на особения ред за ревизии по чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди че съдът е възприел изцяло защитната теза на жалбоподателя и не е направил анализ на събраните доказателства, включително представените от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Предвид развитите съображения поддържа, че в случая са налице трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на деловодни разноски съгласно представен списък. Ответникът - Армитаж ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Божилов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор и в хода на делото и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение - оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на платен адвокатски хонорар за настоящата инстанция, за което прилага доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорването пред административния съд е бил ревизионен акт (РА) Р-22221023000105-091-001/23.10.2023 г., потвърден с решение 490/12.04.2024 г., подписано за директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП от Ж. Бояджиев, с който на Армитаж ЕООД за периодите от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. са определени задължения за довнасяне, както следва: вноски за ДОО - за осигурители в общ размер на 16 316,50 лв. и законна лихва в размер на 4 523,49 лв.; вноски за ЗО за осигурители в общ размер на 7 807,28 лв и лихва в размер на 2 152,10 лв.; вноски за УПФ за осигурители в общ размер на 4 882,32 лв. и лихва в размер на 1 352,56 лв.; и за данък върху доходите от трудови и приравнени по тях правоотношения в общ размер на 2 017,55 лв. и лихва в размер на 613,01 лв. В рамките на задължителния контрол по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е проследил процесуалните действия на приходната администрация по повод възлагането на ревизията и е потвърдил валидността на РА. Приел е, актът е издаден от компетентни органи по приходите, съставен като електронен документ и подписан с валидни квалифицирани електронни подписи на възложилия производството орган и ръководителя на ревизията, отговарящ на изискванията за форма и съдържание на чл. 119 и чл. 120 ДОПК. Констатациите и предложенията за установяване на задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22221023000105-092-001/20.09.2023 г. В хода на ревизионното производство са анализирани декларираните данни от Армитаж ЕООД за изплатени суми по извънтрудови правоотношения и представените граждански договори с работници. Съгласно подадените справки по чл. 73 ЗДДФЛ, дружеството е изплатило общо 382 350 лв. за 2020 г. и 63 380 лв. за 2021 г. Във връзка с отправено искане за представяне на документи до трети лица от ИА ГИТ е получена информация за проверка от контролните органи на строеж в м. Кръстова Вада от 10.11.2020 г. Резултатите от проверката са разгледани подробно в съдебното решение. Административната преписка е придружена от издадените наказателни постановления, с които на ревизираното лице е наложена санкция за това, че не е уредило отношенията при предоставяне на работна сила чрез сключването на трудов договор. Последните са обжалвани и потвърдени от СРС и АССГ. На следващо място ревизиращият екип е намерил основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизията, констатирал е наличието на трудови правоотношения и е разпределил получените възнаграждения от физическите лица за периодите на действие на сключените граждански договори. Осигурителният доход за лицата е определен по реда на чл. 124а във вр. с чл. 122, ал. 2 ДОПК. По същество съдът е обосновал крайно заключение за материална незаконосъобразност на обжалвания РА. Според изложените мотиви, твърдените от органите по приходите хипотези за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК не са конкретизирани в достатъчна степен в РД/РА и се извличат на база предположения. Релевантните констатации по т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 от Протокол ПР2034213/24.11.2020 г. и издадените наказателни постановления действително съдържат констатации за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, но неправилно органите по приходите са приели надлежното установяване на трудовите правоотношения и спазването на процедурата по чл. 405а КТ. Едва след приключването ѝ с влязъл в сила административен акт, с който се разрешава този въпрос, приходните органи могат да установяват данъчни и осигурителни задължения в тежест на работодателите. Видно от доказателствата по делото, в настоящия случай безспорно това не е направено. Изводите в тази насока са съобразени с тълкувателно решение 6 от 27.10.2022 г. на ВАС по т. д. 6/2021 г., ОСС, I и II колегия. С оглед на събраните доказателства за лицата Р. Р., К. М. и С. А. са изложени мотиви за необоснованост на РА в цялост. Така постановеното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Крайното заключение за незаконосъобразност на процесния РА е обосновано от първостепнния съд чрез съвкупна и критична оценка на събраните доказателства по делото. Изводите по приложението на материалния закон са издържани от фактическа и правна страна. Оплакванията в касационната жалба във връзка с преценката на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред са бланкетни и недоказани. Последните са напълно идентични с мотивите в РД от 20.09.2023 г. и решение 490/12.04.2024 г., постановено по реда на чл. 152 и сл. ДОПК. Правилно е становището, че наличието на едно от обстоятелствата, разписани в т. 1 до т. 8 на чл. 122, ал. 1 ДОПК, е достатъчно за приложението на специалните правила за облагане. В случая касаторът е направил декларативно позоваване на законовия текст, което категорично не представлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е отделил точно спорните факти по делото от безспорните и в съответствие с това е обсъдил детайлно уредената процедура съгласно чл. 405а КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. В тази насока не се спори по касационните възражения, че с писмо изх. 23-22-1660#2/08.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София (л. 148 от делото) е изискано от изпълнителния директор на ИА ГИТ да предостави копия от постановленията по чл. 405а, ал. 1 КТ за четиримата работници, посочени в Протокол ПР2034213/24.11.2020 г. Към получения отговор с изх. от 24.01.2024 г. на Дирекция Инспекция по труда-Софийска област към ГД ИТ на ИА ГИТ са приложени само решения на СРС и АССГ. Видно и от изготвения Протокол ПР2034213/24.11.2020 г. е, че дадените указания се отнасят изцяло до осигуряването на безопасни условия на труд на строежа в м. Кръстова Вада . Съгласно тълкувателно решение 6 от 27.10.2022 г. на ВАС по т. д. 6/2021 г., ОСС, I и II колегия, при установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, като работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда по реда на чл. 405а КТ. Тълкувателното решение е задължително на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, каквито несъмнено са издателите на РА Р-22221023000105-091-001/23.10.2023 г. Изложеното обосновава незаконосъобразността на РА по отношение на определените задължения за данък върху доходите от трудовите и приравнени по тях правоотношения и задължителни осигурителни вноски на Армитаж ЕООД в качеството му на работодател и осигурител въз основа на констатациите и изводите в ревизионното производство. По делото не са събрани доказателства, установяващи съществуването на трудови правоотношения между дружеството и посочените в акта физически лица и това да е обявено по надлежния ред от компетентните органи на Инспекция по труда по реда на чл. 405а КТ. Като е достигнал до идентични правни изводи Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременно заявеното искане и представените доказателства в тази насока, на ответната страна Армитаж ЕООД следва да се присъдят разноски за платен адвокатски хонорар за касационното производство в размер на 4 740 лв., съгласно представения договор за правна помощ, фактура от 10.03.2025 г. и платежно нареждане от същата дата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на осмо отделение,